/Поглед.инфо/ Силните трусове и турбуленцията през последните две години са постоянно състояние на Българската социалистическа партия. Разломите стават все по-дълбоки, гоненията срещу „враговете с партиен билет” вземат нови и нови жертви, процесът на разпад става неудържим. Кризисният пиар обаче се опитва да скрие, че първата партийна ръководителка не е решение, а е проблем за партията.

Когато на 8 май 2016 г. Корнелия Нинова беше поставена на председателското място в БСП, голяма част от публиката видя в това единствено смяната на Михаил Миков с Корнелия Нинова.

За анализаторите и хората, които имат активно отношение към БСП и лявото, още преди конгреса беше ясно, че не става въпрос за смяна на едно лице с друго, а за противопоставяне на ценности, идеи и различно виждане за бъдещето. Два месеца преди това Институт „Иван Хаджийски” описа лидерската надпревара така: „Принципното и автентично ляво срещу „олигархията” и „милионерите” в партията, които просто искат да консумират власт”.

Принципното и автентично ляво загуби. Но загуби достойно, като успя да запази моралната си чистота на един конгрес, който сполучливо беше наречен от Калин Първанов „конгрес на сенките”.

Новоизбраната председателка светкавично устрои брутална саморазправа с носителите на левия курс, но сблъсъкът с идейната част на партията беше представен като поколенчески проблем. Обезкървяването на БСП чрез отстраняването на ерудираните, последователните и устойчивите на чужди влияния социалисти беше представено като вливане на млада кръв. Резултатът от това „подмладяване” е парламентарна група с имплантирани в нея заразени с десни идеи „прагматици”, на хора с твърде интересно политическо и бизнес минало и на анонимници без собствен глас. Въпреки увеличения брой депутати, днешната парламентарна група на БСП е толкова олекнала, колкото никога преди това, а няколкото ярки фигури в нея почти изцяло са лишени от възможността да се изявяват на парламентарната трибуна и в медиите.

Нямаше да припомням всичко това, ако тези дни не изпитах дълбока погнуса от поредния опит за кризисен пиар, с който да се прикрият оттеглянето на Жельо Бойчев като зам.-председател на парламентарната група, напускането на коалиционния партньор ЗС „Ал. Стамболийски”, множащите се сътресения в местните структури и изолацията, в която ръководството на БСП все повече изпада. 

За какво става въпрос.

В началото на юли Корнелия Нинова е един от над стоте участници в международния Сими симпозиум в Гърция, сред които общественици, политици, учени, журналисти, дипломати, интелектуалци, предприемачи, представители на неправителствени организации. Един от тях е нобелистът проф. Джоузеф Стиглиц. На втория ден от симпозиума Нинова обявява във Фейсбук:

"Професор Стиглиц прие да му изпратя нашата "Визия за България", за да ме консултира по темите, залегнали в нея. Там има много от неговите виждания за справедливост за всеки и как неравенството подкопава господството на закона. Разговаряхме занапред да обменяме мнения по определени въпроси, които касаят икономиката и социалната държава."

Чудесно! - ще кажете.

Да! Така изглежда, но само ако сте готови да поемете поредната доза приспивателно.

Защото левите идеи (споделяни и от проф. Стиглиц) бяха залегнали в политическата платформа на БСП - „ЗА БЪЛГАРИЯ - СУВЕРЕННА, СОЛИДАРНА, СПРАВЕДЛИВА!”, която беше предложена от Михаил Миков и беше приета от конгреса на 7-8 май 2016 г.

Същите тези идеи, които бяха тихомълком подменени, видоизменени или напълно заличени, след като Корнелия Нинова пое партийното управление. Ако отворите предизборната платформа „ПОИСКАЙ ПРОМЯНАТА! ПРАВИЛА, СИГУРНОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ”, която тя предложи и конгресът прие на 4-5 февруари 2017 г., ще видите отстъплението от лявата политическа платформа на партията.

