/Поглед.инфо/ Който и герберист да се появи на някой от телевизионните екрани, бълва огън и жупел срещу БСП и правителството на Орешарски. И безкрайни венцехвалебствия за любимия вожд и пазител на българския народ – трикратно избирания и два пъти смъкван премиер. И го хвалят за какво ли не! И как ли не! Напоследък най-много го венцехвалят за повишаването на учителските заплати. Едни усмихнати и самодоволни журналистки едва ли не преливат от радост от досега с премиера, от проявената от него „грижа“ за част от българската интелигенция. И у наивните българските телевизионни зрители и читатели на пеевските и другите вестници се формира неусетно масовото усещане, че най-после един социален проблем ще бъде решен – достойно възнаграждение на труда на учителите на българските деца. Аха, и аз да се хвана на въдицата, на просташките внушения.

А както е известно, блажени са верующите. А реалната картина е съвсем друга. Разбираме го, когато си послужим със сравнението. Истината се познава в сравнението. Но не само и не толкова сравнението с предишното, с миналото, а с реалността, сравнението с други дейности. И няма да се ровим в социалната и икономическата статистиката, която в редица случаи може да носи и името стъкмистика. А иначе изглежда много примамливо, това което каза министъра на образованието и науката още през май. От новата учебна година 759 лв. стартова заплата за учител, 791 лв. за старши учители 836 лв. за главен учител. От много мизерни трудови възнаграждения се преминава към по-малко мизерни учителски заплати. Сравнението с настоящите заплати, ръстът с 15% към тях е капка в морето на бедността. По-важен е житейският критерии. И пак със стартовата заплата.

И понеже си нямам друга работа, чета пред голям софийски супермаркет на входа едричка обява, че те търсят работници. Ама никакви изисквания за образование, за стаж по специалността, умения за работа в екип и т.н. стандартни изисквания и процедури на трудовия пазар в България. Дори няма изискването за възраст до 25 г., висше, средно или дори начално образование и поне 5 години трудов стаж. На таблото с обявата се посочва скромната стартова заплата от 920 лв. месечно и като бонус ваучер за храна на стойност още 60 лева. Или около 980 лева стартова заплата само за първите 6 месеца, заплата без изисквания за образование и без изисквания за умения и опит.

Е, и как да оценим увеличаването на стартовата заплата на главен учител от 836 лв? Или пък току що завършил университет учител със стартовата заплатица от 791 лв., само около 200 лева по-малка от общ работник в супермаркет без образование или пък с килийно начално образование. А при главния учител разлика е по-скромничка – само от някакви си около 150 лв. по-малко. А главен учител човек може да стане само ако има завършено висше образование с магистърска степен и стаж поне около 10 години. Да не говорим за стартовата заплата на млад научен сътрудник в БАН! А да сравняваме ли със заплатите на шофьорите, не само тези от международни превози, огромната част от които са с основно образование и по-рядко със средно. Мит са големите възнаграждения от частни уроци на учителите. Сега всеки абитуриент влиза в университет и дори само с подарена тройка. И няма балами, които да плащат за подготовка за приемни изпити. Само една малка част, предимно учители по математика и чужди езици, припечелват по някой лев от частни уроци. Останалото е нищета. Нищета не само на самите учители, но и на техните деца.

Неолибералната мантра, че заплати трябва да се дават за резултати в образованието не работи. Резултатите от учебния процес се виждат след много години. И ако сега залагат ниски заплати, учителите ще работя по на няколко места за да си издържат семействата и ще влагат по-малко старание в учебния процес. Това е закономерност, която с критика, мантри за получени резултати не може да бъде преодоляна.

Медийната шумотевица с увеличаването на учителските заплати е част от общата манипулация за социалните грижи на гербаджийте. Търси се по същество сваляне на общественото напрежение от масовите кражби от бизнеса чрез държавните поръчки и еврофондовете и създаване на по-благоприятно лице на управляващите във връзка с т.нар. Европредседателство.

Българските учители отново са прецакани. И то под маската на увеличаване на работните заплати. В крайна сметка е прецакано цялото българско общество, тъй като учителите са тези, от които в най-голяма степен зависи развитието на интелектуалния потенциал на нацията. Но това не могат да разберат псевдодържавници с физкултурно и пожарникарско образование. Уважавам труда на завършилите Спортната академия и огнеборците, които са си избрали достойни професии и имат добро образование. Но не уважавам всезнайковците, както и опитите им да баламосват учителите. Да, не случихме с управници. Но дядо Хегел не напразно твърди, че „всеки народ си заслужава управниците“. И щом си ги избираме и си ги търпим тези управници, образователното дело ще е на този незавиден хал. И държавата ще се подиграва с техния труд. А иначе с фанфари и тържества за показ на политиците по телевизиите ще си честваме деня на будителите, денят на учителите, 24 май и т.н. Все празници с напразни обещания за българското учителство. А трябва, много трябва бърза действителна, решителна социална промяна в България.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели