/Поглед.инфо/ Още като усети, че детето е болно, отведе го на лекар.
И така започна страшното – лекарят го изпрати на изследване, а от изследванията станало ясно, че детето е заболяло от някаква рядка болест. А на тази болест лечението било едно – операция. Но такива операции се правели в чужбина и стрували 50 хиляди евро.

А Таня пари нямаше, нямаше и нищо за продаване – живееше под наем в една стаичка. Бащата на детето бе напуснал страната и беше някъде в чужбина, ама къде – никой не знаеше.

Търси парите, може пък да случиш на някой добър човек, съветваше я приятелката й. И Таня се реши – отиде при Григор Евстатиев. Той беше най-богатият в града, но имаше и нещо друго – той харесваше Таня и беше й го казвал. А Таня мразеше такива като него.

Но сега отиде в офиса му и зачака да я приеме. След половин час чакане секретарката му й кимна и Таня влезе.

- Знам. Знам за какво си дошла – ще искаш да платя операцията на детето ти. И на какво отгоре?! Но аз ще платя операцията, само ще поставя едно малко условийце – аз да го осиновя, а ти да забравиш, че си му била майка. Няколко часа ще са необходими за да приключи процедурата, говорил съм с адвоката си....

Таня се свлече на пода, Григор Евстатиев стана, отиде до нея, надвеси се и лекичко настъпи ръката й:

- Пред теб има две възможности. Разбери, че и в двата случая ти дете няма да имаш! Ако го осиновя детето ще бъде излекувано, но ти ще трябва да го забравиш! Ако не го осиновя – ще умре. Избирай, значи! Ама то си е и така – бедните нямат право на деца! Защо да ги имат? За да произвеждат още бедни?! Решавай, казвам ти и още сега!..

Дълго мисли Таня, а Григор Евстатиев чакаше, накрая.

Тя се съгласи се той да осинови детето и да плати операцията.

Когато тръгна към къщи, сякаш вървеше към собствения си гроб.

Наскоро беше свалила една дървена иконка на Исус от стената, за да я забърше от прахта и докато я гледаше, детето застана до нея и протегна слабата си ръчица. Взе иконката, разцелува я и повече не се раздели с нея. Всичко уж стана случайно, но после Таня откри дълбок смисъл в случилото се.

Детето винаги стискаше иконката в ръцете си и нещо й говореше.

- Какво си говорите с Исус, миличко? – попита Таня.

- Исус ще дойде да ме вземе и да ме отведе на небето, мамо. Така ми каза. А ти ще дойдеш ли там?

- Аз ще остана тук и ще плача за теб.

- А на небето ще ми разрешават ли да те гледам, мамичко? ... Щото в училище не ни разрешаваха да гледаме през прозорците...

- Ще ме гледаш, миличко.... Ако не – и аз ще дойда там... - прошепна Таня.

- Така ще е най-добре....- промълви детето и спря да плаче.

Сега трябваше да се сбогува с детето, защото след броени минути щяха да дойдат да го вземат.

Влезе в апартаментчето и усети смъртта.

Втурна се в стаята, където стоеше детето и след малко излезе понесла иконката на Исус в двете си високо вдигнати ръце.

Когато дойдоха за детето тя им рече:

- Детето отиде при Исус! Търсете го на небето...


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели