/Поглед.инфо/ Кафенето втори ден сякаш е студио на Нова телевизия, само че вместо Викторчо и Анка, сноват сервитьорки. Не ми се влиза, ала ми се пие кафе.
Знам, че още преди да седна и ще ме поемат - казвай това, коментирай онова..Гледа ли еди-кое си, ами другото?
Нищо не съм гледал, не искам изобщо да говоря за политика, повдига ми се…
До мен е приседнал Танко, съжалява ме , та подкача плетката на друг разговор… И ми разказва как като бил млад /е, и той сиромахът е бил млад, обичал , страдал!/ и дори правил нещо с една своя съселянка… Да, ама както често става, житейските пътеки им се разминават…И да ти кажа, Стефчо, срам ме е, ама какво стана…
Тук аз се сепнах, набързо отпих от кафето и втренчих поглед в 75- годишния палавник! И преди две три години съдбата пак ги срещнала – това станало!“ Бре, седнахме на приказка, поръчах кафе, ама тя не става, поръчах уиски, сръбнахме, аз бях сам в апартамента, жената садеше картофи на село и я вкарах! Търкаляхме се в чаршафите, пот се ля от мен, нещо стана ли, така и не разбрах, ала нали съм кавалер, бодро обявих: „Е, невероятна си , както някога, когато беше млада!“
Тя обаче ме изгледа от горе до долу и обратно и изобщо не владееше езика на дипломацията, а направо изтърси: Ех, Танко, що не вземеш вече да се откажеш от тези работи?
Завъртяха ме сини кръгове, та за малко да се просна в краката й, шамар да беше ми завъртяла, нямаше така да ме смаже…С пъшкане намъкнах гащите, тръгнах си и никога не искам повече да я видя…
Танко ми говори, ама не ме гледа в очите, а върти изпитата чаша с кафе и търси някакви криволици – може би се надява, че пак ще се видят?
Може, ако наистина го има онзи, по-добрият свят…