/Поглед.инфо/ Посветени на 140-та годишнина от Освобождението на България от турско робство!

Носители на красотата, добротата, любовта, дружбата и единението между хората, народите и държавите!

- Руската култура бе за мен като Библията.

- Руската литература ми е светила през целия ми живот.

- Ценя руската литература колкото Библията и гръцките трагици. Смятам за вярно твърдението, че Достоевски е най-големият психолог след Есхил.

- Руският роман е не само изкуство, а и философия. В него са от значение мирогледните проблеми.

- Европа нямаше друга съвременна морална философия освен руската. В областта на морала се мислеше "по руски".

- На Европа правеше голямо впечатление руската идея за правда.

- На русите трябва да се признае ролята за моралното мислене на века.

Симеон Трайчев Радев (19.01.1879 - 15.02. 1967), писател, публицист, дипломат, родолюбив българин и възрожденец, мемоарист, историограф, революционер, създател на фундаменталния труд „Строителите на съвременна България”, Томъ 1-2. Издателство „Печатница на Тане Пеевъ, Печатница на П. Глушковъ”. С., 1910-1911, стр. 1568.

(Извадки от разговора на Иван Вълов и Владимир Свинтила със Симеон Радев за руската литература през 1965 година в дома му в София, непосредствено след излизане от печат на новата му книга „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени”, Издател „Български писател”. С., 1965, стр. 443.

- Красотата ще спаси света!

- Ако един народ не вярва, че истината е единствено в него, ако не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси всички със своята истина - той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал, а не във велик народ.

- Много ми се иска, поне докато трае войната на Изток, да се чувствам войник на освобождението на братята българи.

- Искам един ден, ако здравето ми позволи, за да не загина някъде по пътя като Тургеневия герой от “В навечерието”, да отида в свободна България. Аз просто тъгувам за нея и имам чувството, че съм я обиколил педя по педя в компанията на Церетелев, Скайлър и Макгахан.

Фьодор Михайлович Достоевски (11.11.1821 - 09.02.1881), руски писател-реалист и публицист, милее за България като за свое Отечество, една от най-влиятелните личности на 19-ти век, романът му „Братя Карамазови" е сред стоте най-велики книги на всички времена

А СЪЩНОСТТА НА КУЛТУРАТА И СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ КУЛТУРНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И МЕЖДУКУЛТУРНИЯ ОБМЕН

Културата (лат. culture - обработване) определя състоянието на обществения, стопанския и умствения живот в една или друга епоха. Културата изразява и отразява съвкупността от материалните и духовни ценности, създавани от човечеството на всеки етап от неговото развитие.

Тъкмо поради тази своя същност, културата от древни времена до наши дни играе съществена роля за укрепването на международните партньорства и е надежден метод за изграждане на мостове между хората и държавите. Културният обмен е най-мощният социален двигател за подобряване на взаимното разбирателство и диалога между хората и народите, стимул и катализатор на икономическото развитие и пазарните отрошения, за социален възход и духовен катарзис на човечеството. Културната индустрия стимулира икономическата индустрия и технологиите.

Културният обмен способства за преодоляване на конфликтите, предразсъдъците и стереотипите в междуличностните и международните отношения и надеждно средство за единение, така нужно на модерното общество.

ООН, ЮНЕСКО и Европейският съюз полагат системи грижи за културния обмен между народите и опазването на културното наследство, което накратко може да се илюстрира с редица законодателни и инициативи и приети правни документи:

През 1972 година в Париж е приета Конвенцията за опазване на Световното културно и природно наследство.

На 26 ноември 1976 година в Найроби е приета Препоръка на ЮНЕСКО за международна размяна на културни ценности.

Европейска програма за култура в глобализиращия се свят {SEC(2007) 570} - European agenda for culture in a globalizing world {SEC(2007) 570}.

Стратегия на ЕС за международните културни отношения“ (2016/2240(INI)) - Towards an EU strategy for international cultural relations 2016/2240(INI).

Резолюция на Съвета от 16 ноември 2007 г. относно Европейска програма за култура.

Решение 2006/515/EO на Съвета oт 18 май 2006 година относно сключването на Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (2006/515/EO).

На своята 33-а сесия, състояла се в Париж от 3 до 21 октомври 2005 г., Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура прие Конвенция за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване.

В рамките на Българското Председателство на Съвета на Европейския съюз в края на месец май 2018 година във Варна беше представена Стратегията "Култура 3.0", разработена от италианския професор Пиер Луиджи Сако.

Разработва се Визия за Европейско културно наследство 2025.

2018 година е обявена за Европейска година на културното наследство.

В Брюксел на 20 юни беше приет Доклад относно някои елементи на бъдещия стратегически подход на ЕС към международните културни отношения (Report on certain elements of the future EU strategic approach to international cultural relations).

ДНИТЕ НА РУСКАТА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ ‘2018 – ЕДИНЕНИЕ НА ДУХА

Дните на руската култура в България през 2018 година са посветени на 140-та годишнина от Освобождението на България от турско робство! Те са носители на красотата и добротата и изразяват единението на Духа!

Това е най-силното впечатление и най-дълбоката следа в душите на хората, които се докоснаха до руското изкуство във Варна, Добрич, Шумен, Плиска, Каварна, Балчик и Поморие през юнските месеци на 2018 година.

Културните прояви са организирани от домакините - Общините Варна, Добрич, Шумен, Плиска, Каварна, Балчик и Поморие, Обществото за дружба и сътрудничество с балканските страни – Русия, Международната организация „Изкуство без граници“.

Духовна наслада и възхищение от руските културни празници в българските градове през 2018 година предизвикаха всички прояви:

1) Изложби с картини на руските художници – академик Григорий Потоцкий, Павел Волфсон, Наталия Адус, Любов Стройнова, Сергей Гнедой и Евгений Бурмакин. Откриването се осъществи с музикална програма на народни изпълнители от руски ансамбли от Москва и Подмосковието. Куратор изложбата е Людмила Козина.

Представени са различни жанрове, които дават представа за творческите дирения на съвременните руски художници и за руските художествени традиции. Освен живопис са представени скулптурни композиции, декоративни керамични фигури, текстилни пана.

2) Концерти с участието на фолклорен ансамбъл „Кириллица” от Наро-Фоминск с ръководител Алина Тихонова, младежки танцов ансамбъл „Фантазия” от Подолск с ръководител Олга Касаткина, танцов ансамбъл „Фантазия” от Москва с ръководител Ирина Гусева, вокален ансамбъл „Премьера” от Подолск с ръководител Людмила Шашкина и народните певици Светлана Мирошниченко и Лидия Музальова.

3) Откриване на бюст-паметник на руския поет и певец Владимир Висоцки в Алеята на писателите в „Двора на кирилицата", гр. Плиска, комплекс “Стара Плиска”. Събитието е по случай 80-та годишнина от рождението на твореца. Бюст-паметникът на поета с китарата е създаден от руския скулптор академик Григорий Потоцки.

Дворът на кирилицата в Плиска е сътворен от Карен Алексанян - арменски бизнесмен, живеещ в Шумен. Своите мотиви за създаване Двора на кирилицата инициаторът Карен Алексанян споделя така:

- Поисках да оживя мястото, откъдето са тръгнали кирилските букви към света, да призова паметта за тяхното величие. Защото мъченическият начин на създаването и утвърждаването им е исторически повод за гордост и непоколебимост на вярата за всички, ползващи кирилската азбука. За съжаление, в днешни дни това са ценности, които все повече избледняват.

