/Поглед.инфо/ Народът трябва да ликува – новите/стари управляващи чуха гласа му. Който според някой бил глас Божий. Този глас, призован към гражданска активност от един гологлав шоумен, пожела 100% мажоритарен вот в два тура. И Борисов се вслуша в гласа на плебеите, които отдавна не са негови братя. И за да е иронията пълна пусна като пръв защитник на волята народна Цветанов, който, откакто стана патриций (или партиец – който както му е интересно да го чете), му пука за въпросната воля само когато го показват по телевизора.
Всъщност става дума за „народ” около 2,5 млн. души. Дали гласувайки на шоуферендума си даваха сметка какво подкрепят? На този въпрос най-категоричен отговор може да даде профила на почитателите на изкуството на лицето Станислав Трифонов. А то – „изкуството” – се вмества в няколко прости опорни точки, гарантиращи висок рейтинг. Масова култура, чалга, тъповат, на места вулгарен хумор, отхвърляне и омаскаряване на основополагащи обществени устои и техните носители, отхвърляне на авторитети. И отново чалга, чалга, чалга… Като музикален стил, като начин на мислене, като начин на живот. И народът, който екзалтирано подскача на концертите на въпросното лице, въобще не е критерий. 1/3 не са навършили законната възраст да гласоподават, 1/3 не са прочели повече от три-четири задължителни в училище книги наполовина, останалите биха отпаднали от избирателните списъци при въвеждане на образователен ценз.
За съжаление тайната на вота е гарантирана. Иначе щяхме да видим сред подкрепилите плебисцита много от героите в следизборните материали на „Господари на ефира”. Които искат да гласуват, ама нямат желание; които „фърлят” бюлетина за онзи, който са им посочили; за които основен изборен инструмент е оразмерената клечка/канап; за които кебапчетата и бирата са добре, като ги има, ама ги нèма; които си признават неграмотността с завидна гордост; чиито умствени способности не са по-високи от социалния им статус. Задължителният пълнеж на всички избори. Таргет групата за „изкуството” на Трифонов. През което напоследък се приплъзват и вредни политически внушения.
Разбира се, сред сложилите „чавка” върху „да” в бюлетината има и друга категория хора. Които не са за подценяване. Те също не разбират много добре, какъв таралеж в прокъсаните гащи на държавността слагат с подкрепата си. Знаят само, че вчера бе зле, че днес не е по-добре. И имат силното желание утре да е по друг начин. Ако не за тях, то поне за децата им. Те искат промяна. Как ще стане – не знаят. Ако някой им я обещае – хващат се като удавници за сламка. Не си взеха поука от върволицата спасители на нацията, които се извървя из властта, оставяйки след себе си още по-голям хаос. И този път заложиха на куция кон.
Мажоритарният вот обслужва без съмнение интересите на големите партии. Той нееднозначно ще им даде възможност да монополизират властта, да я парцелират задълго, да си я поделят на зони на влияние. Да осребрят властта. Така и намаляването на субсидиите няма да ги ужили болезнено. Мажоритарният избор е прекрасно решение преди всичко за ГЕРБ. В основния опонент – БСП, мислещите тръстики все още са достатъчно много, за да оказват съпротива на тоталитарни практики. Докато в за трети път управляващата партия дисциплината и безпрекословното подчинение на волята на вожда е издигната в култ. И въвеждането на 100-процентов мажоритарен вот ще бъде равносилно на връщането на член 1 от Живковската Конституция.
Залогът явно е прекалено голям, за да постави Борисов на изпитание отношенията с обединените си коалиционни патриоти още в самото начало. Защото поне засега те устискват фронта и държат на своето твърдо „Нье!”. Но от политическата практика на първия премиер сме свикнали, че е майстор на предложения, които няма как да откажеш. Наследство от по-далечното му извънвластово минало. И едва ли поема риска единствено за да не смущава всеки ден сладкия депутатски сън на неговите хора голата глава на един шоумен пред парламента.
Логично Марешки и К° застават зад абсурдната идея. Тя освен за партийни монополисти е изгодна и за корпоративни формацийки, разчитащи на контролирания вот под строй. Бензино-аптекарят гони и друга по-близка цел – при евентуален разкол в управляващата коалиция да се вдигне от резервната скамейка, където иначе е обречен да кисне до края на мача. Може и в продълженията – ама на терена.
Най-хубавото е, че „народната воля”, одушевена в един писан на коляно законопроект, почти сигурно няма да мине. Иначе един господ знае с какви допълнителни поразии може да обогати текста, при юридическия капацитет на това Народно събрание. И абсолютното нежелание на управляващите да се вслушат в гласа на експертите по изборно законодателство, на практиците, изнесли на гърба си десетки вотове досега.
Народът поиска мажоритарен вот, без всъщност да знае какво иска. Един тв водещ си присвои правото да говори от името на народа. Борисов се вслуша. На Ленин приписват тезата, че всяка готвачка може да управлява държава. Но същият този народ иска по-ниски цени на салама, на тока, на топлото, на билетчето за трамвай, по-високи заплати, пенсии, майчински, искат зимата на ски, лятото на море… Пак ли ще се вслуша премиерът в гласа народен? Или все пак ще заложи на онези рехави експертни редици, които избирателят този път изпрати в парламента, да народовластват от негово име. Хората могат да изразяват мнение, специалистите трябва да са достатъчно обективни и да не залитат по настроенията на „готвачката”, а да преценяват, кое е възможно и добро за държавата. Защото по-простичкият български народ, негласувал на шоуферендума, е казал: и аз мога, и тàто може, ама козата иска пръч.
Пък че 44-ият парламент е пълен с „готвачки”, които не могат и един омлет да опържат – виновни сме си ние. Народният глас. А ако мине мажоритарното гласуване в следващия ще имаме само MasterChef-ове…