/Поглед.инфо/ И доцент Лозанов – един дребен и смешен „интелектуалец” – побърза да се нареди сред екзекуторите на проф. Иво Христов, произнасяйки поредното си възглуповато съждение: „Героят на нашето време нарече българите дебили не за друго, а защото не могат да схванат, че не те са спасили своите евреи, а Съветската армия.” (https://offnews.bg/analizi-i-komentari/mozhe-da-sme-marsha-no-debili-ne-sme-669203.html)
Оригиналният текст на Мария Захарова – говорителката на Външното министерство на РФ, която един друг български дебилстващ професор нарече „мома без цицки” – който разбуни духа на много български „патриоти” и евроатлантически апологети, на руски език гласи: “… эта выходка особенно цинична в свете того, что в годы Второй мировой войны благодаря нашим воинам удалось предотвратить депортацию евреев из Болгарии и тем самым спасти около 50 тысяч человек от неминуемой гибели». .
Точният превод на български език е: „… тази дръзка проява е особено цинична в светлината на това, че в годините ва Втората световна война благодарение на нашите воини се удаде да се предотврати депортациата на евреите от България и с това да се спасят около 50 хиляди души от неминуема гибел.”
Психично и интелигибилно нормалният индивид разбира казаното от Захарова така: благодарение на победите на Червената армия – обърнали хода на войната – се удаде на множество известни и неизвестни, признати и непризнати български фактори да предотвратят депортацията на евреите от пределите на България и с това ДА СЕ СПАСЯТ около 50 хиляди души от неминуема гибел.
Фрапантната смислова неадекватност между оригинала и интерпретацията му от нещастният доцент и от цялата кохорта нему подобни, свеждаща се до определяне на спасителя, може да има две причини: или той е дебил (подобен тип умствена дейност попада под определението за дебилност), особено когато субектът е високо образован, или е нравствен изрод, или и двете.
Още един бисер от същия опус на господина с папионката: „Всъщност, народът е абстракция, за него съдим по елитите му. В този смисъл думите на Христов звучат като неосъзнато самопризнание – щом аз съм ви елита, вие няма как да не сте дебили. И съвсем не е утеха това, че и много други навяват подобни мисли, като се започне от тези, които се опитаха да защитят „изпусналия се” професор.
За разлика от „изпусналия се” професор, доцентът действително се е изпуснал, произнасяйки горните словесни фекалии. Защото народът е точно толкова „абстракция”, колкото и самият доцент, а да съдиш за един народ с хилядолетна история по „елитни екземпляри” като г-н Лозанов, е кощунство.
В популярното описание на дебилността във Википедия, между другото, четем: „… „дебилност” съответства на диагнозата „лека степен на умствена изостаналост” или „лека умствена изостаналост”.
У тях (дебилите) преобладава конкретно описателния тип мислене, в същото време способността за абстрахиране почти липсва. Но въпреки това те могат да формират най-прости обобщения. За тях е трудно да обхващат ситуацията изцяло, и обикновено улавят само външната страна на събитията. Трудно възприемат логическата връзка между предметите, понятията „пространство”, „време” и т. н.”
Последното изречение обяснява много точно случая – предмет на този постинг. Действително е невъзможно за дебилите да схванат в логическо единство двете събития, разиграли се едно от друго на хиляди километри: победата на Червената армия в Сталинградската битка и активизацията на антифашистките сили в България, довела до предотвратяване на депортацията на евреите.
Смятам за целесъобразно да цитирам и проблемното изказване на проф. Иво Христов, доста съкратеният вариант на което успях да открия отново във враждебно настроеното към професора.
"Скандалът с Мария Захарова, говорителката на руското външно министерство... Класика в жанра! Като отчетеш, че 80 процента от населението са дебилни и не могат да се подписват... това работи безупречно. Какъв беше поводът за това нещо? Поводът беше омаскаряването на Паметника на съветската армия. Това не е за първи и за втори път. Имаше антисемитски лозунг. Мен са ме учили, че изводът се прави на база на целия текст, че той има вътрешна структура. Има теза, антитеза, синтеза и т. н. Та какво каза тя? Тя каза три неща. Първо, че в България системно се поругават паметниците на Съветската армия. За разлика от Германия, за разлика от Австрия, за разлика от Централна Европа. Второ, тя заяви, че на паметника е имало антисемитски лозунги. И, трето, казва тя, не трябва да се забравя, че ако не беше Съветската армия 50 000 български евреи щяха да бъдат депортирани. Някой съмнява ли се, че нямаше да стане така? Или тук ще кажем "йок", "не" на Гьоринг и на Хитлер! Ние ще си ги пазим нашите евреи, вие си гледайте работата! Какво направиха нашите вестници по линия на хибридната война - извадиха от контекста и казаха: Руснаците твърдят напук на цялата история, че те били спасили българските евреи! И 80 процента дебили в един народ - така е! Това си е класическо изместване на проблема, а той не е кой е спасил българските евреи, а защо вие осирате съветските паметници."
Съгласен съм с казаното от професора. Бих поспорил само за процента на дебилите. Сметката е следната: след вече 27 години следване на евроатлантическата политика, в резултат на което е реставриран един периферен компрадорски капитализъм, България остава най-бедната страна в ЕС, не се забелязва тенденция за кохезия с богатите страни, а народът си трае, и всичко това означава, че процентът на дебилите – продукт на новите социални условия и отношения - е твърде висок. Може би не чак 80%, но буди тревога фактът, че той стремително нараства, и обикновено бива назоваван с цветистото определение „опростачаване”.