/Поглед.инфо/ Съжаленията на представителката на СЕМ заради заплахите й към журналистка бяха изразени днес в медийно интервю - 12 дни след случката и след редица други медийни изяви, в които заканите продължиха. Междувременно мнозинството от журналистическата гилдия реагира еднозначно - с искане за оставка на Жотева

От ранния следобед днес получавам от приятели и колеги ту поздравления, че отправилата към мен заплахи преди 12 дни заради журналистически въпрос представителка на СЕМ Бетина Жотева най-после ми се е извинила, ту призиви да не приемам извиненията й, защото мнозинството от гилдията ни точно покрай този случай единно като никога изригна срещу цялото отвратително и, уви, широко разпространено явление - журналисти да бъдат заплашвани и притискани от лица на важни постове.

Много колеги категорично поискаха оставката на г-жа Жотева от СЕМ

заради недопустимото й поведение. И защото основателно се усъмниха на този пример дали тя има необходимите качества да е член на толкова важен орган като СЕМ, в който се решават ключови въпроси за електронните медии, особено обществените. Във Фейсбук бе сформирана специална група с искане за оставката й - и там се надигна наистина неудържимо цунами.

Позицията на Етичната комисия на Съюза на българските журналисти във връзка с този случай бе публикувана на сайта на СБЖ на 23 юни под заглавието „Бетина Жотева е длъжна да се извини”. В текста се отбелязва: „Като член на СЕМ Бетина Жотева би трябвало да знае, че няма неудобни въпроси, има неадекватни отговори.  В случая отправените от нея заплахи не могат да се приемат по друг начин, освен като посегателство срещу свободата на словото и правото на журналиста да упражнява свободно професията си”.

На същия този 23 юни г-жа Жотева и аз гостувахме „на живо” в две телевизии, а в третата, докато аз бях в студиото, тя бе включена по телефона. Тоест -

г-жа Жотева  имаше най-малко три преки възможности директно да ми се извини за заплахите си,

отправени към мен на заседанието на Комисията по културата и медиите в НС на 15 юни.

Тя обаче не го направи. Напротив, и в трите си участия нападателно ме обвиняваше в някакви въображаеми заговори и интриги и ми се заканваше, че ще ме съди заради зададения към нея мой журналистически въпрос. Дори при двете й появявания в студиата по нейно искане водещите трябваше да ни задават въпросите си поотделно и да ни сложат да седнем далеч една от друга (?!).

В крайна сметка, след моето вчерашно участие в още едно телевизионно предаване, в което казах, че г-жа Жотева в цялата тази ситуация би трябвало „най-малкото” да се извини, днес се появи нейно интервю за един сайт, което тя е изпълнила с изрази на съжаление за нейната „груба, прекалено остра и емоционална” реакция на моя въпрос, зададен на 15 юни.

Чисто човешки приемам, разбира се, правото на г-жа Жотева да изживее своя катарзис и да стигне до естествения извод за поведението си, до който през изминалите 12 дни имаше възможност да стигне нееднократно.

В същото време съм озадачена защо това нейно днешно интервю така масово се представя вече от доста медии като „извинение” към мен. Оставям настрана дейтала, че в него никъде не се среща думичката „извинение”. Заплахите й бяха отправени към мен лично. Мисля си, че и извинението би трябвало да е лично.

Също така не виждам извинение към журналистическата гилдия като цяло. Защото отправената заплаха към един представител на нашата професия е заплаха и към всички журналисти. И острата, принципна, категорична реакция на колегията в този случай ясно показа високата чувствителност по темата. Тоест -

извинението би трябвало да е насочено наистина към всички журналисти.

Удивена съм и от една интересна фраза на г-жа Жотева в днешното интервю: „Всичко останало, което е свързано с някакви заговори на определени интереси, всичко, което е свързано с активно мероприятие и т.н. - в никакъв случай няма да го коментирам, защото така съм посъветвана”.

Какво означава това? Че г-жа Жотева все още вярва в конспиративните си хипотези, в които така упорито се опитваше да ми приписва някаква роля при телевизионните си изяви на 23 юни? И които междувременно услужливо плъзнаха из поръчкови публикации тук и там? Това ли се нарича „извинение”?

Всички станахме свидетели какъв силен обществен отзвук породи този случай и как от него междувременно се стигна и до големи теми като свободата на словото и на медиите в България, статута на СЕМ и неговите членове (които се оказа, че не могат да бъдат отстранени по никакъв начин, освен ако сами не се оттеглят), кой решава реално какво да става с обществените медии, каква ще е съдбата на „Радио България” и т.н.

Ето защо, приемайки в личен план катарзиса на г-жа Жотева, аз все пак смятам за напълно основателни и исканията на голяма част от колегията ни за оставката й от СЕМ. Ако нейните съжаления за случилото се са искрени, тя сама би трябвало да прецени, че

единствено възможният морален избор за нея е да се оттегли

от органа, предназначен да регулира електронните медии.

Съжалявам, че редица медии през последните дни се опитаха да поднесат на публиката всичко като някакъв скандал между г-жа Жотева и мен, поставяйки ни на една плоскост. Не, тук няма скандал между нея и мен. Тук има заплахи, отправени от г-жа Жотева в качеството й на член на СЕМ към журналист, който е задал журналистически въпрос и който се опитва да брани правата на журналистите.

Съжалявам също, че всичко това замъгли голямата тема за спасяването на „Радио България” - и е време да се върнем към нея, за да не бъде допусната там подмяна тихомълком на ясно изразеното от всички институции мнение, че радиото трябва да бъде запазено и развито като гласът на България пред света.

Редно е също според мен

този голям разговор за свободата на словото в България и за правата на журналистите да продължи на висок глас.

И всички в колегията да реагираме и занапред все така единно и категорично, както бе и в този отделен случай. Защото проблемът е много по-голям и от г-жа Жотева, и от СЕМ, и от задаващия се избор на генерален директор на БНТ, заради който очевидно страстите са така кипнали.

Ако има нещо, което ме радва във всичко това, е най-после родилата се у нас журналистическа солидарност. Нека продължим все така, колеги!

Къдринка Къдринова, отговорен редактор на сайта на СБЖ и коментатор на сайта „Барикада”, председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България