Осем месеца по-късно, на 28 октомври 2017 г., конгресът гласува декларация „ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА И ЛЯВАТА АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРИЯ”, с която беше направен нов политически пирует. Оказва се обаче, че и това е било предпоследно, защото на 21 юли 2018 г. председателката ще представи поредния документ, който ще се нарича „ВИЗИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ”. 

Трети пореден политически документ за две години!

Затова вместо да си прави кризисен пиар с проф. Стиглиц, достойно би било Корнелия Нинова да признае, че е неспособна да формулира последователна политика и да създаде политически документ, който да е актуален повече от няколко месеца.

Защото не е сериозно за две години да се предлагат три документа с различни политики.

Защото без стабилни идеологически устои, с такова люшкане наляво-надясно, каквато и „визия” да се напише, който и да я консултира, остава усещането, че тя е просто поредната еднодневка.

Защото едно са вербалните еквилибристики, а съвсем друго е те да бъдат отразени в конкретни законодателни инициативи и реални действия.

Защото не е необходимо да си Джоузеф Стиглиц, за да кажеш на Корнелия Нинова, че е нечистоплътно и непочтено да говориш за бедност и неравенство, а в същото време да подкрепяш оръжейните корпорации, като гласуваш милиарди за превъоръжаване.

Да говориш за прогресивно подоходно облагане, но дори да не си направиш труда да напишеш и внесеш в 44-тото Народно събрание предложение за изменение на Закона за облагане на доходите на физическите лица.

Да говориш, че държавните и общинските болници не трябва да са търговски дружества, но да не предприемаш законодателна промяна, с която това да се случи.

Да говориш за паралелните светове на бедни и богати, но да си сложил в партийното ръководство и в парламентарната група не един и двама милионери.

Нинова получи комфорта да поеме ръководството на партията, когато страната се управлява от Борисов (а не да сърба попарата на Пеевски и Орешарски, както се случи с предходника ѝ), но въпреки това загуби парламентарните избори. Тя получи и много повече време начело на партията, но въпреки това се провали – БСП днес е разединена, идейно обезличена и обречена на безпътица.

Затова вместо да забърква проф. Стиглиц в опитите си за оцеляване на партийния връх, достойно би било да понесе политическата си отговорност като подаде оставка, за да спре разпадът преди да е станало късно.

***

И накрая нещо за улеснение на хората, които не са прочели книгата на проф. Стиглиц „Цената на неравенството” (не се съмнявам, че в ръководството на БСП няма такива). Това е лаконично резюме на визията му за Америка:

„Общество, където бездната между бедните и богатите не е толкова голяма, където съществува усещането за обща съдба, всеобщ ангажимент за предоставяне на възможности и справедливост, където думите „свобода и справедливост за всеки” наистина са онова, което значат, където приемаме сериозно Всеобщата декларация за човешките права, която подчертава не само значението на гражданските права, но и на икономическите права на обикновените граждани.”

А предлаганите от него основни стъпки са:

Обуздаване на финансовата система и банките.

По-силно и по-ефективно прилагане на законите за конкуренцията.

Подобряване на корпоративната отговорност.

Пълна реформа на законите за фалита.

Прекратяване на държавните подаръци – независимо дали са под формата на публични активи или доставки.

Прекратяване на корпоративното благоденствие – вкл. на скритите субсидии.

Правна реформа – демократизиране на достъпа до правосъдие.

Данъчна реформа - създаване на по-прогресивна данъчна система за облагане на доходите на физически лица и корпорации.

Подобряване на достъпа до образование.

Здравни грижи за всички.

Засилване на програмите за социална защита.

Нов социален договор – подкрепа за колективните действия на работниците и гражданите; елиминиране на законово установената дискриминация.

Програма за растеж, която се базира на публични инвестиции.

Пренасочване на инвестициите и иновациите към запазване на работните места и околната среда.

Всичко това го има в суспендираната платформа на БСП от май 2016 г., която вие, както и Корнелия Ниинова, може да си припомните в прикачения файл.

Прикачен файл Размер
platforma_bsp_-_may_2016.pdf 628.31 KB