/Поглед.инфо/ Този материал е своеобразно продължение на друга моя статия, публикувана в pogled.info под заглавие „Какво направихме с нашето висше образование и има ли изход от блатото” от дата 19.05.2018 г. Тази тематика ме вълнува от години, тъй като смятам, че тя е в основата на т.нар. „преход”. Тук е моментът да изкажа своите благодарности към сайта и г-н Румен Петков – главен негов редактор.

Няма да отегчавам никого с дълги и скучни анализи на сегашното състояние на нашето средно образование. Всеки, който е част от системата, може да говори с часове за нейните недостатъци и проблеми. Предлагам да се съсредоточим върху перспективите и какво практически може да се направи, за да се излезе от огромната криза.

Учителите не са чиновници и/или администратори на лични данни!

Малко известен факт в обществото е, че всъщност българският учител е повече чиновник, занимаващ се с документация, отколкото човек, който обучава деца. Това е пагубно за образованието и демотивира учителите. Нека да има човек във всяко училище, който да отговаря за документацията, свързана с учениците за всеки един етап от обучението – начален, основен и среден. Така класните ръководители ще имат време и възможност да обърнат внимание на поверените им ученици и да разрешават възникналите проблеми по време на учебно-възпитателния процес.

Учебниците не са научни трудове или дисертации!

Учебникът отдавна не е единственият източник на информация за учениците. Той трябва да е средството, което да направлява обучаващите се, да им представя кратка, актуална и достоверна информация. Колкото и да звучи немодерно, смятам че внедряването на електронни учебници не е най-доброто. Отново казвам, че учебникът не е основният източник на информация, но той трябва да бъде сам по себе си обучителен и възпитателен инструмент – бъдейки на хартиен носител, ние показваме отношението си изобщо към книгата.

Учебниците не бива да се пишат от университетски преподаватели. Основните автори трябва да бъдат действащи учители, специалисти в своите области. Разбира се, необходими са и академични лица, но само и единствено като консултанти.

Оценка за поведение.

Една форма на оценяване, която бе премахната с идването на „новото време” след 1989 г. Смятам, че вече е крайно необходимо да върнем тази добра практика, тъй като постоянно се говори, че училището не е само място за обучение, но и за възпитание. Свидетели сме на арогантно, дори вулгарно отношение на ученик към учител, да не говорим, че не са малко случаите вече и на физическа саморазправа.

Обвързаност на средното с висшето образование и пазара на труда.

Всеки човек има свои добри качества, които трябва да развива. Мястото и ролята на всеки един учител е да ги открие в ученика и да му помогне да достигне най-високи резултати в личното си развитие. Смятам, колкото и радикално и иновативно да е, че всеобщото и задължително образование за всеки български гражданин трябва да е от I-ви до VII/VIII клас (в зависимост от вида на училището). След този етап на обучение, всеки ученик трябва да може да си избира, в каква насока да се развива, запазвайки обучението си по основни предмети като БЕЛ, чужди езици, информационни технологии и физическо възпитание. По този начин ще се изгради една профилирана личност, която ще бъде полезна не само за себе си, но и за обществото. Ще успее бързо и лесно да се обвърже с пазара на труда след завършване на средното си образование, дори и ако не желае да следва висше. От друга страна, ученикът ще се занимава с неща, които са му интересни и желае да прави. Сериозен е процентът на младите хора, които демонстрират безскрупулно незаинтересоваността си от дадения предмет по време на час. Нещо повече. Те нарушават дисциплината, като по този начин съзнателно или не пречат на останалите, които искат да учат.

Практическо, а не теоретично образование!

Учебните стаи, колкото и модерни, колкото и скъпи да са те, не могат да задържат учениците в тях за дълго време. И с право. Тъй като аз съм историк и не мога да бъда компетентен по останалите направления, ще коментирам само в своята област, какво може да се направи.

  1. Посещение на музей. Задължителен елемент в обучението по История и цивилизация от V-ти клас нагоре. Но не само разглеждане на експозицията веднъж месечно, а ежеседмична работа на учениците с тази институция. Работа на територията на музея, както и със специалистите там.

  2. Образователни екскурзии в страната и чужбина. Досегът с историята и миналото е изключително ценен урок, въздействащ пряко върху личността на човек.

  3. Провеждане и участие в състезания, конкурси и т.н. Всеки обича да премерва силите си, да се доказва, да се сравнява. Това е особено застъпено при подрастващите. Работата по индивидуални проекти, съсредоточавайки силите си там и след това представяйки труда си, е силен мотиватор за развитие в дадена област или направление.

  4. Участие в научни форуми. Особено важно е това за ученици в горен курс на обучение. Дори самото им присъствие в академични среди е важно за израстването им като бъдещи специалисти. От една страна им показва, че вече порастват, а от друга колко много имат още да учат.

Едва ли съм изчерпил темата, а и не целя това с този материал. Главното е да започнем тази така дългоочаквана реформа, защото рискуваме да загубим най-ценния си ресурс – човешкия.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели