/Поглед.инфо/ „В позицията на БСП беше обърнато внимание върху трите ориентира в европредседателството – Консенсус, Кохезия и Конкурентоспособност. Те останаха далеч неизпълнени. Най-вече не се състоя в нужната степен консенсусът и то по най - чувствителните въпроси - от Дъблинския регламент и се стигне до въпроси за развитие на Банковия съюз. В частта кохезия и конкурентоспособност, нещата остават силно проблематични, защото различията и разломите в ЕС не се преодоляват.”

Това каза пред БНР, евродепутатът от групата на социалистите и демократите в ЕП Георги Пирински. Евродепутатът обърна внимание, че най-възловият въпрос в момента е, че ЕС навлиза в новия програмен период след 2020 г. без общ документ, какъвто например е „Стратегия – Европа 2020”, приета преди 10 години с много ясни пет цели. По думите му съюзът влиза в новия период без ориентири.

„Няма съмнение, че въпросът за движението на страните от Западните Балкани към членство в ЕС бе поставено. Този въпрос възникна по инициатива и от страна на БСП, но и заради усещането на страни от ЕС, че държави от Западните Балкани се отдалечават от Европа, че в тях търсят осезаеми позиции държави, като Русия, Турция и Китай. Това предизвика очевидно определена тревога и загриженост. Активността на страната ни трябва да бъде отчетена, в контекста на тази обща загриженост”, категоричен бе Пирински.

По повод новината от преди дни, че страната ни получи подкрепа от Брюксел за влизането ни в чакалнята на Еврозоната, Георги Пирински заяви: „Става дума за два паралелни процеса. От едно страна ЕК ще наблюдава развитието на реформите в България, за да преценят, дали действително да приемат формално заявление на България за присъединяване на страната ни в IRM -2. Едновременно с това ЕЦБ ще направи комплексно проучване на банковия и небанковия финансов сектор, за да види- дали има основание да се сключи споразумение за комплексно сътрудничество със страна нечленка на Еврозоната, която иска присъединяване”, обясни той. Според Пирински препоръките за нас са ясни- за качествени промени в публичните финанси, ефективността на бюджетните разходи, стабилността на банките, застрахователните дружества и пенсионните фондове. Той смята, че има доста тревожни констатации за здравеопазването, образованието и недекларирания у нас труд- като сфери, които са силно недофинансирани, много сериозно разстроени, но с пряко влияние върху публичните финанси и перспективите за публичен растеж.  


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели