/Поглед.инфо/ Вярно е, че огромната част от медиите в страната обслужват типично по български третото правителство на Групировката ГЕРБ – обществени, частни и общински вестници, телевизии, сайтове и радиа са тотално подчинени на централната и местната власти, защото Групировката е пуснала пипалата си навсякъде.

Няма съмнение, че ГЕРБ като организация, която е съставена било от наследниците, било от самите слуги, от обслужващия персонал на старата комунистическа номенклатура, използва същия инструментариум на бившите си господари, за да търси и налага своя исторически реванш. Този факт е толкова очевиден, че той не може да бъде скрит дори зад фасадата на демокрацията – фалшифицирането на изборите и употребата на „мъртви души“ в преброяването на гласовете или пък подмяната на цели протоколи от изборните секции е практика от девет години насам. „Демократичната“ измама дотолкова е усъвършенствана от обслужващия персонал, че това вече почти не прави впечатление – разшуми се нещо тук-там около едни или други избори и толкова, но не, защото не се вижда, а поради факта, че Групировката е подчинила на себе си и органите, които би трябвало да следят за изборните измами. По този начин Групировката на слугите, на обслужващия персонал на бившата червена аристокрация, тотално е завзела властта в страната, а на всичко отгоре е подредила и една нова комунистическо-мафиотска пирамидална организационна структура. Начело стои и управлява тотално и еднолично партийният и държавен вожд или Капо ди тути капи, под него стои вторият партиен човек или Консилиери, който в условията на илюзията „демокрация“ се грижи за парламентарната група и присъдружните й обслужващи групировчици, за да налага волята на Кръстника Му в Народното събрание. По-надолу следват областните партийни секретари или местните капита, които по градове и села налагат същия централизиран модел – отчитането на бизнеса и на всичко, за каквото се сетите, става пред тях, а те на свой ред се отчитат пред Големия Бос. За да бъде завършена цялата картина, този механизъм се разпростира по централния и местния модел спрямо прокуратура, съд, структурите на МВР, данъчни и всички познати институции на държавната и общинската власт. Един от върховете на Модела Му, тоест на мафиотскодържавната диктатура на Групировката ГЕРБ, е наскоро приетият Закон за частната охранителна дейност, според който частни охранителни фирми, разбирайте въоръжени структури на Капо ди тути капи и Консилиери, ще могат да сключват договори с кметовете – местните капита на мафията, за да охраняват урбанизираните територии, тоест градове и села. Явно структурите на МВР, които във всяка нормална държава би трябвало да изпълняват тези функции, в очите на държавната мафия не са достатъчни за репресии срещу хората, та се налага да бъдат включени и собствени въоръжени банди – такива методи за терор са били чужди дори на идеологическите диктатори от близкото и по-далечното минало. С други думи, в момента ние пребиваваме в едно българско изобретение на държавно устройство, дело, разбира се, на Групировката ГЕРБ, на нейния пръв партиен, държавен и мафиотски ръководител и неговия Консилиери, което съвсем спокойно може да се дефинира като неокомунистическо-мафиотски модел на управление. Съвсем разбираемо е, че в условията на такъв Модел страната ще бъде на 109-то място дори и зад Габон по свобода на словото, тъй като, от една страна, журналистите също са хора, особено българските, и се страхуват за себе си, и, от друга страна, огромна част от тях са склонни вместо да си имат проблеми с Модела Му, да предпочитат да Му служат заради собственото си и семейно оцеляване. Вероятно тук, в Модела Му, се крие и фундаменталната причина за демографската катастрофа – просто младите хора интуитивно и на практика усещат абсурдната структура и механизъм на управлението на Групировката ГЕРБ, и предпочитат да се махнат от нейните ужаси. А парадоксално, но факт, тъкмо европейската ценност за свободното придвижване на хора беше средството за масовото обезлюдяване на страната, за тоталния демографски срив. Какво по-лесно от това – не ти харесва Модела Му, не ти харесва да те управляват прости улични мафиоти, ами взимам си багажа и си тръгвам от страната, не ме интересуват другите, защото животът си е мой, особено като си млад и той е пред теб. Може ли в такъв случай да виним младите, след като ние, техните родители, не щем да се справим с Модела Му, защото страдаме от исторически вечния български страх?!…

Не по-малко вярно е, наистина, че сред медийното блато в страната има и малки оазиси на свободното слово, които регистрират множеството отвратителни последствия от Модела Му във всички сфери от живота на обществото. В сайтове като „Бивол“, „Афера“, „Фрогнюз“, „Гласове“, „Аспекто“, „Памет за бъдещето“, „Поглед инфо“, „Свободно слово“, „Пан бг“ и други, в телевизии като BiT и вестници като „Сега“, българският свободолюбив читател може да се запознае с истини, които да сгряват душата и да бъдат надежда за по-добро бъдеще, какъвто глас на времето беше радио „Свободна Европа“. В тази посока нашият сайт „24 may.bg“, сайтът на Клуб „24 май“, може и да не се занимава толкова с ежедневието на проблематичното ни съществуване, защото се опитва най-вече чрез знанието за миналото и неговите възпроизвеждащи се характеристики в една или друга историческа ситуация, да задава хоризонтите на бъдещето, в което са снети и реалните ни съвременни драми! Заедно с това, все повече хора в страната могат да четат оценките и на големите европейски медии за това, което се случва в собствената им родина, за безкомпромисната позиция на водещи външни издания и журналисти не толкова за България, колкото за последствията за Нея от това управление. Струва ми се обаче, че големият проблем и на българските свободни медии, и на чуждестранните, се свежда до два твърде съществени недостатъка:

Първо, на тях все им убягва да дефинират Модела Му, да разплетат до основи неговата неокомунистическо-мафиотска характеристика, а се акцентират върху отделните случаи, върху следствията. Искам да кажа, че докато не се разбере в дълбочина как Групировката ГЕРБ, тоест нейният пръв партиен, държавен и мафиотски ръководител Капо ди тути капи от Банкя и неговият Консилиери, са стиснали с пипалата на октопода цялата държава, истината докрай все ще ни се изплъзва.

Второ, което също е изключително важно и може би дори най-важно, се свежда до факта, че Моделът Му не може да съществува, ако няма и своята външно-политическа подкрепа. Мисля си, че тъкмо българското председателство на Съвета на Европа би следвало да ни отвори очите най-после за тази простичка истина, а лицемерието на европейските бюрократи по време на неговото откриване трябва да сложи началото на този процес, на осъзнаването на робското състояние, в което се намира българският народ в условията на Европейския съюз и „братството“ със САЩ.

Известно е, макар и със съжаление, че в последните 140 години, за да не се връщам още по-назад в историята, всеки вътрешно-политически режим в България е имал и има своите външно-политически покровители. Германия и Съветският съюз преди, Европейският съюз и САЩ днес, са онези външни фактори, които са подкрепяли и подкрепят, командвали и командват всяко едно управление на страната с оглед собствените си амбиции и интереси, гледайки през пръсти на всички безобразия, които съответните режими са правили и правят във вътрешно-политически план. А на „обикновените“ български хора винаги се е внушавало и се внушава, че дружбата с Германия и Съветския съюз преди, с Европейския съюз и САЩ днес, са били и са жизнено важни за собствената им Родина, докато режимите имат пълната свобода да безчинстват в нея. Всъщност, аз не искам тук да влизам в исторически дискусии – читателите достатъчно са запознати с моите позиции; искам да се върнем към днешния ден и Модела Му, който повече от очевидно се подкрепя от днешните ни покровители – Европейския съюз и САЩ.

Споделял съм много пъти, че когато за пръв път отидох в Брюксел през 2008 г., един италианец (от Европейската Комисия, даже беше Комисар по Финансите) ми каза, че паролата за корупция в столицата на Съюза е „два килограма“ – толкова тежали два милиона евра в копюри по 100 евро в куфарче. Спомняте ли си как бившият шеф на Комисията Барозу дойде да открие в София… спирка на метро, за да изрази своята подкрепа за Модела Му?! Виждате ли как сегашният шеф Юнкер под път и над път целува в уста Модела Му, но си спестява всякакви забележки за корупцията и престъпността, дори публичните убийства, дори на хора, част от Модела Му?! Не смятате ли, че след като произнесе речта си на български език и похвали Модела Му като „Тракийски войн“, Туск като нищо щеше да повтори словото си и на китайски, ако се наложи?! Логично е да се предположи, че подобно двуличие – хем да обвиняваш България във всички земни грехове, хем да славословиш олицетворението на тези грехове, а именно Модела Му, то това едва ли е проява само на типичното европейско лицемерие?! Остава да смятаме, че макар и да не знае езици, Моделът Му отдавна е разбрал какво означава „два килограма“ на самия Брюкселски език. Така се получава съвременна, европейска, либерално-демократична и прогресивна подкрепа – всички да знаят, че Моделът Му е откровено бандитски, но пък колекционирането на куфарчета с по „двата килограма“ си е друго нещо, нали? Както смятаха древните „парите не миришат“, а на онези български бедняци, по думите на Юнкер, трябва да им се чертаят „европейски хоризонти“, защото Моделът Му казва, че те са прости и всичко ще мине пред тях. Добро утро, „европейци“, събудете се най-после от този кошмарен сън!

Свободните медии у нас, а и същите тези големи европейски издания споменават и разнищват дуета Модела Му – Корпулентният Бизнесмен, дори привеждат случаи със задгранична контрабанда, като например историята с Булгартабак. Публикуват се данни и факти, дори и от наши български журналисти, че зад контрабандата на цигари всъщност се изнасят оръжие и наркотици, включително за Ислямска държава. И тук отново идва на ред логиката, която поставя въпроса – след като тези неща са известни, защо не се предприемат мерки поне от международните институции, най-вече от САЩ, след като е ясно, че българската прокуратура и МВР са неразделна част от Модела Му? Отговорът е прост – ами защото тази търговия и тази контрабанда се покровителства от самите покровители на Модела Му, от Съединените щати, разбира се! Може ли един нормален човек да смята, че на някакъв си български бизнесмен, колкото и дебел да е, и на неговия приятел-премиер, колкото и прост да е, ще бъде позволено да търгуват в Близкия изток с цигари, оръжие и евентуално с наркотици, срещу необходимото заплащане, разбира се, ако техните сделки нямат одобрението на САЩ и американските служби? Наистина би било твърде жалко, ако все още има такива наивници в страната – да смятат, че без външно-политическата подкрепа на янките Корпулентният би бил крупен бизнесмен или би съществувал и за момент Модела Му?! В случая искам да кажа, че американското лицемерие е не по-малко от европейското, дори то има родителски отношения спрямо това на европейските бюрократи – да излиза от време на време американският посланик и да поучава нашите туземци за корупцията и престъпността, а в същото време американците да осигуряват всякакъв чадър над субекта на корупцията и престъпността, а именно Моделът Му и неговото близко обкръжение, това не е само лицемерие, това е престъпление, защото е съучастие в престъпление! Не знам за вас, но аз си спомням думите на Жан-Пол Сартр, който по повод смъртта казваше: „Това, че другите се правят, че не знаят, предизвиква у мен само гадене!“. Е, от такава демокрация, от този прогрес и безоблачен наш живот, който същите мерзавци ни описват, мога само да повръщам!…

Разбирам, че в Европейския Парламент Моделът Му обещал да направи всичко възможно, щото Истанбулската конвенция, която по един недвусмислен начин регламентира „социалния пол“ като бъдещ, след биологичен избор, да бъде приета от нашето Народно събрание?! Нали се сещате, че неокомунистическо-мафиотския модел на Групировката ГЕРБ ще стисне за гушите всички откровено социално-политически педерасти за нейната ратификация в Парламента?!…

Макар и със закъснение, чест прави и на Българската Православна Църква в лицето на митрополит Гавраил, и на Главното Мюфтийство в лицето на неговия лидер Мустафа Хаджъ, че и двете основни религиозни изповедания в страната по категоричен начин отхвърлят и не могат да приемат като нормална ратификацията на Истанбулската конвенция! Да, но фундаменталният проблем на държавата ни е, че тя се управлява по Модела Му, на една обикновена и проста Мафия, превърнала се в лидер на нацията?! Освен това обаче, понеже Капо ди тути капи и Моделът Му не могат вече сами да управляват държавата, те все използват присъдружни групички, които на цената на участие във властта са склонни да заплюят и самите себе си! Но тук, именно тук ще бъде демонстрирана по твърде категоричен начин българската цивилизационна раздвоеност, за която говоря толкова често – дали ние ще сме в състояние да защитим нашите собствени традиции и собствено българският цивилизационен светоглед или за пореден път ще ги предадем в името на чужди и непонятни за нас „цивилизационни ценности“ като педерастията и „третия пол“ в този случай?!…  

В заключение бих искал да кажа нещо оптимистично за моя народ, но тъй като много пъти съм споделял с читателите моята позиция за Българският път, сега ще си я спестя, за да не се повтарям до болка и да не досаждам. Само искам да помоля всички да се опитат да разберат, че там, където липсва достатъчно информация, че когато разбирате, че ви лъжат, само логиката, мисленето и знанието за психичните особености на българските политически „елити“ в историята и до днес могат да ви дойдат на помощ!

Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!

__________________

* П.П. Много се надявам, когато педерастията в Народното събрание ще иска да вземе връх и да приеме Истанбулската конвенция, нормалните български граждани, верни на собствените си традиции, да се съберат и по подходящ начин да натрият носа на Модела Му и на всички продажни копелета, които ще се опитат да измамят българския народ за пореден път!

** Проф. Людмил Георгиев е роден на 23 юли 1960 г. в гр. Трън, Пернишка област. През 1985 г. завършва СУ "Св. Климент Охридски" с първа специалност психология и втора специалност философия. От 1988 г. е редовен асистент в СУ. През 1990 г. става доктор по социология, а през 1999 г. - доктор на психологическите науки.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели