/Поглед.инфо/ На 8 ноември в столицата на България София се проведе седмата Международна конференция „Русия и Европа: актуални проблеми на съвременната международна журналистика”. Теми на кръглите маси на мероприятието тази година станаха „Европейските медии – източник на „сензационни новини за Русия”. „Съвременната международна информация – националните и националистическите медии”.

Организатор на конференцията е списание „Международная жизнь” , издавана с подкрепата на Министерството на външните работи на Руската Федерация, а също Федералната агенция по печат и масова комуникация.

В конференцията участваха представителите на руските и европейските медии (ТАСС, „Русия днес” (България), POGLED (България), Българско национално радио, Geopolitica (Италия), Chronicles (США) и др.), международни обществени организации (Фондация „Фридрих Еберт, международен институт по глобален анализ Vision & Global Trends, съюз „Бойна дружба”). Образователни институции (СУ „Св. Климент Охридски”, УНСС-София, Варненски свободен университет и други), а също така политолози, дипломати и социолози от различни страни на Европа.

Армен Оганесян, главен редактор на списание „Международная жизнь” , председател на конференцията: „Конференцията в София е нашата седма среща. Това събитие вече се е превърнало в традиция: нашата конференция пътува из цяла Европа, а по случай 140-годишнината от освобождението на България от Османското робство спряхме тук. Много се радваме да чуем речите на нашите български колеги днес и имаме удоволствието да приветстваме лектори от други европейски държави”.

Чавдар Минчев, главен редактор на сп. „Международни отношения” (България), отбеляза: „Много съм доволен, че в София се проведе седмата конференция „Русия и Европа: актуални проблеми на съвременната международна журналистика” на списание „Международная жизнь”. Това е чудесна възможност да обсъдим важни въпроси от отрасъла с международната общност”.

Участниците в конференцията изразиха единодушно безпокойство относно ситуацията на международната сцена и негативните информационни фактори, които влияят върху влошаването на отношенията между страните.

Извънредният и пълномощен посланик на Руската федерация в България Анатолий Макаров: „Темата за днешния разговор е изключително актуална и остра. С голямо съжаление трябва да констатираме, че в днешния нестабилен свят медиите са активно приети на въоръжение от глобалната и регионалната политика. Последствието от това е увеличаването на обема на „фалшивите” новини, които често оказват отрицателно въздействие върху външната политика. В същото време е невъзможно да не се отбележи положителният фактор, който се заключва в конструктивното желание на представителите на журналистическия бранш да водят борба срещу подметнатата информация и спекулациите. Това отразява потребността да се противопоставим на изкривяването на предадената информация, което някои играчи на международната сцена могат да използват, за да формират общественото мнение, което е изгодно за тях.

Заместник-началникът на Федералната агенция за печат и масови комуникации на Руската федерация Татяна Наумова прочете приветствие от началника на Федералната агенция за Михаил Сеславински: „Срещата в София тази година ще бъде логично продължение на многостранното сътрудничество между страните от Европа и Русия, насочено към намирането на консенсус по въпросите на съвременното отразяване на обществените и политическите реалностите на нашите държави в медиите. Трудно е да се надцени приносът на журналистите при създаването на образа на една или друга страна на международната сцена: доверието към тях понякога е по-високо, отколкото към политици и дипломати. Така че аз съм много радостен, че участниците в конференцията - изтъкнати европейски международни журналисти - разбират важността на работата си и са готови да съвместни усилия, за да намерите отговор на всички предизвикателства на съвременната медийна сфера. Продуктивният диалог в рамките на ежегодното международно мероприятие на дипломатическо равнище ще стане прекрасна възможност за това”.

Ръководителят на пресцентъра, заместник-директор на отдел „Информация и печат” към Министерството на външните работи на Руската федерация Александър Бикантов: „През последните години отношенията между Русия и Европейския съюз са изправени пред редица предизвикателства, нашите двустранни връзки са на най-ниското ниво в за цялата най-нова история. Знак на времето стана изострянето на ситуацията в информационното поле. И ако на предишната конференция в Будапеща тези страхове звучаха с известни уговорки, сега в Министерството на външните работи смятаме, че такава оценка е дори дипломатична”.

Юрий Еременко, главен редактор на вестник „Русское поле” и директор на координационния съвет на руските съотечественици в Германия: „Трябва да създадем ток-шоу с професионалисти от журналистиката, в чиито рамки да се води аргументирана дискусия. Например, двама журналисти да обсъждат материалите си на живо - представянето на едно и също събитие, като всеки от тях цитира собствените си източници, собствените си аргументи и публиката да избере кой от тях е по-обективен. Струва ми се, че идеята за създаване на клуб на главните редактори, чиято цел ще бъде обменът на мнения между носителите на различните гледни точки, изглежда актуална днес на нашата”.

