/Поглед.инфо/ Кого и как ни предлагат да избираме?
Скука, липса на послания и ясна визия и показни акции на управляващите, подкрепени от крещящ медиен слугинаж. Така най-общо може да се характеризира предизборната кампания за местния вот. Ако не са някои чешити и тук-там ексцесии с цел пиар, по-скучна, сервилна и предизвестена кампания не помним. Няма я инициативността на кандидатите, с редки изключения. Няма ги и ниските топки с ваденето на компромати, с изключение на дежурната тема с ДС обязаности. Прочее ДС принадлежността е като плашенето с комунизма - вадят го в удобното време от килера на баба си, където стои от десетилетия, и тайно им диша във врата. Нещо като Торбалан, който ще дойде да вземе децата, ако не ядат. Но ако приемем, че е толкова важно, не е ли редно да отчетем и обвързаността с чужди служби? И като ще разкриваме ДС-та в редиците, да "разкрием" нещо и за професионалните биографии на кандидатите, за качествата и опита им, че хич не се говори по темата, а тя май е по-важна.
Липсват острите предизборни дебати, няма респонд на висота, има нелепости, абсурди и усещане за договорки. Сякаш държавата и законът напълно отсъстват и предизборната кампания се случва по свои си правила. Всички властови лостове за изборите са "окупирани" от управляващите, което буди и съмнения за обективността на резултатите. От друга страна, това са местни избори, и повечето хора биха гласували според натиска на малкия социум. Случаят с битите журналисти от кандидата на ДПС Трайчо Василев в Самоков е показателен. Опитът на представители на медии да потърсят мнение на негови съграждани в ромската махала, напълно се провали, тъй като хората се криеха и бягаха изплашени от камерите. Подобни нагласи битуват у хората в повечето малки населени места, където властта е разпределена. Те се страхуват, че ако не се съобразят с нея, няма да им кой да ги защити от своеволията й. Щом имаш наглостта да биеш журналист пред камерата, какво ли правиш когато никой не те гледа? Убедителен аргумент за кандидатирането на скандалния Трайчо така и не получихме. Оказа се, че въпросният е със 7 присъди, но това не било притеснително, защото той показвал поведение на поправяне. Освен това самият пост щял да му подейства възпитателно, да го направи по-толерантен. Такива са мотивите за издигането му на лидера на ДПС-Самоков. „Не знам за какво е осъждан Василев, нямаме право да се бъркаме в миналото на хората”, оправда се Александър Методиев, като изтъкна, че Трайчо Василев имал качества да е общински съветник. Какви са, не стана ясно.
Вярно, че неговата кандидатура беше оттеглена, но той е пример за едно явление, което е тенденция на тези избори. Близо 30% от кандидатите за кметове и общински съветници в София се оказват осъдени. Проверка показа, че месец преди старта на предизборната надпревара всеки ден в София свидетелство за съдимост с цел да послужи за избори са искали поне по 50 граждани. От тях средно по 15, или 30% са се оказвали осъждани и реабилитирани. Така в избирателните списъци влизат кандидати, от които близо една трета са получили присъда, най-често за измами, кражби, документни престъпления, тежки катастрофи и т. н. Какво излиза - затворникът няма право да гласува, но хора с присъди зад гърба си имат право да управляват.
В нормативната уредба за местните избори, както впрочем и за изборите за парламент, няма изискване кандидатите да не са извършвали престъпление в миналото си, за което са лежали в затвора. Изискването на ЦИК е единствено присъдата да не се излежава в момента. Кандидатите още трябва да са български граждани, които нямат друго гражданство извън ЕС, и да са навършили 18 г. И докато избирателните органи не се интересуват от миналото и образователния ценз на кандидатите за местна власт, управляващи и пригласящите им медии ни занимават с измислена реалност и хвалебствия. С откриване на завършени обекти, с обещание за нови, и с отчети за "рекордни" ръстове, за които ако не чуем от тях, така няма и да разберем. Намаленията на цени (горива и парно), и популистките обещания за вдигане на заплати и пенсии, са част от предизборната традицията, било то и с 2,5% (4 лв. за минималната пенсия).
А междувременно куриозите не спират. Във варненската община Белослав Нова ТВ засече трима кандидат-кметове с едно и също име - Галина Тодорова. Каква е вероятността в населено място с 11000 души, три кандидатки за кмет да са с еднакви имена? И само една е откриваема, а именно - първата регистрирала се. Дали е търсен ефект с цел саботаж на първата и отнемане на гласове, е риторичен въпрос. Дори само затова, че другите две кандидатки са неоткриваеми. Адресът, оставен от втората, се оказа фалшив - на него е регистриран езиков център, където такова лице няма. На адреса на третата, нейни близки научават от репортерите, че се е кандидатирала за кмет, а самата тя отсъства и не се знае кога ще се появи.
На въпрос към ЦИК какво се случва, ако има съмнения за фалшив кандидат, оттам отговарят, че по съмнения ЦИК няма какво да направи. Ако няма нарушения, мерки не се предприемат. Ей така, хора фантоми, необразовани и с присъди безконтролно ще влязат в местната власт.
В редица общини пък действат репресивните и мутренски закони от едни други времена. Кандидатът за кмет на БСП на столичния район "Овча купел" Мариника Якова беше уволнена от работодателя си гербаджия. Плакати на излъчени представители на различни партии се късат или върху тях направо се лепят плакати на кандидатите на ГЕРБ. Махат се билбордове на конкуренти. За подобни нарушения хората масово споделят в социалната мрежа, като публикуват и снимки.
При отсъствие на нормално провеждана кампания и критерии, абсурдните и нелепи "пиар кампании" се вписват съвсем естествено. Кандидат-общинар прави заявка, че ще бори мафията с плакат, на който пробожда октопод. Други двама превърнали купонджийска случка в предизборен плакат, и къде на шега, къде сериозно вече са кандидат-общински съветници. Единият се бори за "здрави и силни тополи", а другият ще праща "курортистите в Павел баня". Когато иронията, родена от абсурдите в държавата, се превърне в знаме на запътилите се към местна власт, това е вече симптом на състоянието на държавата и загуба на респект към законодателната власт. Предизборната кампания като един модел на Биг Брадър - с всичките му простотии, на които всички са свидетели, но са вече толкова уморени, че реагират единствено с ирония.
Прочее, дамата за кандидат кмет с барокова прическа тип Моцарт - Антоанета Лазарова, може и да спечели. Както самата тя признава си прави тази прическа всеки ден от 40 години, а това е желязна дисциплина и последователност. И след като хората я познават, а вероятно и харесват такава, защо да се прави на нещо, което не е?
Клоунадите и провокациите тип One man show, веселящи социалните мрежи обаче, отклоняват вниманието от същественото - няма визия. Твърде много се занимават обществеността и медиите с това чии са кандидатите пред това какво стои зад миналото им, с какъв опит идват, какви социална ангажираност са имали до момента и най вече каква визия имат за бъдещето и развитието на града. Все пак няма да ги гласуваме за участници в реалити шоу. Липсата на всякакви критерии и медийна хигиена отприщи всякакви налудности. Трябва ли всеки клоун да се състезава за участие в местната власт. Наистина не е лошо всеки мераклия за градоначалник или общински съветник да се яви на тест за интелигентност, смятат политици. А би било добре кандидатите да минават и на психотест, както е при шофьорските книжки. Показателна за тази необходимост е социалната мрежа.
Фейсбук се превърна в най-големия предизборен щаб. Виртуални активисти в един момент масово се оказаха кандидати за кметове и за общински съветници. Фейсбук като трибуна на социално нереализирани хора, които използват виртуалната популярност като трамплин към властта. Сред тях има и хора без професии, без работа, с нищо неизявени. Борещият октоподената мафия се представя с рекламни послания като "известен журналист", за който обаче никой е чувал, просто защото не е такъв. Да поддържаш сайт, в който публикуваш мнения от Фейсбук и чужди препечатки, те прави журналист толкова, колкото да лекуваш грип с методите на баба те прави лекар. Безработен младеж от малка партия пък се кандидатирал за кмет на столичен район. Общото послание на всички тях е - сегашните управляващи са лоши, управлява ни мафия, изберете нас. Но какво самите те предлагат, колко са компетентни и какви са им идеите за града - не става ясно. Често те и нямат такива. Така дори когато са основателни критиките им към управлението на съответното населено място, те се размиват в липсата на персонално послание, амбиция и идея. Амбиция за града, не личната, която е видима.
Твърде много управленски амбиции за малката ни територия. Общият брой регистрирани кандидати за общински съветници и кметове е 42 702, от които кандидатите за общински съветници са 35 771. Сред тях не липсват и фолк и шоу звезди. Мистър България за 2000 Сава Цеков се кандидатира за общинар в Годеч от РБ, а "Мистър Гей" 2012 - Чавдар Арсов, е представителят на ДЕОС за общински съветник в София. От същата партия за кмет на София е издигнат Виктор Лилов, който представяйки кандидатурата си обяви, че е хомосексуалист. Спорно е какво значение има този факт към управлението на града, но ще се въздържим от коментар, че току виж ни нападнат правозащитни организации. Кмет на Приморско пък иска да стане победителят в Биг Брадър Здравко Василев. Най-голям естествен бюст във фолка - Силвия, е кандидат за общинар в родния си град, от листата на АБВ. С по-големи амбиции е рок певицата Милена Славова. Тя се кандидатира едновременно за кмет на с. Макоцево и за общински съветник в Горна Малина. За общинар се бори и певицата Йоанна, от листата на ГЕРБ. Музикантът Дани Милев, който беше в затвора година и половина за данъчна измама пък се бори за кметското място на Костинброд от „Зелените”. Още певици, актьори, дъщери на известни имена допълват дългата листа на кандидатите за местна власт.
България освен държавата с най-много партии на глава от населението ще се окаже и с най-много кандидати за общинари. От компетентен по-компетентен. Това ще да е универсална работа, която всеки може да върши, независимо от опита, професията, компетентността си. То и каква компетентност за работа веднъж седмично, за някои и веднъж месечно. И така четири години, през които те са несменями.
Всъщност, работата е доста отговорна, защото именно общинските съветници правят предложения за управлението и развитието на града. Те ги и гласуват. И ако се съди по упадъчното състояние на повечето градове, общинските съветници нито са компетентни, нито работят в полза на гражданите, нито са си на място. Така че този избор е не по-малко важен от кметския, и е редно да бъде направен грамотно - според компетенцията и качествата на кандидата, както и партията, която представлява, а не защото е изпял "Син талисман".
в Дума