/Поглед.инфо/ Наистина какви времена бяха, а годината беше само 1991-та. Частната инициатива прохождаше, а Божидар Данаилов изби рибата с уникално за онова време хрумване. Един ден демократичният и бурен Пловдив осъмна с крилатата новина: в „Малкия Бунарджик” сервитьорките са с прозрачни блузки, но без сутиени!
Народът под тепетата завря – такова чудо е нямало! И хукна презглава, не толкова, за да яде и пие, а колкото да зяпа напращелите цици на момичетата. А Божидар е естет – направил е подбор, свят да ти се завие. Само докато разнасят таблите, гърдите на момичетата така шават в пазвите, че всеки момент копчетата ще се пръснат и ще се плиснат на воля.
Интересът към неговия ресторант дори надхвърли очакванията на самия Божо! Заредиха се заявки за маси със седмица напред, оборотът скочи двойно и тройно. След първата ракия или водка мъжкият бяс лъсваше в очите на силния пол и поръчките валяха една през друга. Семейните мъже уж се правеха на разсеяни, а все окото им в просото. Съпругите гледаха с присвити очи и търсеха под масата кокалчетата им.
А Божидар Данаилов беше най-щастливият и ухажван кръчмар в това незабравимо лято на 1991 година. И ние –десетината негови „придворни” журналисти, не бяхме зле. Бързахме да натракаме дописките и още в ранни вечерни часове заемахме най-добрата позиция – срещу стълбите. Гледката беше опияняваща, особено след втората водка: сервитьорките слизаха бавно и тържество по стъпалата, сякаш бяха манекенки. Твърдите им гърди шаваха като малки прасенца в тесните прозрачни блузки – как да не си вдъхновиш, да не повториш и потретиш поръчката, такава гледка изпуска ли се! Вече паролата не беше отиваме при Божо или отскачаме до „Малкия Бунарджик”, а – при голите цици!
Божидар ни наглеждаше бащински снизходително, подхвърляше по някоя лакърдия и доста често пращаше най-надарената да донесе поредната порция огнена течност – почерпка от заведението! Ние отвръщахме с наздравица, пропита от хъшовски плам: „Да живее свободата, долу терора на сутиените!” Какви времена бяха!