/Поглед.инфо/ Нямаме вълшебна пръчица, но можем да сме човеци, казва председателят на Градския съвет на БСП-София и член на Изпълнителното бюро на БСП Калоян Паргов в интервю за "Стандарт". Паргов е водач на листата за общински съветници в столицата за местните избори на 25 октомври. Той е категоричен, че БСП ще изработи харта на обединението в СОС.
- Г-н Паргов, кое е първото нещо, което групата съветници ще предложи в новия Столичен общински съвет?
- Преди да предложим каквото и да е в Столичния общински съвет, ще потърсим за разговори другите политически формации, за да разберем какво ни обединява и какво ни разделя. След това ще изработим документ, в който нещата които ни обединяват да са описани и по тях да имаме съгласие. Ще е нещо като харта на обединението, в името на добруването на хората на София. Не искам да се губи ценното време на всички в дребнаво противодействие. За мен по-важно е да намерим нужните лостове, чрез които да допринесем за добруването на хората в София. В столицата живее почти 1/3 от населението на България и това прави Общинския съвет като 1/3 от Народното събрание. Взимането на решения, касаещи живота на около 2 000 000 души, не бива да се ограничава само до битието, а и до духа.
Всекидневие е да виждаме хора, които нямат силата да издържат на предизвикателствата, които им предлага живота. Те имат нужда от ръка, която да им помага. Да им помага в бедността, в мизерията, в самотата, в отношенията с общината. Това, за което си мечтая и се надявам да направим с общи усилия от всички съветници в СОС, е хората да не виждат в общината мащеха, а закрилник. Кой, ако не ние, да помогне на безработния? Кой, ако не ние и нашите решения, да помогне на самотната майка? Кой, ако не ние, всички в СОС, да помогнем на онези, изпаднали в затруднение? Защото животът на хората не е само материален. В срещите ми със софиянци не се обсъждат само въпроси от сорта на завод за боклук, детски градини, улици, паважи, а се търси доброто, добрината, добруването. Знам, че нямаме вълшебна пръчица, която да размахаме и всичко да е идеално, но можем да сме хора. Да сме човеци.
- Доверието на кои прослойки в столицата иска да спечели левицата? Как ще ги убеди, че действително има воля и сили да смени модела на управление в Столична община?
- Левицата не търси прослойки за доверие. Не може да имаш доверието на богатите, ако нямаш това на бедните! Не може да искаш да ти се доверят едните, за сметка на другите или пък да ти се доверят жените, а мъжете - не. Това не е подходът ни. Всяка една прослойка има нужда от това - ако не помагаме, поне да не пречим. Данъците се плащат от всички. И когато поискаш доверието на някоя прослойка и загърбиш другата, разделяш, а аз ще търся това, което ни обединява. От родителите ми съм чувал, че не може да си сам в щастието. Ще ви дам пример, който мен много ме впечатли. В една от междублоковите градинки присъствах на ситуация, която не може да те остави равнодушен. Майки, извели децата си да играят. Пристига съпругът на една от жените и носи плик с храна от една от веригите за бързо хранене. Едно момченце, нямаше и 5 години, изтича до майката, с която разговарях, дръпна я за полата и поиска и то от тази храна с играчка. Тя му отказа и даже му се сопна, да върви да си играе. Устните й се разтрепериха, очите й се насълзиха и ми каза, че същия ден се е разплатила за парното и тока и пари не са останали. Та, на кои прослойки да поискам доверието? На тези, които могат да си го позволят или на тези, които не могат. Не може съседа ти да няма какво да сложи на трапезата, приятелите ти да са безработни и ти да си щастлив.
Освен това, не може да спечелиш доверие само, защото идват избори. Доверието не е пазарна стока и много лесно, с една грешка можеш да изгубиш това, което са ти дали хората за часове. Стремежът ми, като водач на листата на БСП, е да запазя доверието, което имаме от хората и да го разширя с моите действия, както и с тези на групата съветници.
- Кой е най-болезненият проблем, който поставиха пред Вас избирателите в хода на сегашната кампания?
- Проблемите са най-различни. Но в основата на всичките са мизерията и бедността. Ако всички имаха джипове, нямаше да са им проблем дупките по улиците, ако бяха богати, нямаше да им е така притеснено, че са откраднали няколко буркана от мазето, ако имаха възможности, децата им щяха да са в частни градини и училища. Но по-голямата част от хората в София са бедни, с ниски заплати, не получават възнаграждението си навреме, което ги кара да взимат кредити и така положението им още повече се влошава. Предизборната кампания в момента някак избива само в това колко велоалеи са направени, колко улици са преасфалтирани и колко могат да обещаят всички, но никой не поглежда в дълбочина най-тежкото за софиянци - бедността. Да си беден не е порок, но много от пороците съпътстват мизерията. С тях искам да се борим и колкото можем, с всичката сила и воля, която имаме и за това ще настоявам в СОС.
- Не е тайна, че към червените избиратели интерес проявяват АБВ и Георги Кадиев. Как ще отразите техните претенции?
- Хахаха! Защо само Кадиев и АБВ? Всички политически формации търсят червените избиратели. За социалистическата партия гласуват бедните, слабите, недоволните, а те са категоричното мнозинство. Това, че ние трудно намираме способи да стигнат посланията и идеите ни до тях, е наша слабост, от която се възползват всички. Така че, няма какво да отразявам претенциите на който и да е към избирателите. Те не са стока и не са капарирани за никой. Знам къде са нашите слабости и се надявам да успеем, не само за тези избори, но и за напред, да направим така, че избирателите да ни припознаят като техни защитници. Това, че сега всеки може да ги лъже, да им обещава, да им сочи красивото бъдеще, е заради наши грешки, които допуснахме. И ще се върна на доверието - ние загубихме голяма част от доверието на хората не само в столицата, но се надявам да сме осъзнали къде и как сбъркахме и да поправим първо в себе си грешките, и тогава да се интересуваме от тези които имат претенциите, че са леви!
А за АБВ ме боли, както ги боли всички членуващи в партията. Тези хора, с които заедно сме водили битки, заедно сме понасяли загуби и заедно сме печелили, потърсиха различен път. Нямаха силата и волята да се преборим заедно, да издялкаме треските си и да вървим напред. Всеки един от основните фигури в АБВ, е израснал в БСП. Всеки един от тях е получил немалко от БСП. Всеки един от тях достигна висини, които без БСП са немислими. И сега членуващите в БСП се чувстват предадени. Колко наши симпатизанти в студ и пек, в отчайващи ситуации са излизали, за да дадат на тези наши бивши другари криле да стигнат висините. Аз вярвам, че всеки един от тях съща съжалява, че не е редом с нас сега. Когато осъзнат изцяло грешната си позиция спрямо БСП като партия, а не като личности в нея, и ясно се отличат като хора с леви убеждения и застанат в редиците на левите, а не в редиците на опонентите ни, тогава мисля, че ще можем заедно да бъдем дори по-силни и по отговорни.
- Има ли неща от старата социалистическа София, които бихте искали да възродите?
- Много неща са! Де да беше само едно. Ако имах възможността да върна разходките на хората и през нощта, без да ги е страх, че някой ще ги ограби, ако можеш да върна цените на градския транспорт. Ако можех да върна цените на тока или на парното. Да върна достойнството на учителите. Да върна спокойствието около училищата, да са без наобикалящи ги дилъри. Но знам, че това е трудно! Не е невъзможно, но е трудно! И нямам предвид да върнем времето, което е невъзможно, а да направим така, че хората в София да не милеят за онова време, а да са щастливи в настоящето. Затова ще запретваме ръкави и заедно с другите политически формации, които също като нас биха искали да се възроди спокойствието и сигурността в София, ще дадем всичко, на което сме способни!