/Поглед.инфо/
„Аз умирам и светло се раждам -
разнолика нестройна душа...“
Димчо Дебелянов

Във бездната на тишината...
В дълбокото... Без глас и звук.
Дори без лъч от светлината...
Ах, ето ме отново тук...

Самотен... В чистото пространство...
Опитвам се да утеша
с необяснимо постоянство
обърканата си душа...

Сама пред цялата вселена...
Разкайва се, че съгреши...
И факт! Била е разделена
на още няколко души.

Това е пръстът на съдбата...
И аз спокойно съм живял
със тази – милата, добрата...
С оназ – затънала във кал.

И с третата – безкрайно странна...
И чернобяла... И без цвят..
Променлива... Непостоянна...
Във пъстрия човешки свят.

Какво е тя...Душа човешка...
Събрала тези три души.
Душа понесла тежка грешка...
Душа, която не греши...

Душа безумна... Страстна... Млада...
Душа разумна... Стара... Зла..
И пада ѝ се... Нека страда
от туй което е била...

Бездушие ли да избирам
ако внезапно съм на ход?
Сега започвам да разбирам
необяснимия живот...

И нека Оня да си вика...
Не мога да я удуша...
Оставам с тази многолика
нестройна, истинска душа...

10 януари 2018г.
6ч. 10 м. сутринта


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели