/Поглед.инфо/ На 4 януари т.г. бе отбелязана 141-вата годишнина от освобождението на София от турско иго. Генерал Йосиф Владимирович Гурко, основната фигура в зимната кампания на 1877-1878 г., получава светлото прозвище Освободителят на София, но приносите му в Руско-турската война са много и забележителни.

Допреди десетина години в София освен улица „Гурко”, имаше и Столична библиотека на ул. „Гурко”, стара и красива все още сграда, която с индустриална лекота и историческо безпаметство бе срината и сега там се е възправил стъклен и достатъчно модерен хотел... Такава е паметта на благодарните общества в епохата след „студената война”, какво да се прави. Тази памет не задължава с нищо днешния демократично устроил се български гражданин и сигурно затова годишнината почетоха общественици и ръководители на институции от не най-високия държавен ешелон. Всъщност историческата дата бе подчертана доволно скромно и с локален шум на камбани... Обикновено такъв сорт отношение е трудно обясним. В Южния парк на София например бе инсталиран паметник на 40-ия президент на Република САЩ. Роналд Рейгън получи благодарност на столично и национално равнище, тъй като „президентът Рейгън представляваше Америка и ангажираността на Америка към слагане на край на следвоенното разделение на Европа и съответно - слагане на край на безизходицата от Студената война, обрекла на диктатура и тирания милиони хора, сред които и българския народ. Но още по-важно е, че президентът Рейгън беше въплъщение на надеждата, вярата и оптимизма. ... Президентът Рейгън ... знаеше, че народите ... имат право на нещо по-добро - отново да бъдат част от света и да живеят като свободни хора. Да гласуват, да пътуват, да разполагат със свобода по отношение на вярата и религията си“ – заявява Н.Пр. посланикът на Република САЩ на откриването през 2017 г.

Всъщност г-н Рейгън първо бе демократ, после се приобщи към републиканците и ако светът все още го помни, стана баща на Инициативата за стратегическа отбрана, известна като „Междузвездни войни“, наложи идеята за „мир чрез сила“, а „студената война” бе спечелена на гърба на „трите кита”, изложени - както се твърди, - в секретна директива - икономически /намаляване достъпа на Русия до високи технологии/, военен /повишаване на разходите за отбрана/, таен или необявен / подкрепа на антируските движения, финансирани от добре известния филантроп Джордж Сорос и от Ватикана/. По време на Рейгъновия мандат с пълна пара се отпуши „перестройката” на бившия Източен блок... В края на 1991 г. СССР официално и документирано се разпадна, а „желязната лейди” Маргарет Тачър отбеляза - „Роналд Рейгън спечели Студената война без нито един изстрел.“ Но гафовете на висшите държавници трудно се забравят, например прецедента от президентската кампания на Рейгън през 1984 г. „Скъпи американци - обръща се Рейгън, - с удоволствие ви съобщавам, че днес подписах закон, с който Русия се поставя извън закона завинаги. Почваме бомбардировките след пет минути“. Гениално! Съвсем на място, точно когато напрежението между САЩ и СССР е в пика си. За някои наблюдатели впечатлението било, че президентът не разбира реалностите на външната политика и международните отношения като цяло. Твърде смело... Рейгън превърна „студената война” в „топла”, постави на първо място изтощаването, сърбаме последиците от налагането на демокрацията, а „Иран- контрас” и други лудории по земята на Южна Америка и другаде са просто любопитни истории от вчерашния ден...

Сигурно днес ние, съвременниците на толкова мечтаните свобода, демокрация и човешки права, трудно може да приемем, че един генерал Гурко е по-значим от новия световен ред, който съвсем не призрачно шества по Европа и планетата и навсякъде разнася добрини и ползи. Нашего брата, днешният управителен елит на Република България, съвсем сигурно, ама много сигурно, не е от тия луди глави, за които Венета е после Отечеството, нито пък е наясно що за птица е това Странджата и какви са тия хъшове, дето Дядо Вазов ги обезсмърти. Да, нашего брата не е от тия. „Господа, не е имало по-щастлив ден за мене от днешния. Пръв път душата ми се пълни с велики и нови чувства от това, което виждам и което чувам… Сега се намирам аз в един друг свят. Тия велики думи: свобода, борба, отечество - съм ги произнасял в България с трепет и крадешком, като че правех едно престъпление… Тука - друго. Сега съм между свободни юнаци. Сега дишам свободно и ми се плаче. Аз се преродих между вази. Не, България не е изгубена с такива синове. Гордея се, братя, че съм между вас. Само смърт ще ни раздели” – обявява развълнуваният Бръчков.

А какво става после?!

Става така - 700 билета за представлението, с което трябва да се финансира много важна и съдбовна операция, а и други неотложни дела, са дадени на кредит, „одитът” показал, че „като извадим от 508 франка разноските за буфета, за осветление, за печатане билети и афиши, за музика, за наем на зала, костюми, оръжия, за барут, за гримировки, за бенгалски огън, остава ни чиста печалба… тридесет и осем франка! А нам трябват най-малко шейсет наполеона! Скандал над скандалите! Какво значи това?” - къса си косите Владиков. „Това значи, че султан Абдул Азиз е спасен!” - с дълбоко огорчение заключава Странджата, който след няколко време се преселва в един - както го наричат - по-добър свят...

Нашего брата обаче е вечен, той, също като баба Жана от Монтана, е убеден, че е по-добре човек да е жив, отколкото умрял. Освен това имахме „шокова терапия”, а сега имаме и „шок от бъдещето”. Но така е в по-свободния свят.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели