/Поглед.инфо/ Всяка история има своята предистория. А тя, предисторията, никога не е на празно място.
След Освобождението на запад от София има огромно ненаселено мочурливо място, често заливано от Владайска река,наричано Ючбунар. През 1889 г. започва неговото заселване. Раздават се безплатни парцели на евреи, бездомници и пришълци. За две години в него се заселват 1500 души. Както пише Дядо Вазов: „Ючбунар изникна в късо време като гъба сред блатиста почва“. Така се създава един от най-бедните работнически квартали, в който няма вода и канализация, няма пътна настилка и тротоари, но има огромна мръсотия, кал, прах и болести. И жителят му Хр. Смирненски пише за него:
„Кал до гуша, кал навред
Кални езера безчет“.
Кал има в изобилие, но има и много дълъг работен ден – до 14 часа замного къса заплата. В Ючбунар като в плодородна нива, посяват социалистическите семена Д. Благоев, Г. Кирков, Гаврил Георгиев, в него живее и развива активна дейност Георги Димитров. От Ючбунар започвали първомайските манифестации в София. Ючбунар става символ на работническите борби.
След Балканската война продължава заселването на запад и възникват: кварталите „Коньовица“, „Захарна фабрика“, „Баталова воденица“, „Разсадника“, „Булина ливада“ и „Гевгелийски“. През 1918 г. в квартал „Булина ливада“ се учредява група на БРСДП (т.с.). През същата година в Коньовица възниква младежко социалистическо дружество. Такива се създават и в другите квартали. През 1919 г. е стачката на работниците от Захарна фабрика, проведена с участието на Георги Димитров. На изборите през август 1919 г. партията побеждава в Коньовица. При протестна акция срещу събарянето на къщи на бедняци в Коньовица е убит Киро Ковачев. На неговото погребение се събират на протест 15 000 души. Ючбунар и Коньовица се превръщат в червени крепости.
След Деветоюнския преврат (1923 г.) има масово преследване на членове на партията. След Септемврийското въстание партийната организация на Трети район е в нелегалност. На 12.02.1925 г., далече преди атентата в „Св. Неделя“, е убит в полицията Вълчо Иванов. След атентата Ал. Боримечков се укрива, но е издаден. Полицията го обкръжава, но той убива полицай и ранява старшията, промъква се в „Разсадника“ и заема позиция в отводнителния канал, сменя мястото си и се отбранява като убива няколко полицаи. Срещу този сам човек се вдигат цялата полиция и части от армията, дори докарват артилерия. Привечер той е ранен и с последния куршум се самоубива. Като отмъщение, от яд убиват 17 –годишния му син.
След „белия терор“ след Атентата 1925 г. организацията в района е значително отслабена, има само 26 членове. През следващите години главните усилия са насочени към работа с младежта, спортните клубове и читалищата. През 1926 и 1927 се създават групи на „безпартийните“ и на тяхна основа се формира Работническата партия. Създават се и първите дружества на РМС. Постепенно партията укрепва и започва подем на стачните борби за решаване най-важните социални проблеми. Силно се развива червеният спорт в клубовете „Ботев“, „Победа“ в Булина ливада, „Пелистер“ в Разсадника, „Вихър“ в Коньовица. По време на Лайпцигския процес, се провеждат масови акции за подкрепа на Димитров.
След започването на Втората световна война партийните организации от Трети район се включват в действията срещу войната и за съюз с СССР. В „Красна поляна“ стените и оградите на къщите са изписани с червена креда с лозунги. По време на Втората световна война сред активистите на партията и Комсомола в Трети район са Лиляна Димитрова, Давид Елазар, Иван Генчев, Ангел Солаков, Жана Авишай и много други. Провежда се разясняване на програмата на Отечествения фронт, в района са разпространени над 10 000 броя от нея. В Коньовица се създава ОФ комитет начело с Елена Йорданова. Членовете на партията и РМС са подложени на преследване и репресии. Само през 1942 г. има 6 процеса срещу ремсисти и членове на партията от Трети район. Разстреляният Никола Шопов пише в предсмъртно писмо до децата си: “Помнете, че вашият татко освен вас е обичал и своя народ и в народа виждаше вас.“ Ех, де сега нашите политици да виждат в народа своите деца, да се грижат за народа като за своите деца? Създават се и първите бойни групи. На 24 май 1943 г. срещу изселването на 20 000 евреи се организира протестна манифестация от ул. „Осогово“ към Царския дворец. Арестувани са 400 души. От нашия район през 1942-1944 г. в партизанските отряди постъпват над 140 членове на партията и РМС. Около половината загиват. Сред тях са Емил Шекерджийски, Любчо Баръмов и други. В района има много нелегални квартири, в които се укриват или провеждат срещи видни дейци – Хр. Михайлов, Вл. Тричков, Св. Русев, Цола Драгойчева, Цв. Радойнов, Й. Николова, Сл. Трънски и др.. Неоткриваемо за полицията е скривалището на ул. Д. Петков № 100.
В навечерието на Девети септември партизаните от Шопския отряд, заемат позиция в кв. „Разсадника“ и се укриват в скривалища. Те участват в охраняването на протестните прояви. На 8 срещу 9 Шопският отряд и бойните групи са пред военното министерство. Там, първи от София пристигат бойните групи от Красна поляна. В борбата срещу фашизма от района загиват 178 души.
След Девети септември има огромна динамика в работата на партийните организации. Има ентусиазъм и желание за укрепване на новата власт. Особено активна е масово-политическата работа за провеждането на референдума и изборите за Велико народно събрание. След национализацията главното внимание и грижи на партийното ръководство е развитието на индустрията и повишаване материалното благосъстояние на трудещите се. Изграждат се мощните за времето си заводи като Слаботоковия „Ворошилов“, обувния „Девети септември“, Оптикоелектрон, „Сигнал“, „Малчика“, млекокомбинат „Сердика“, хлебозавод № 1, „Инжстрой“ и много други. През социалистическия период в Димитровски район се изграждат хиляди нови жилища, включително ж. к. „Люлин“, нови културни, спортни, образователни, медицински и др. обекти. Сред тях са: ст. „Септември“ в кв. „Ташкови ливади“, построен предимно с доброволен труд на работниците от обувния завод; Трета градска болница; АГБолница „Тина Киркова“, няколко училища и техникуми, научно-изследователски институти и др.
Димитровски район съществува до края на 1987 г., когато ръководството му е: първи секретар – др. Александър Емилов, секретар по организационните въпроси Анко Иванов и без време починалите Константин Кутев-секретар по идеологическите въпроси и Станко Калчев – секретар по стопанските въпроси, а кмет на района е др. Лев Петров. Тогава пред нас имаше за решаване значими проблеми. Особено тежки те бяха в сферата на благоустрояването и функционирането на инженерните системи. В последните няколко години бяха построени или довършени редица блокове от Зона Б-5, сградата на БНБ-3, 123 училище, Районният партиен дом, сега Дворец на децата и други.
След Юлският пленум на ЦК на БКП (1987 г.) бе променено административното-териториалното устройство и се създадоха общините, сега райони, Възраждане, Илинден и Красна поляна. Красна поляна обхвана кварталите „Красна поляна“, „Разсадника-Коньовица“, „Ташкови ливади“, „Западен парк“, „Факултета“.
Както винаги, след предисторията идва ред на
историята и на съвременната история
на партийната организация на Красна поляна. Тя започна с нейното учредяване в края на 1987 г. Избран е ОС на БКП с ръководство: Анко Иванов – първи секретар, Атанас Голев – секретар по организационните въпроси и Антон Татаров – секретар по идеологическите въпроси. В ръководството на общинския народен съвет бяха др. Катерин Катеринов – Председател и рано напусналия ни Сталин Генадиев. Историята на районната организация условно поделям на два подетапа.
През първия (до есента на 1990 г.) партията все още имаше значими властови функции на централно и на столично равнище. През него завърши в основни линии социалистическия етап и се задълбочи политическия преход. За първите две години усилията бяха насочени към няколко направления.
Първото, в класическата за времето си схема, бе повишаване на приноса на трудовите колективи в столичната и националната икономика. В общината нямаше главните тогава за страната проблеми с изпълнението на стопанските планове.
Второто направление, в което хвърляхме най-много усилия, бяха социалните (в широкия смисъл на думата) и благоустройствените задачи. Сред тях се открояваше тази, за която обикновено не пишехме в докладите и информациите, а именно – издигане на жизненото равнище, на образованието, бита и културата на ромското население в общината. Към 1945 г. в Димитровски район общо живеят около 3200 роми. Към 1987 г. те само във Факултета са около 22 000 души, а по сегашни приблизителни данни в този квартал са над 35 000. За решаването на огромните проблеми на жизненото равнище на ромите през 1988 и 1989 г. бяха асфалтирани 11 улици във Факултета. Там бе изграден филиал на 10 – та поликлиника и участък на III районно управление на МВР. Ремонтирана бе сградата на 75 училище и в двора и с метални конструкции бе изградена нова двуетажна сграда с работилници за обучение на децата. Ускорена бе работата за проектиране на нов ж. к. „Факултета“. И към средата на 1989 г. той бе утвърден и бе направена първата копка за първия жилищен блок. И дотук, дойде либералната демокрация. Оттогава и до днес в Красна поляна има три „горещи точки“, с множество социални и житейски проблеми – Факултета, Татарли и Виетнамските общежития.
Не успяхме през първите две години да подпомогнем подобряването на медицинското обслужване на населението. Бе отреден терен в „Разсадника“, бяха проведени първите отчуждителни процедури, изготвен бе проекта и осигурено финансирането за 1990 г. за сграда на X поликлиника. И дотук. Детските заведения не достигаха за потребностите на населението. В много квартали липсваше благоустрояване на междублоковите пространства. Ведомствата, и най-вече МВР, изграждаха жилищни блокове, но „забравяха“ да извършват вертикалната планировка. Особено тежка бе ситуацията в Разсадника и пространството между бул. „Вардар“ и ул. „Булина ливада“. Община Красна поляна нямаше ресурси. Принудихме се на лична основа да привлечем ресурси извън тези на Столичната община и с тях бе решен проблема. По подобен начин частично бяха решени и други подобни проблеми. С усилията предимно на др. Катеринов и Генадиев бе създаден пазар „Красна поляна“. Направиха се спешни ремонти на читалище „Кирил и Методий“ и 28 училище. Разработена бе програма и започна провеждане на Общински празник, направиха се първи стъпки за създаване на общински театър. Трите общини възобновиха спортното дружество „Септември“. Бе реконструиран стадиона и разработен идеен проект за изграждане на нов съвременен спортен комплекс.
Третото направление бе политическата дейност на БКП и БСП. В началото тя се осъществяваше от 53 организации с 3150 членове, от които 1992 в кварталите. Партийните организации имаха редовен организационен живот, обсъждаха важни национални проблеми и решения на висшите партийни органи, но по-често вниманието им бе към местните проблеми на живота и бита на населението. Активно участвахме на събранията, където най-често от нас искаха повече от реалните ресурси, справедливо ни критикуваха. Налага се да опровергая едно твърдение, че БСП се е финансирала от държавата. Общинската организация се самоиздържаше във финансово отношение. През 1988 г. изразходваните средства от партийния комитет бяха около 113 000 лева, а събраният членски внос – над 164 000 лева.
Политическата обстановка, още преди 10 ноември, се измени. Усещаше се желанието за промяна. Промяна, но все още неосъзната, но разбирана не като демонтаж на социализма, а за постигане на по-високо равнище на живот. В тази социално-психологическа обстановка започнаха макар и бавни промени на подходите на партията за работата с хората. Първият по-значим опит бяха изборите през 1988 г. за местни органи на властта. За пръв път в листите имаше повече от едно име. Кандидатите се предлагаха и издигаха в партийните и ОФ организации. В една от секциите хората издигнаха кандидатурата на младия асистент Янаки Стоилов, който на изборите спечели убедително в листа от трима кандидати.
Политическите промени на Десети ноември 1987 г. бяха приети с надежда за действително изменение и усъвършенстване на социализма, предимно чрез неговото демократизиране. Проведената след това отчетно-изборна кампания се превърна в акция за незабавна и цялостна промяна в ръководния състав на БКП. Това бе една кампания налагана чрез средствата за масова информация и някои дейци от ръководството на БКП. В резултат на това в новия състав на ОС и бюрото не бяха избрани двамата най-млади дейци. В новата сложна политическа обстановка участвахме в изборите на 10 юни 1990 г. Чрез обсъждането на множество кандидатури от първичните организации на разширен пленум на ОС бе утвърдена кандидатурата на др. Янаки Стоилов. Изборната борба бе много тежка и трудна, провеждана в непозната за нас политическа обстановка. Използвахме нови и нестандартни методи, особено между първия и втория тур и от 1 мажоритарно място бе избран нашия кандидат със 17 042 гласа или 46.08%. Това бе най-доброто постижение на БСП в София.
След изборите се усили кампанията срещу „номенклатурата“. По партийните дейци започна да се хвърля безкрайно много кал, твърде рядка, и твърде миризлива. И по повод на калта срещу номенклатурата, ще кажа, че целево бяха използвани отделни отрицателни примери и чрез тях се обругаваха всички партийни дейци с явната цел да се отслаби партията. Да, твърде много хора хвърляха кал срещу номенклатурата и лично срещу мен. Но ще припомня мъдростта на Омар Хаям: “Когато хвърляш по човека кал, помни – до него тя може да не долети, но по твоите ръце ще остане.“ До мен, както и до хиляди други партийни дейци, тази кал не долетя. Останах си верен обикновен член на партията, живея както стотиците хиляди софиянци в панелка, изучих си децата без да ги пращам в Париж или Лондон, и те работят в България. За 25 години учителски труд получих признанието на хиляди мои ученици не само в България, написах и издадох 12 учебни пособия, образователния ми блог има над 2 млн. посещения от ученици и учители. Подобна е съдбата и на хиляди други партийни дейци, т. нар. „номенклатурчици“, които останаха верни на партията и скромно се реализираха в новите условия. Не съм обиден дори на моите ругатели, просто калта си остана по техните ръце.
Вторият подетап на историята на БСП в Красна поляна е от края на 1990 до наши дни. Това спокойно може да се определи като подетап на развитие на новите обществени процеси и формиране на новите условия на живот на хората и работа на партийните структури.
Политическата дейност, подобно на цялата партия, бе свързана с избори. Повечето членове на партията и редица от симпатизантите активно участваха в масовите политически прояви, изготвяне и разпространяване, разлепвания и окачвания на пропагандни материали и т.н.. РС на БСП и почти всички организации работеха активно, мобилизирано, всеотдайно. Но в изборите се получаваха много различни резултати.
При президентските избори като цяло БСП „Красна поляна“ постига добри резултати, но с различни стойности. Най-високи са резултатите през 1992 г. и 2006 г. с по над 12 000 гласа. През 2011 г. се получи значително по-нисък резултат, предимно като следствие от неуспеха на Тройната коалиция и наложените от Първанов и Калфин десни икономически мерки. На изборите през 2016 г. БСП „Красна поляна“ надмина резултатите от 2006 г. Този, макар и малък ръст, се дължи на добре проведената масово-политическа работа на БСП в района.
При парламентарните избори най-силно отражение има не толкова извършената масово-политическата работа, колкото позицията на партията във властта. През 1994 г., когато БСП бе в подем и не бе управляваща, постигна най-високият резултат след изборите за ВНС – 14 306 гласа или 41.84%. Но след като правителството на Виденов падна през 1997 г. за БСП в Красна поляна са гласували над 2 пъти по-малко. След два мандата в опозиция през 2005 г. БСП в Красна поляна има 8 049 гласа или 32.04%. След общественото неодобрение на политиката на Тройната коалиция в Красна поляна се постига отново по-нисък резултат – 6 345 гласа. След опозиция по време на правителството на Борисов-1, на изборите през 2013 БСП в „Красна поляна“ постига значително по-висок резултат – 8 015 гласа. Управлението на Орешарски, намиращо се под доминацията на ДПС, но под логото на БСП, доведе до неимоверен спад на общественото влияние на БСП не само в Красна поляна, но и в цялата страна. И на предсрочните парламентарни избори през 2014 г. районната организация постигна най-ниския резултат. След опозиция по време на правителството на Борисов 2, БСП в района отново получава по-висок резултат от средния за София (32.07%), Това, което отличава Красна поляна от другите е, че благодарение на усилията на социалистите, организацията на работата на партийните организации, на Районния съвет има незначителен спад на гласовете от президентските избори.
При провеждането на избори за местни органи на властта като закономерност е значително по-ниската избирателна активност. Но и те са повлияни, макар и в по-малка степен, от периодите на участие на БСП във властта и в опозиция. И то особено за изборите на Столичен общински съвет. Особено тревожно е формирането на листите за съветници. Това особено силно пролича при изборите през 2015 г., проведени под негативното за БСП влияние от управлението на Орешарски и цялостната медийна атака срещу партията, но и от изключително слабата листа за общински съветници. В Красна поляна бе постигнат изненадващо нисък резултат – само 10.47%. Подобна е картината за изборите за кмет на района. При тях има непрекъснат спад на броя на гласовете. Резултатите в кметските избори зависят предимно от издигнатите кандидатури и от работата на социалистите в района. За кметове на „Красна поляна“ са избирани др. Катеринов и Генадиев. Негативна е ситуацията при изборите за Европейски парламент. В тях се постигат прекалено скромни резултати, макар, че на фона на други райони да изглеждат добри (между 20 и 25% от гласувалите).
Определено мога да направя извода, че резултатите на районната организация в изборите са в пряка връзка и зависимост от провежданата от БСП на централно и столично равнище политика. Безпределно ясно е, че по провежданата политика на власт ни разпознават и подкрепят. Когато провеждаме с десните партии и с ДПС колаборационистка либерална политика – хората ни отричат. Хората очакват от нас водещ акцент в управлението да е защита на интересите на бедните експлоатирани наемни работници и на безработните.
Партийно-организационната дейност в годините на прехода бележи непрекъснато отстъпление. Най-многобройна е партийната организация през 1990 г., когато в нея се вляха членове на партията от месторабота и тя достигна 5036 членове, обединени в 99 основни организации и клубове. След това има почти непрекъснат спад в членската маса, но през 2017 г. увеличение с 39 членове. Това увеличение през последната година е резултат предимно на усилията на актива на районната организация. Най-значим е спадът в броя на членовете през 1991 г., когато от партията са отпаднали 2366 души. Сега в „Красна поляна“ членовете на БСП са 355. Променя се и броят на партийните организации, като от 2001 г. да сега те са между 22 и 25. Независимо от промените, през целия период партийната организация в „Красна поляна“ е с доминиране на възрастните членове, с малък брой и незначителен относителен дял на членовете до 35 години.
Трябва откровено да си признаем, че повечето организации не водят редовен организационен живот, обикновено се активизират в навечерието на избори. Ръководният състав на РС през годините се променяше, но с малки изключения, той добре вършеше своята работа. Пред него имаше множество и то съществени трудности. Някои от тях успяваше да преодолее. Особено трудно бе в началните години на прехода, когато столичната партийна организация се ръководеше от чужди на идеологията и практиката на партията лица като проф. Близнашки, сега сътрудник на ДПС и проф. Маринов. Като цяло може да се направи изводът, че партийната организация в „Красна поляна“, макар и малка по численост, почти през целия период на своето съществуване е водеща в столицата, особено в участието в изборите. От 1990 г. до 2017 г. тя неизменно е в челните позиции по резултати.
След историята и настоящето е бъдещето.
Историята никога не свършва. Тя прелива през настоящето към бъдещето. А към бъдещето винаги трябва да гледаме с оптимизъм. Но както казва Жак Атали: „Да си оптимист не означава да мислиш, че проблеми няма, а да смяташ, че те имат решение“. И ние в „Красна поляна“ гледаме с реалистичен оптимизъм за нашето бъдеще. Всеки от нас придава сила на партията чрез общуването с безпартийните. По мое дълбоко убеждение ефективността от нашата, на всеки социалист работа сред безпартийните зависи и от очакваните, силно желаните и необходими промени в политиката на нашата партия.
Първото ми очакване е за промяна на отношението към миналото на БСП. В него има подеми и спадове, победи и поражения, но има и нещо основно – политика за защита на слабите, бедните, работещите. Оставам с неприятното впечатление, че ръководствата ни в годините на прехода не разглеждат БСП като партията наследник на цялата партийна история. Трябва много повече да изтъкваме не само периода на създаването, но и да подчертаваме борбата срещу фашизма. Тя е уникално историческо постижение в страна, която е била член на фашисткия Тристранен пакт. Не можем да допуснем забрава на делото на многото хиляди антифашисти. Трябва да помним написаното от големия философ Хегел: "Който забравя миналото, е обречен да го повтори"! В България не трябва да забравяме фашизма и приноса на партията в борбата с него. Очаквам да се промени и отношението към социалистическия период, към това, което партията направи в социално-икономически и духовно-културен план. Сега поколението под 40 годишна възраст има само отрицателна представа за близкото социалистическо минало. Как да дойдат при нас млади хора, след като чуват само негативни оценки за социалистическото минало? Като че ли забравяме, че в края на социалистическия период България по БВП на глава от населението бе сред първите 30 страни в света, а в СИВ по жизнено равнище пред нас бяха само ГДР и Чехословакия. Забравяме да кажем на младите, че бе изградена мощна индустриална база и това позволи да се решат кардинални социални въпроси. Очаквам и промяна в отношението към дейците на партията от миналото. Историята на БСП не е само Д. Благоев и Г. Кирков. Недопустимо е премълчаването на ролята на Георги Димитров като едно от водещите в света имена в борбата против фашизма. От 1933 до 1945 г. той е знаме на всички хора в света, участващи в битката с фашизма. Почти до края на ХХ век той е най-популярният българин в целия свят, особено в Латинска Америка. Като всеки политик и за него могат да се намерят с късна дата някои човешки и политически грешки и слабости, но в главното трябва да му се отдаде дължимото – неуморим борец за защита на интересите на работещите, против експлоатацията на труда, за единен фронт срещу фашизма, за демокрация за народа, а не за богатите. Френският историк Форт счита, че „всички национални истории са изградени около … емблематични фигури, които в основата си вписват своите страни в универсалната история на човечеството“. Та кой българин повече от Георги Димитров може да се впише в „универсалната история на човечеството“? В Германия ГСДП поддържа музея на Маркс. А ние не можем ли да поддържаме музея на Георги Димитров? По мое лично мнение трябва да се извадят от забравата и множество дейци като В. Коларов, Христо Михайлов, Вълчо Иванов, Йорданка Николова, Свилен Русев и т.н. Нека да покажем на младите българи, че българските социалисти „история имат“ и слана партия имат. Към миналото на нашата партия – поклон, дълбок поклон, почит и безкрайно уважение.
Но авторитета на партията се гради не само и не толкова чрез историята, а предимно чрез прокламираната и провежданата на власт политика. Резултатите от изборите у нас, а и в Нидерландия, Франция, Германия и Австрия разкриват потребността от промени в политиката на социалистическите партии. На тази основа аз очаквам и ми се иска да се промени съдържанието на нашата политика, тя все по-пълно да изразява и защитава интересите на работещите, на наетите лица. Отделна партия не може да е на целия народ, а тя трябва да изразява интересите на част от народа. В противен случай партиите стават излишни, както твърдяха навремето звенарите. Дори лейбъристките партии на Великобритания и Нидерландия се наричат партии на труда (от лейбър - труд). Очаквам у нас в близко бъдеще БСП да е припознавана от младите хора като партията на работещите, а не предимно на милионерите Гергов, Гуцанов, Бенчев, Антонов, Лечева, Масларова, Кънев и т.н.. В ерата на телевизионната демокрация появяването на екраните на Майдановеца и Лобиста на Уестингхаус силно намаляват ефекта от нашата, на БСП, индивидуална и масово-политическа работа с хората. Да, ние трябва да сме партия на работещите и работилите, партия борила се и бореща се срещу експлоатацията и за по-високо равнище на доходите и на живота.
И ми се иска ние в БСП да формираме силна младежка социална политика, вписваща се в общата политика за повишаване на доходите, на пенсиите и решаване на демографския проблем. Може би е време да направим нещо подобно на това, което направи Лейбъристката партия на Великобритания преди последните избори, чрез което тя рязко увеличи поддръжката си сред младежите. Трябва ни младежка социална политика в широк смисъл на думата – от раждането, през детството, юношеството, младежката възраст и младите семейства до 35 години.
Иска ми се и да променим нашия подход на формирането на политиката. Ние социалистите да не чакаме наготово Националния съвет, а самите ние да предлагаме, да подсказваме идеи и решения, а Националния съвет от своя страна да не се задоволява само да ни спуска документи, без преди това да се е допитал до нас какво да се включи в политическите програми и платформи.
Аз вярвам на древногръцкия философ Протагор, че „човекът е мярката на всички неща“. И очаквам и вярвам, че политиката на БСП в много по-голяма степен ще е съобразена с потребностите и интересите на обикновения трудов човек. Вярвам, че неговите интереси, а не тези на бизнеса, че ще са главният принцип и мярката за политиката на БСП.
Нашата страна е натикана от герберастката мутроолигархия в блатото, гнилото блато на бедността, нищетата, експлоатацията, безработицата, емиграцията, разврата, корупцията и принизяване на почти всичко българско. Излизането от това огромно блато е възможно само по пътя на дълбоки икономически и социални промени, промени за повече справедливост, решително намаляване на неравенството и бедността. И в България има само една политическа сила, която да поведе хората за излаз от блатото. И тази сила е БСП. Сега е времето всички социалисти, включително и ние от „Красна поляна“, всички ръководства, включително и Националния съвет, да разширяване влиянието на партията сред работещите, да върнем загубеното доверие у стотици хиляди хора, да убеждаваме в правотата на социалистическите идеи и политика повече млади хора, да приемаме повече младежи и девойки в нашите редици. Само така можем да осигурим бъдещето на нашата партия и успех в борбата за по-добър живот на българите.
__________________________
* Слово на Анко Иванов на тържественото честване на 30 годишнината на организацията на БСП в Красна поляна