Тиберио Грациани, председател на Международния институт за глобален анализ Vision & Global Trends: „Западните медии си играят със страховете на хората, опитват се да отклонят вниманието им и дори умишлено не отразяват събитията, които биха могли да подкопаят утвърденото мнение. Това се случва в случая с новините за Русия. Всъщност, от 2014 г. насам новините, разпространявани от европейските медии за Русия, се намират под влиянието на политическите решения на Брюксел и Вашингтон и от постоянното обявяваните санкции от тяхна страна. В резултат на това се формира определен информационен дисбаланс. Струва си да се отбележи, че някои руски медии компенсират това. В следващите месеци ще видим по-нататъшно влошаване на отношението на европейските медии към Русия”.

Журналистът, редактор на външнополитическия отдел на списание Chronicles (САЩ) Срджа Трифкович: „Западната „медийна машина” (която не е независима професия, не е независимо човешко начинание) формира институционалната пристрастност към Русия. Разглеждам западните медии като единна организация, тъй като разликата между русофобията на британските, шведските или полските медии, представителите на източния бряг на Атлантическия океан или общо западната аналитическа общност няма и 5%, всички те имат едни и същи претенции за Русия, един и същи modus operandi, един и същи дискурс. Медийната машина търси своите сподвижници сред хората със сходна гледна точка и дори сред тези, които не са поели пряко русофобските настроения, въпреки всичко, те проникват”.

Руски и европейски медийни експерти, представители на международни обществени организации, дипломатически отдели и институции изнесоха презентации на конференцията: проф. Динко Динков, заместник главен редактор на списание „Международни отношения” и директор на Центъра за балканистични изследвания в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), Марек Зоузалик, председател Обединението на журналистите на Чешката република, главният редактор на вестник „Русия днес” в България Светлана Шаренкова, известните български журналисти Валери Тодоров, Петър Волгин, Боян Чуков, Васил Василев и други експерти.

Като цяло, участниците в конференцията отбелязаха нарастващото значение на обективната и балансирана информация в международната медийна сфера. Възможни начини за постигане на тези цели трябва да бъде качествената аналитика в медиите, подкрепата на медийните ресурси с алтернативна гледна точка, търсене на компромиси и по-конструктивна реторика.

Справочна информация:

Международната конференция „Русия и Европа: актуални проблеми на съвременната международна журналистика” се провежда всяка година в различни страни по света. На събитието традиционно присъстват лидери на европейски медии, политици, дипломати, учени, политолози, управата на международни компании.

Първата конференция, проведена през ноември 2011 г. в Париж, показва колко важна е темата за взаимодействието между руските и европейските медии както за самите медии, така и за техните аудитории. Руските и европейските медии наричат събитието „най-важното в международното медийно пространство”. Основните сесии на конференцията се провеждат по темите „Национални интереси и международна журналистика”, „Проблеми на достъпа до информация за медиите в Русия и Европа”, "Ролята на медиите в отношенията между страните и тяхното въздействие върху международния климат” и „Международната журналистика: международни етични норми и единни етически правила”.

Втората конференция се провежда през октомври 2012 г. в Берлин и е посветена на темите за отразяването на националните интереси в международната журналистика, развитието на международния климат чрез медиите, въпросите около новите технологични възможности на международните медии, както и обсъждането на условията на работа на рускоезичните медии Европа. Третата конференция се състои през октомври 2014 г. във Виена и е посветена на медийното отразяване в Европа и Русия на най-важните и актуални предизвикателства на XXI век, в частност хуманитарните проблеми, икономическите кризи и глобалните заплахи. Четвъртата конференция се състои през октомври 2015 г. в Република Сан Марино. Нейните основни теми са изградени около диалога между европейските и руските медии, както и развитието на тяхното бъдещо сътрудничество. Петата конференция се провежда през септември 2016 г. в Братислава. Конференцията включва работата на две основни секции. Темата на първата пленарна дискусия е „Надеждността на информацията като критерий за медийна отговорност”. Втората пленарна дискусия е посветена на образа на Русия и руснаците в европейските медии. През 2017 г. седмата конференция се състои в Будапеща. Основните теми на дискусията са „Русия-Европа: възможно ли е да се „рестартират” отношенията? Ролята на медиите”, „Възраждането на неонацизма: анализ на медийните технологии, използвани от заинтересованите страни. Създаване на контрастратегии” и „Медиите на Русия и Европа. Поглед „отвътре”.

Участниците в конференцията през различните години отбелязват, че плурализмът на мненията има положителен ефект само във връзка с готовността да се слуша и чува своя условен противник. Затова медиите могат да играят положителна роля в руско-европейското рестартиране на отношенията, но за това е необходимо да се отърват от клишетата, да запълнят медийното поле с висококачествени анализи, да не се страхуват да изказват алтернативно мнение и да търсят компромиси.

Превод: В.Сергеев