(http://дворнакирилицата.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81)

Алеята на писателите ще бъде изградена от 80 бюстa на творци – чест и гордост за националните култури, използвали кирилската писменост като път към умовете и сърцата на читателите. Тя ще поведе и посетителите на Двора към необятния свят на литературното творчество, за да усетят душевността и да узнаят повече за историята на народите, писали и пишещи на кирилица. Под всеки постамент ще има шепа пръст от родната земя на писателя. Бюстовете ще бъдат изпълнени от най-добрите скулптори на народностите, от които са съответните писатели. Така посетителите ще могат да добият представа не само за литературното, а и за изобразителното изкуство на всяка представена народност.

Алеята постепенно се запълва. Освен вече поставените бюстове, тук можете да видите и авторите, чиито паметници предстои да бъдат открити в най-скоро време, както и информация за художниците, които ги сътворяват.

БЪЛГАРСКИ

РУСКИ

ОСЕТИНСКИ

ИНГУШСКИ

ЧУВАШКИ

СРЪБСКИ

ДАГЕСТАНСКИ

УЗБЕКИСТАНСКИ

ЧЕЧЕНСКИ

БАЛКАРСКИ

КАБАРДИНСКИ

БУРЯТСКИ

КАЛМИКСКИ

(http://дворнакирилицата.bg/aleya_na_pisatelite)

4) В рамките на Дните на руската култура в България ‘2018 се провеждат множество творчески срещи, презентации, интервюта, пресконференции и др.

За читателите, които са нямали възможността да участват лично в Дните на руската култура в България ‘2018, ще бъде интересен следния въпрос:

- Защо празниците на руската култура в България през месец юни 2018 година предизвикаха огромен интерес и бяха така радушно посрещнати от българските и чуждестранните граждани, които имаха щастието и привилегията да се насладят с всичките си сетива и да се порадват от сърце и душа на красотата на руската култура и руското изкуство, с което имаха непосредствен досег през тези летни дни?

Отговорът може да потърсим в думите на Председателя на Обществото за дружба и сътрудничество с балканските страни – Русия, господин Андрей Галкин, който определи целите на Дните на руската култура в България ‘2018 по следния начин:

- Да възстановим загубените връзки - това първо. Но и да дадем тласък това да не става само на държавно ниво – Москва-София, Петербург-София, а и в други градове, в които има богата културна тематика.

Господин Андрей Галкин е възпитаник на Икономическия университет във Варна.

Потвърждение на тези негови думи виждаме в цялата програма на културния форум и особено във виртуозното майсторство и вдъхновението, с което се раздаваха на публиката всички участници в Дните на руската култура в България ‘2018.

И не само това. По време на концерта в Летния театър във Варна на 23 юни 2018 година от сцената една от участничките в блестящата културна програма отправи незабравимо вълнуващо послание към публиката, което беше посрещнато с бурни аплодисменти и одобрителни възгласи и овации:

КОГДА БОЛГАРИЯ И РОССИЯ ЕДИНЫ - МЫ НЕПОБЕДИМЫ!

Силата и енергията на, изречени от сърце и душа, се корени в дълбоките исторически, културни, религиозни и духовни връзки, които свързват неразривно двата братски славянски народа - българският и руският.

Тези думи по същия начин биха казали и другите участници в руския културен форум в България през юни 2018 година.

В заключение следва да подчертаем като основен извод от Дните на руската култура в България ‘2018, че те бяха празник на красотата, единението и добротата, които буквално се излъчваха от всички участници в художествената програма.

Като лого на летните руски празници през 2018 година в градовете Варна, Добрич, Шумен, Плиска, Каварна, Балчик и Поморие много би подхождала скулптурната композиция „«Одуванчик»” (Радика, Глухарче), символизираща енергията и силата и добротата.

Скулптурната композиция „«Одуванчик»” представлява кръг с открити към всички страни на света длани, на които са изобразени открити очи като символ на откритото сърце. Доброта, Любов, Дружба, Единение!

Автор на творбата е академик Григорий Викторович Потоцкий, основател на Международната академия на добротата, чието основно верую в живота е:

- Человек только тогда человек, когда его душа светится добротой! Там, где добротатам нет границ. Где нет границ, начинается понимание и любовь между людьми.