/Поглед.инфо/ Ботев бе седнал пред една от масите на палубата на кораба „Радецки”, а до него на столовете бяха насядали хората от „щаба”.

На няколко крачки от тях прави, горди, самоуверени бяха застанали няколко въоръжени четници.

Към тях се втурна мъж със зачервено, затлъстяло лице, брадичката му се тресеше от вълнение, докато питаше четниците:

- Момчета, братя, кой е войводата, имам нещо да му казвам!

- Ти к’ъв си? – попита един от четниците и опипа дръжката на сабята, която висеше на кръста му.

- Търговец, съм момчета! Българин като вас, искам да река нещо на войводата.

- Ми, оди тогаз! – кимна към масата четникът.

- Ама кой от всичките е баш войводата?

- Онзи с брадата, дето ръкомаха!

Търговецът се извърна и махна с ръка на още двама мъже, които бързо притичаха до него:

- Пускат ни при войводата!

Търговецът заситни към масата следван от двамата мъже , застана срещу Ботев и заговори с треперещ от вълнение и страх глас:

- Господине войводо! Съжалете се за нашите дечица, ние сме хора търговци!

- Че какво сме направили на вас и на дечицата ви? – попита озадачен Ботев.

- Чухме, че насила ще накараш всички българи, които са на парахода, да се включат в четата... Ама ние сме хора търговци, господине войводо! Стокицата ни нас чака! Дребни дечица имаме!

- Орли ви яли стокицата и вас самите, заедно с парите ви! – извика с искрящо презрение Ботев и махна с ръка отвратен: - Махайте се от очите ми, докато аз съм тука капитан, косъм няма да падне от келявите ви глави!

Тримата търговци трескаво се кланяха и отстъпваха бързешком назад, а когато се поотдалечиха, обърнаха се кръгом и побегнаха в ситен, свински тръс.

Из непубликуваната повест „Българският Христос” на Стоян Вълев

.... Ботев се приближи до капитан Енглендер и го попита:

- Хер капитан, увеличавате скоростта на парахода?

- Да - отговори капитан Енглендер.- Боя се да не ни настигне параходът „Османлър”, натоварен е с башибозук.

- Други предпазни мерки налагат ли се, хер капитан?

- Да и ще си позволя да ги изложа, макар че съм лишен от възможността да нося пълната отговорност за кораба.

- С удоволствие ще ги изслушам.

 - Наредете на вашите хора да престанат да стрелят, защото това може да се изтълкува като зов за помощ от страна на парахода „Османларъ”, а също и бреговата охрана може да се вдигне по тревога.

- Прав сте. Други съвети, хер капитан?

- Свалете бунтовническото знаме от мачтата. То може да бъде ясно видяно с бинокъл, както от корабите с които се разминаваме, така и от бреговата охрана.

- Прав сте, Друго?

- Пушките на палубата да бъдат закрити, защото дулата им блестят на слънцето и това също може да предизвиква интерес сред вашите неприятели, които много добре знаят как лъщят пушките... Трябва да се спусне и тентата от двете страни на кораба – за да се намали видимостта от страна на чужди, предимно неприятелски, погледи.

- Разпоредете, хер капитан, моряците веднага да свалят тентата. А за останалото ще се погрижа аз.

Ботев махна на един от четниците каза му нещо и той се затича.

Четникът, с когото бе говорил Ботев, се завърна, придружен от Войновски.

След минути тентата от двете страни на кораба започна да се спуска, а един от четниците бързо свали от пилона знамето на четниците.

Ботев се върна при капитан Енглендер и дружелюбно усмихнат му подаде ръка.

- Благодаря Ви, господин капитан. Вие действате като наш съюзник.

Капитан Енглендер се намръщи и заговори сприхаво:

- Макар и да не одобрявам, аз уважавам, това, което правите.- изведнъж капитанът се смути от неволното си признание, изчерви се, извърна глава и Ботев чу само гласа му, но не виждаше лицето му: - Някак си, как да го кажа, не знам, трудно ми е, даже невъзможно! Кажете го простичко... - предложи Ботев ласкаво. – Ако не можете простичко, кажете го, както успеете – може пък да ви разбера, знае ли човек?

Господине! – все така извърнат каза капитан Енглендер. - Аз съм човек на реда, толкова години спазвам графиците, които са установени. Аз даже си мисля, че немците, защото аз съм само наполовина немец, са прави като изпитват такъв възторг от създаването на ред и от спазването му. Това, което сега правите, тук на кораба, е грубо нарушение на реда, но точно това някак си, усещам го – без да мога да го обясня, отключи, душата ми. В тези мигове си дадох сметка колко глупаво съм живял... Възхищавам ви се, че се опитвате да промените към добро съдбата на своя народ-страдалец...

Ботев се взря в тила на капитан Енглендер, който все така бе извърнал глава, погледът му улови движенията на раменете на капитана и бързо сведе погледа си, отдалечи се бързо.

Капитанът бавно, мъчително бавно се извърна и, ако Ботев не се бе отдалечил, щеше да види, че две сълзи са протекли по скулите му.

________________________

* Откъс от непубликуваната “ПОВЕСТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХРИСТОС” на Стоян ВЪЛЕВ