/Поглед.инфо/ Всеки лъже за каквото си иска и където си иска...
Утехата ни е, че лъжата рано или късно лъсва, че краката и били къси...Но пък вярно е, че без нея сме за никъде. Но пък вярно е, че без нея сме за никъде. Като се почне от взаимоотношенията между хората, та се стигне до вземане-даване между гражданин и власт.
Лъжа и истина – двете посестрими, които взаимно се подкрепят, макар и да се ненавиждат. И ние, клетите човекоподобни създания, сме обречени да правим тромави люшкания между Лъжата и Истината. С отчаян порив се хвърляме в обятията ту на едната, ту на другата посестрима. А някои остават в ничията земя между двете.
Други пък са избрали своя формула: когато една истина не ми отърва, просто я премълчавам! Но това не е ли една перфидна форма на лъжата?
Така е : светлината на истината често изгаря ръцете на този, който я носи. А народът го е казал още по-просто и ясно: истината очи вади! Леле: ако има честни депутати, то половината парламент ще е населен със Самуилови воини. Този наш парламент, тази сграда, заредена с лоша енергия – казват, че под нея е имало гробище за престъпници...А над него?
Честен политик – бял гарван, казва често бай Иван комшията между две хвърляния на зарчетата. Истината е кисела, лъжата е сладка, пак той нареждаше между две кълба цигарен дим. Ами избирайте: киселец или ягода. Някои цял живот се тъпчат с пасти.
В прехода, който се оказва за нас вечен – кое е истина и кое лъжа?
Живейте, без да лъжете...Красив призив, ама я тръгни да го изпълняваш?
Солженицин го рече, може и да има право, той знае горчилката на истината, но няма начин да не е опознал и сладкото на лъжата. Онази, която е като детско хапче хинин, овъргаляно първо в сладко, за да може детето да го преглътне безпроблемно. Живейте, без да лъжите: красиво, романтично, но едва ли е възможно!