/Поглед.инфо/ „Ако погледнем икономиката на България, много от големите ни бизнеси са свързани по някакъв път с обществените поръчки. Чакаш едни пари отнякъде или от еврофондовете, което прави всички тези бизнесмени квазидържавни. Ако техният приход идва от държавата, те не могат да са независими... Ако продължим с удвояването на заема на всеки 4 години, както до сега, на около осмата година ще има обрат. В момента заемите грубо са 20 млрд. лв., след 4 години ще са 40 млрд., а след още 4 години – 80 млрд. лева. На това число спират да ти дават толкова лесно заеми, ако си малка държава. Това е лимита, в който може тази игра да продължава и да си раздаваме обществените поръчки“, казва за "Гласове" Кирил Петков – изпълнителен директор на BDC и създател на компанията Proviotiс, която работи с 400 аптеки в САЩ, продавайки най-скъпата хранителна добавка в Ню Йорк.

- Само в САЩ ли имате бизнес или започвате да го развивате и в България?

- В България вече 650–700 аптеки работят с нас. Но фокусът ни до този момент е изцяло в чужбина.

- Заради мащаба може би?

- Да, заради мащаба. Проектът тръгна в САЩ и после се пренесе тук. Ние тук го разработихме за тамошния пазар. И после си казахме: защо да не го предложим и в България. Обикновено се почва с локалния, собствения пазар и се расте навън. Ние тръгнахме нетрадиционно.

- Чувствам се лично мотивирана да направя това интервю, защото в ситуацията, в която всички се блъскат на изхода на страната, вие се върнахте тук, напук на чудесното си образование в Харвард и създадените перспективни контакти там със състуденти и преподаватели. Защо го правите?

- Аз съм учил в Канада като ученик – последните ми четири години от гимназията бяха там, после пак в Канада учих в UBC (University of British Columbia – 2 г. финанси и 2 г. други науки – бел. ред.), после в Харвард, но се връщах през летата в България и вероятно ми е останало хубавото чувство. Казвам го откровено. Винаги съм чувствал, че нашата страна може да бъде много хубаво място за живот, може да има много по-голям потенциал от това, което в момента сме развили. Оптимист съм, зависи от всеки един от нас това да се случи. Звучи като клише, но наистина го вярвам.

Когато завърших Харвард, имах три възможности: да работя в Ню Йорк за ООН, да започна в един голям хедж фонд или да стартирам нещо свое. Явно, че като характер, третото най-ми подхожда. Комбинацията на всички контакти отвън ми даде възможност да реализирам бизнес от България за навън и да съм сравнително независим. Не се налага да разчитам на някого тук да ме подкрепи с нещо.

- На нас ни липсва точно тази средна и висока средна класа от хора, които, разчитайки на собствения си бизнес, могат да изразяват собствено мнение, без да се чувстват застрашени. Как може да стане това? Кажете ми, с вашата експертиза, как може да потръгне икономиката на България? Ние вземаме заеми, разчитаме на еврофондове. Все едни пари чакаме да дойдат. Това не е ли унизително?

- Ако погледнем икономиката на България, много от големите ни бизнеси са свързани по някакъв начин с обществените поръчки. Чакаш едни пари отнякъде или от еврофондовете, което прави всички тези бизнесмени квазидържавни. Ако техният приход идва от държавата, те не могат да са независими. Вярно е това, което казахте, че няма ли независим бизнес и капитали, не можем да имаме независими хора и независима политическа система.

- „Икономиката, глупако!“ си остава вярно твърдение, макар, че поостаря. Колко дълго можем да си позволим да живеем според сегашния модел на икономиката?

- В момента сме в едно време на изчакване, в което можем да си позволим да не променяме нищо. И пак да си живеем горе-долу добре със заемите, които вземаме. Два пъти удвоихме заемите от 2011 до сега. Вземаме еврофондове и не се налага да правим износ. Харчим повече, отколкото изкарваме. Като едно семейство, което взема потребителски кредит и си го харчи. И докато го харчи, се чувства добре. Нищо лошо не му се случва! Въпросът е, че тази стратегия идва до неминуем обрат. За България още 8 години можем да я играем тази игра.

- А после?

- Има два ясно изразени варианта за после.

- Чакайте. А защо точно осем години?

- Ако продължим с удвояването на заема на всеки 4 години, както досега, около осмата година ще има обрат. В момента заемите грубо са 20 млрд. лв., след 4 години ще са 40 млрд., а след още 4 години – 80 млрд. лева. На това число спират да ти дават толкова лесно заеми, ако си малка държава. Това е лимитът, в който може тази игра да продължава и да си раздаваме обществените поръчки. За съжаление дотогава ще сме изхарчили потенциала си и ресурса за разработването на нещо ново.

След това единият изход е да си преглътнем резултата и да приемем по-нисък стандарт на живот от сегашния. А вторият е да изнасяме.

- Какво да изнасяме, произвеждаме ли нещо, което е конкурентноспособно за външния пазар?

- Много от предприемчивите хора в България трябва да искат да изнасят. Но това не са лесни пари. Аз ако исках лесни пари, нямаше да го правя. Много от предприемчивите хора не мислят какво е добре за страната. Искат да изкарат едни пари днес, и то бързо. Ако промениш правилата на играта и не може да се изкарват лесно един пари тук, то тогава предприемачите ще бъдат принудени да мислят за износ навън.

- Кое правило трябва да се промени?

- Най-добре би било, преди да сме си изхарчили възможността да вземаме заеми, правителството да се усети и да каже, че бизнесът, който искаме да развиваме в България, е с експорт. Много неща могат да се изнасят. Примерът с нашата фирма е показателен. Хванахме една българска бактерия от киселото мляко, защитихме я с експертиза от международен университет и започнахме да продаваме. Не сме само ние, дето сме хванали нещо.

Ако сега трябва да се направи подобен бизнес, може да се хванат българските вина например. Те са много навлезли във всички страни по света, пазарът е много конкурентен и на нашите винари им е трудно. Малко трябва да се помисли за иновация. Да кажем, нашето вино има най-много ресвератрол. Хващаш един професор, който да открие в кое вино го има най-много. Започваш маркетингова стратегия, в която разясняваш, че ресвератролът забавя стареенето на клетките – това е факт!

Или хванете розовото масло. Печелим 40 млн. лв. годишно от него. Това е нищо. А с Турция заедно правим 90% от производството на света. Клиентите след нас имат 2000% марж. Това е въпросът за стандартизацията. Ако трябва, да се вкарат експерти от Франция и тази индустрия да вади 400 млн. годишно, а не 40.

- Това участието на държавата ли е?

- Не само, може и частните предприемачи да го правят. Например в диамантената индустрия институтът, който казва колко 4С са диамантите, е частен.

- Така е, но често нашите предприемачи нямат тези финансови възможности, за да подпомагат науката. Например наскоро спрях да се снимам в една лавандулова нива и дойде при нас собственикът. Казах му, че съм чела, че по добив на лавандула догонваме лидера Франция. А той беше един видимо не много заможен човек. Питам го: защо се мъчите? Какво става с вас? Той обясни, че количествено догонваме Франция, но качествено не можем. Защото никой не им помага, а те нямат собствен ресурс да подобрят сорта, който отглеждат за нашите климатични условия. Правят го по интуиция… Същото е със зърното. Добри учени трябва да работят 10 години, за да направят сорта. Кой ще е този бизнесмен, дето ще инвестира пари в наука и ще чака резултат след 10 г.?

- Трябва да вкараш иновация. Не става иначе. Страшно е конкурентен пазарът. Глобализацията всъщност е страшна конкуренция. С лесни държавни поръчки няма да стане. И учените трябва леко да сменят нагласата и начина, по който се усвояват парите при тях. Тогава изведнъж може да се завъртят доста научни изобретения. Тогава те също ще имат достъп до световните пазари. Като работим с Харвард – там често една част от бюджета е дадена от университета, а друга част трябва да си го изкарат сами. Не бизнесите ходят при учените да им казват: направете това и това за нас, а учените трябва да ходят при бизнесмените, за да кажат какво могат да направят за тях. Защото иначе бюджетът до края на годината не би им стигнал. С малка смяна на правилата на играта един университетски професор спокойно ще може да си прави част от парите, използвайки базата на учебното заведение, а част – да отиват за университета. Лошата и добрата новина е, че ние скоро няма да имаме избор. Трябва да започнем да го правим. Въпросът е колко свободен ресурс ще имаме, когато това ни се наложи. По-добре е да имаш няколко милиарда, когато започва това.

- Тоест ще трябва да минем и през тази болка?

- Може да минем през осъзнатост, но ако не го не направим, ще минем и през болката.

- Политиците нямат философия за подобно развитие на икономиката. Ето вече 27 години не се получават нещата. Защо?

- Политическата система трябва да се промени. Трябва да има политическа филантропия, която да не е функция на политическия интерес. Първите политически партии, които ще са независими, ще бъдат такива. Ако са в по-голям мащаб, ще има промяна. Ако не се случи, оставаме с бизнесите, които са готови да подкрепят политическите сили, а после пък ще очакват от тях обществените поръчки – и се завърта този кръг. Ако могат да се пречупят и са с независим капитал и с истински бизнеси, независими от държавата, готови да допринесат за собствената си страна и за нейното развитие, ще стане.

- Ние имаме бизнес класа, която се самовъзпроизвежда от началото на 90-те години на XX в. От едни равни хора до 1989 г. за 12 години избуяха кредитните милионери, които получиха бизнеси наготово. Техните наследници продължават да управляват бизнеса по същия модел. Бизнес, който гони бърза печалба, който не иска да обучава хора. Логиката на българския бизнесмен е да не обучава хора, да дава елементарни условия на труд и да чака резултат. Защо да иска да промени този удобен модел, който му носи големи и сигурни печалби?

- Защото няма друга алтернатива. Не е луд този, който е изял баницата, а този който я е дал. Докато могат да го правят, ще го правят. Въпросът е дали може начинът, по който се изразходват публични пари, да не е същият начин. С тези същите пари бизнесът подкрепя подобни нему партии. Порочен кръг. Ивайло Пенчев спечели делото срещу КФН. Защо го осъди? Защото не му пука. Защо не му пука? Защото държи 80% от американския пазар за стени за катерене. Това е пример за независимост. Но тази промяна явно няма да стане бързо.

- Вие изкушавали ли сте се да се включите в играта с обществените поръчки и лесното изкарване на пари. Това е много изкушаващо, нали?

- В обществените поръчки – не. С еврофондовете съм окей. Защото тези пари, ако се усвоят за нещо, което има конструктивна логика, защо да не се вземат? За евросубсидиите съм „за”. Нашата фирма участва по една програма за стартиращи предприятия, в която искат много ясен проект за лаборатория за 400 хил. лв. в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя ще е отворена за PhD студентите, които да правят иновации, а ние ще финансираме нейната работа. Ако излязат готини продукти от това – чудесно! Нищо не ми тежи на сърцето, като разказвам тази история. Да използваме европари за увеличаване на капацитета на университета, за шанс на млади хора, е добре. Опитваме се да измислим иновация, която да продуктизираме. Но да усвояваме държавни бюджети – абсурд! Дължиш услуги на някого – не!

- Как ви се развиват нещата на българския пазар? Срещате ли трудности? Чувствате ли нужда да се променят някакви правила, или той функционира нормално на ежедневно ниво?

- За моя продукт нямам проблем. Действа. Разработваме различни продуктови елементи, специфични за България. Нямаме ограничения, никой не ме спира и не ми прави проблеми. При първия ми бизнес имаше. Там разрешаването на строеж изискваше 260 разрешителни, преди да се стартира. Но за сегашния бизнес нямам този проблем.

- Какво е положението с кадрите? Шефът на работодателите Домусчиев каза, че няма качествени кадри и трябва да внасяме. Вие намирате ли добри кадри?

- Философията е по-различна. Няма добри кадри, когато не искаш да плащаш добри заплати. А не искаш да го правиш, защото нямаш висока добавена стойност на бизнеса си. Ако можеш да го постигнеш, ще плащаш високи заплати на работниците си. Въпросът е как това да се случи? Според мен даже е грешка да отваряме границите за евтина работна ръка. Аз бих отворил границите за образовани хора. Колкото могат да дойдат. Трябва да има точкова система, с която да ги оценяваме, и да се вкарва само висок човешки капитал. Но да вкарваме работна ръка, защото са свършили българите?! Това означава бизнесът никога да не си качва добавената стойност и да се конкурира само с бизнеси, които дават още по-малки заплати. Това е ужасна игра. Дъмпингът е безкраен – шепа ориз и си готов. Бих се запитал на тяхно място защо не ми е достатъчно голяма добавена стойност, за да мога да платя на хората си добри заплати.

- Изкушавате ли се от политиката?

- Подкрепих „Да, България“ на последните избори. Там има свестни хора, които искат да променят нещата.

- Защо не влязоха в парламента, което ги лишава от възможност да участват в политиката?

- За 2 месеца нищо не може да стане. И още нещо – тези хора не бяха готови да вземат пари, по някакъв начин свързани с групи, които след това биха се възползвали от тях. Кампанията остана с ниско финансиране. Де факто се връщаме на въпроса, че нямаше достатъчно независими българи, които да подкрепят една такава инициатива. За мен е по-продуктивно да работя по тази част на задачата. Но и двете трябва да се движат. Някой трябва да говори с хората и да им казва, че има алтернатива. Че може да има по-добра съдебна система например.

- Къде виждате проблема в съдебната система. „Да, България“ бяха против прокурорската институция – там ли е проблемът за вас?

- Според мен изцяло. Защото един съдия, когато отсъди по незаконен начин, е много ясно, че е нарушил закона. Има тези факти, има този закон и това прави много очевадно преиначаване на закона в полза на едната страна. По-лесно може да бъде хванат съдията. Прозрачността е много по-голяма. А в прокуратурата казват: това са доказателствата срещу този човек или тази фирма. И не можеш да им кажеш „Защо не те събрали повече?“. Ако не се дават достатъчно добри факти, съдията, дори да е много свестен, не може да вземе правилното решение, защото не може да погледне извън закона, по лична преценка. Прокуратурата може да случва сиви интереси. И другото е, че не разбирам логиката. Прокуратурата трябва да е адвокат на държавата. Как може да е независима? Съдиите да са независими, разбирам изцяло. Но прокуратурата трябва да защитава интересите на държавата и тогава главният прокурор трябва да се отчита на държавата. Ако той не успява да вкара в затвора достатъчно престъпници, трябва да отговаря пред държавата. За мен това е голям проблем. Чувството за недосегаемост винаги води до изкривяване.

- Всички реформи, които са правени през последните 20 г., засягат предимно прокуратурата и сякаш винаги я правят по-лоша и по-лоша. Направени са редица грешни стъпки. Може би съдът е извадил късмет, че реформата не е минала и през него?

- Сигурно има свестни прокурори. Не съм сигурен, че това може да се нарекат реформи в прокуратурата. Това са нагаждания. За мен реформата е, когато има пълна прозрачност в прокуратурата, има отчетност и има отговорност на главния прокурор. Ако не си върши работата, да бъде отстраняван. Да се отчита пред парламента не проформа, а да има годишна ревизия на неговата дейност.

- Персонализирането на този дебат прецака резултата от него, не мислите ли? Дълбокият дебат остана непроведен. Персонализирахме спора до битката Цацаров – Панов.

- Това беше ролята на част от медиите като „Телеграф“. Те много биха предпочели да изглежда като личен конфликт, отколкото като системен проблем. Това е ролята на независимите медии, в случая и вашата, които да извадят и другата гледна точка. Тук няма нищо лично. Говорим за систематичен проблем.

Всъщност, за да има цялостна промяна, това са отправните точки: политическа филантропия, независим капитал, независими хора с някакъв тип власт, включително медийна. Власт се бие с власт. Трябва каналът към хората да бъде изчистен и те да бъдат изправени пред реалните факти. А сега хората все по-трудно изчистват истинската история. Ако искаш да запазиш статуквото, просто заливаш хората с всякакъв тип информация.

- Нашият разговор е като разговора за яйцето и кокошката. Коя е първата стъпка?

- Независимият капитал. Има ли независим капитал, който е готов да създаде истински чист, експортно ориентиран продукт, после ще се роди съзнанието, че трябва де промени средата, в която се случват нещата. На трето място е създаване на силни политически организации, които да имат силите да се борят със статуквото. После идват правилните теми през независими медии, които са част от промяната в статуквото. В моята глава така се нареждат стъпките. Всякаква друга поредица също е възможна, но е по-малко вероятно да се случи.

Ако погледнем на политическите партии не като на институции за публичен интерес, а като частни организации, изведнъж икономическите принципи поясняват как работят. Как работят? Тяхната главна цел е печалбата. Всяка частна организация така действа. Когато са малко на брой партии, правят статуквото, това е тип монопол. С помощта на икономическите принципи нещата стават ясни. От една страна, искаш да няма нови играчи на пазара, от друга страна, искаш да контролираш канала за комуникации, от друга страна искаш да вземеш максимално голяма печалба от клиентите – в случая гласоподавателите. Един монополист грижи ли се за клиентите си – не. Той иска максимална печалба. А трябва да върнеш печалба и на инвеститорите си – тези със специалните интереси. В този момент партийният модел е суперстабилен и суперясен. За да може да се пробие, трябва да се мине през проблема повече през икономиката, отколкото през идеологията.

Аз продължавам да съм оптимист. И в IT сектора почват да се появяват независими хора, които имат средства и се интересуват от средата, в която живеят. Просто трябва да станат повече.

- Не можеш да бъдеш щастлив в среда, в която всички около теб са нещастни. Дали го осъзнават квазибизнесмените и политиците?

- Въпросът е, че всеки сам трудно променя средата. Трябва координация. Това е моята надежда. Още имам надежда!

Кирил Петков е изпълнителен директор на BDC. Той е създател на Proviotic стартираща компания, производител на вегански пробиотик, който е базиран на щам от бактериите в българското кисело мляко. Продуктът се търгува в около 400 аптеки в САЩ и е най-продаваната и скъпа хранителна добавка в Ню Йорк. Завършил е Харвард MBA.