/Поглед.инфо/ Един милион българи са функционално неграмотни – отбеляза преди дни ексдиректорът на голяма и мощна банкова институция. В тона му не се долови особено драматично напрежение. И това е обяснимо, защото преди година или две – все едно, - същият елитар сподели, че да си възрастен, е луксозно нещо, а негова високопоставена „бяла якичка”, колега от елита, допълни, че и топлината е лукс!
Високата социална температура на подобни възгледи и мнения оформя страховита пирамида на социално жестокосърдечие и икономически шок, в която обитателите са обикновени български граждани. През последните десетилетия тези измъчени, недоучени и притиснати до стената създания оцеляват в условията на една дивашка активност и темпове, наложени от прослойката на т. нар. успели. Успели във всичко. Преклонили патриотично главица. Извили удобно гръбнак. Покорно следят и неотлъчно следват, дори предугаждат накъде и с каква скорост се носи мейнстриймът на актуалното положение. Да не изпуснат келепира, значи.
Онези, които погрешка или нарочно и по свое желание са чели документалното изследване на Мислителя на хилядолетието, може би си спомнят изобилието на документи, което Маркс прилага в „Капиталът”. На много места аналогията между варварската индустриализация на Острова и днешния български хал е поразителна. Например свидетелството на един санитарен инспектор за условията, в които живее работническото съсловие – такава мизерия и нищета карат сърцето да спира... И друго – лорд от Горната камара на Английския парламент заключава с трезва деловитост, че едно тригодишно дете в Англия не бива да мързелува, защото е вредно за морала му, и за да запази нравствената си добродетел, то трябвало да метне на гръбче тежката торба с въглища и да поеме на път – двайсет километра натам и насам, но в никакъв случай да не мързелува...
Та, значи, у нас имало един милион неграмотни. Тревожно е някак. Може би поради този свой дефект те няма как да се докопат до кредити, които ще връщат и внуците им, евентуално. Освен това за такива създания гласуването може да се превърне в проста търговия, а ние тук, на Балканите, много добре знаем как мирише тлъстото кебапче в изборния маратон. Ние тук, на Балканите, отдавна сме проверили на живо как полезно е някак да целуваш все по-ниско и по-ниско пантофите на благодетеля...
На фона на споменатите отровни и откровени изявления звучи трогателно колко величествено събитие се случва у нас, в София – Международен панаир на книгата, с гости от цяла Европа и другаде, със 160 щанда на различни издатели и книжарски вериги и с еди колко си хиляди посетители. Очаквани, впрочем. Така е. Величествено е. Само дето жадните за четене ръце и очи се ровичкат предимно в кошовете с намалени томчета, гледат и размечтано разгръщат книги и справочници и – о, ужас! – изобщо не вадят дебели портфейли и не купуват. Е, добре, тогава идва логичният въпрос – ама откъде се взеха тия макроспестявания в банки, говорим за 77 милиарда лева в последната календарна година! Ако е вярно, все пак... Ами ако ги разделим на седем милиона население – а то не е толкова, - ще излезе, че всеки – от бебе до старата баба и дядо, кътат по едни 11 хиляди! Стискат ги и това си е!
Статистика, но и тя си има правила. И отговорът е ясен – не са един милион функционално неграмотните, много повече са. И ще се множат, ако всичко така продължава. Експертите ли не знаят, че образованието, духовността и моралните норми, също както и икономиката, са тежки машини и трудно набират скорост. А ако години са били с „вързани ръце”, нищо добро не може да се чака.
Да, да, има едни французи, които все са недоволни. Те имат високи изисквания и се целят по върховете. Ние пък разказваме все една и съща приказка, в която на кривата ракета, сиреч бизнесът и предприемачите, космосът й пречи. Нищо обаче не може да попречи на 118 млн. лева бонуси, с които министерства и агенции благородно са си стоплили душата и са повишили моралната си температура „за постигнати високи резултати”. Ето така идва ред да си кажат тежката дума и социологическите агенции, и експертите, и всички, които от сутрин до вечер алармират с „последните данни” по един или друг случай. Чакаме. Останалото ще го видим по новините – кой убил, кой наръгал, кой обрал и кой се хвърлил от Ентия етаж... Сиви и скучни подробности на фона на бляскавата Коледа, която идва с препълнена торба от изненади. За някои. За другите, тези, дето нямат „якички”, ще се погрижи Всевишният. Няма как иначе. Но пък звънчетата на Санта Клаус весело подрънкват... Дали наистина по Коледа стават чудеса?