/Поглед.инфо/ Много е важно какво разбра българската аудитория от историята на Сашо Дончев за срещата му с Цацаров. Бизнесменът всичко обясни подробно, който го е слушал внимателно, няма нужда да е вещ в енергийните интриги, от човешка гледна точка би трябвало да е проумял какво се случва. Проблемът е, че Дончев се изразява малко елитарно, изисква се поне едно висше, за да се вникне. Затова разясняваме случката на популярен език, придържайки се към това, което шефът на „Овъргаз” описа по всички телевизии през миналия уикенд.
Отишъл, значи, Сашо Дончев в офиса на Гергов в ЦУМ, за да се срещне с Цацаров. Отначало очаквал да си се видят като граждани, не като главен прокурор и газов бос, да обсъдят времето, Шампионската лига, старческото далекогледство, намаленията в „Лидъл”, едно-друго. Щото висшият активист на БСП си бил такъв по природа, обичал да събира хората и да им помага, много си падал по добросъседските отношения. Не че на Дончев Гергов му е приятел, по-скоро за добър познат може да мине, ходили си семейно на гости, яли и пили, ама чак много близки не били.
Та както и да е, газопреносителят очаквал непринуден разговор, а станало обратното. Както го описва той, Цацаров бил нещо газиран от партията и медиите, близки до Дончев, и изобщо не се държал като гражданин, ами баш като прокурор. Добре че, без да иска, Сашо си носел в джоба едно прокурорско писмо, та да има и той да каже нещо, иначе направо увисвала срещата, на косъм бил да си тръгне безславно.
За цените на газа дума не обелили, а хем на Дончев тая му е силната тема. Помислил си, че е възмутително, дето шефът на „Булгаргаз” има агентурно минало в Държавна сигурност и нищо не разбира от енергетика, обаче си премълчал, не искал да изглежда като доносник, а като принципен човек. Той двайсет и сума ти години никого не е молил за помощ, ни политик, ни магистрат, сам си е творец на своя бизнес, та сега ли ще протяга ръка?
Най-много мрази да го мислят за награден от руснаците селянин или за продукт на статуквото, крайно несправедливо е такова отношение към иновативен ум като неговия, който се мери по размах само с Бил Гейтс. Дончев е измислил още през 90-те гениална бизнес схема, за която никой друг преди него не се е сетил – завършил „Строителство на газонефтопроводи, газохранилища и нефтобази“ в Руския държавен университет за нефт и газ и започнал да доставя синьо гориво. За късмет, през първите десетина-петнайсет години бил монополист, но българската политическа класа пръста си не е мръднала, за да стане така, напротив.
Преследвали са го като Бен Ладен, завиждали му, понеже се е сетил сам и не му трябвала опеката им. Абе много изпатил, за да има днес най-подредения поминък. Даже Цацаров му го признал, нямало къде да ходи, на бялото черно не можел да каже. И най-вероятно от яд, че Илия Павлов никога не му е бил съдружник, нито пък е имал съученици, които после са отишли на работа в „Газпром”, главният прокурор казал на Дончев, че службите следят всичките му контакти. Ей така, за да го вкисне и да му съсипе прекарването.
Щом излязъл от ЦУМ, бизнесменът звъннал на своя адаш Сашо Диков и всичко му разказал. От игла до конец. По телевизията шефът на „Овъргаз” сподели с огромно вълнение колко грамадна била изненадата му, когато след разговора с журналиста получил есемес от Гергов. Пишело: „Много говориш по телефона”.
Но понеже бил още под мракобесното въздействие на главния прокурор, босът решил, че Цацаров си показва мускулите и е накарал службите да подслушват българския Гейтс. До ден днешен и през ум не му минава, че може би Гергов дълго се е опитвал да му звънне, но телефонът му е давал заето, та затова му е пратил есемеса. Ама каквото-таквоз, важното е да са живи и здрави.
Може да се предположи, макар Сашо Дончев да не е споменавал подобно нещо, че малко го е яд, дето не са се сетили с неговия познат от БСП да запишат срещата с Цацаров. Може би такава мисъл му е минала през ума, докато се е чудел как да огласи публично отблъскващата среща в ЦУМ. Бизнесменът не разкрива защо не е поместил драмата в своя вестник или в друга близка до сърцето му медия, но обществото би трябвало само да се досети, че е дискретен по природа и не обича да демонстрира олигархичната си мощ.
Минало се неминало известно време, и той решил да изплюе камъчето пред Дамския бизнес форум – ако от тази авторитетна инстанция получи подкрепа, значи е спечелил битката със злото. Речено-сторено, който иска, може да го гледа в YouTube как седи до една адвокатка, излива си душата, а тя подмята: „Какъв примитивизъм!”. Истинска задушевна тлака!
Добре че с Гергов не са чак приятели, та да не му пука днес на Дончев особено, дето заради дамското видео Корнелия изгони неговия познат от ръководството на БСП. Ама той пък сам си е виновен, за какво му е трябвало да организира на своя глава тайна среща с главния прокурор, без никой да го е молил? Непоисканото добро винаги се наказва.
Сега Цацаров да си отрича колкото си иска, че не е плашил човека, няма кой да му се върже, че всъщност бизнесменът го е врънкал да спре прокурорската проверка срещу него. Защото хората идеално разбраха кой е добрият и кой е лошият – ако не е Сашо, що ще чиним ний зимъска?
И Борисов не е прав да налива масло в огъня и да се бърка в отношенията на други хора, без да е бил в ЦУМ. Онзи ден от Ямбол се изцепи колкото да нарани и без това стресирания газов дистрибутор, че всъщност „червени олигарси правят подобни срещи, за да излезе накрая виновен главният прокурор“. С лека ръка определя Дончев като „червен”, при положение че човекът сто пъти каза, че няма нищо общо с политиката.
Този не е първият случай, когато омаскаряват невинен човек с тайна среща. През 2003 г. СДС оттегли Пламен Орешарски като кандидат за кмет на София заради едно кафе с Васил Божков-Черепа. 10 години по-късно Димитър Луджев хвърли бомбата, че човекът е бил изгорен без вина, „Аз съм инициаторът”, каза. И той като Гергов искал да помогне на бизнеса с най-добро чувство.
Надежда Неински, която по онова време беше Михайлова и ръководеше СДС, знаела за тая сгляда, но после се направила на ударена. А всъщност цялата работа не била нищо особено, през 2013-а Луджев разказва: „Аз присъствах на тази среща. Тя беше направена нарочно на открито, в кафенето на „Радисън”. Дори, докато разговаряхме, покрай нас мина Катето Евро и я поканихме на масата ни”. Тъпото е, че днес Катето не помни нищо отпреди оня „ВИП Брадър” с Азис и Десислава, и макар да има намерение, няма желание да помогне за разплитането на истината.
Ето как съсипват качествените политици и бизнесмени в България със скалъпени активни мероприятия, но народът не е прост, той всичко разбира. Те и преди не го харесваха Цацаров, но сега вече край!