КТБ ще бъде доразграбена по нов метод - чрез продажба на вземания

/Поглед.инфо/ Георги Зяпков е началник Управление „Кредитиране“ в КТБ преди затварянето й. Има 20 години опит в сферата на банковото кредитиране. Последните 12 години е работил в КТБ на различни позиции. „Студия Трансмедия“ ви запознава в две части с разказа на Зяпков за случилото се в КТБ, за начина, по който е функционирала банката, за отпусканите кредити, за работата на квестори и синдици. В първата част можете да прочетете неговия разказ за технологията на раздаване на кредити в КТБ, за кредитополучателите, за надзорните инспекции, за момента на поставяне на банката под специален надзор, за работата на квесторите, за това защо кредитополучателите на КТБ са спрели да обслужват кредитите си, за технологията на обезценка на кредити, за доклада на „Аликс Партнърс“, за синдиците.

- Вие сте запознат с банковите практики. Знаете ли за случай, в който търговска банка е върната към живот след шест месеца извън системата?

- С действията, които се предприеха спрямо КТБ през шестте месеца на 2014 г., не е възможно банка да бъде върната към дейност. От друга страна, както показва балансът на банката към 30 септември 2014 г., все още 90% от кредитите са редовни. Ако надзорът беше наистина оздравителен, би могла да се възстанови дейността дори и след шестте месеца. Но голяма част от кредитополучателите на банката претърпяха сътресения в този период – Русенската корабостроителница, стъкларският завод „Рубин“, „ГИПС“. Това са компании, които без подкрепата на банката трудно биха възстановили основната дейност.

Но аз не знам дали в световен план има банка, възстановила своята дейност след шест месеца такъв надзор.

- Масовата практика е такива проблеми да се разрешават за дни – в петък затваря и в понеделник започва работа с подкрепата на държавата. Такъв сценарий е имало и за КТБ. Защо според Вас не се случи?

- Разбира се, но явно това не е била целта. Нито на БНБ, нито на тези, които помогнаха за събарянето на банката. Можеха да се търсят най-различни варианти. Пак казвам, към 30 юни КТБ имаше 1.2 млрд. лв. финансови активи извън кредитите, срещу които можеше да се получи помощ. Но това не се случи. Към 18 юни, малко преди затварянето на банката, ситуацията с тегленията беше овладяна. Опашките бяха силно намалели, докато не се обяви обвинението на г-н Гунев (бел. ред. – подуправител на БНБ, ръководител на „Банков надзор“). Държавата можеше да сложи свой представител в банката. Да бъдат отнети правомощията на изпълнителните директори, но да ги оставят поне месец – два, докато трае оздравителния план. Ако щете, да се сложи възбрана върху всички активи на кредитополучателите като превантивна мярка. Квесторите се сетиха да правят това едва в края на 2014 г., но вече беше късно.

С позволените от БНБ прихващания допълнително се изпуснаха доста активи, като „Рубин“, „Техномаркет“ и др.

- Под активи имате предвид, че това са кредити, отпускани на фирмите или техните собственици, а те са присъствали като обезпечение?

- Тъй като стана дума за „Техномаркет“, давам един пример. Към датата на затваряне на КТБ кредитът, който е отпуснат на дружеството-собственик на „Техномаркет“, е обезпечен със залог на акции, които представляват 100% от капитала от веригата. От август до октомври 2014 г. квесторите „проспиват“ увеличаването на капитала на „Техномаркет“. Вследствие на това залогът пред банката на капитала от дружеството е намален от 100 на 15%. Това не попречи на квесторите да осчетоводят всички прехващания на „Техномаркет“, основно с паричните средства на Едоардо Миролио. И вече вследствие и на прихващанията щетата за банката от този активи е около 40 млн. лв. В момента КТБ има кредит от 40 млн. лв. със залог 15% от „Техномаркет“.

- „Техномаркет“ в крайна сметка финишира като собственост в г-н Делян Пеевски, нали така?

- Точно така, да.

- Г-н Пеевски е собственик и на много медии, голяма част от които имат подчертан интерес към казуса с КТБ. Но пък на няколко пъти г-н Пеевски обясни, че няма общо с КТБ като кредитополучател. Но пък е сочен от г-н Василев като един от основните кредитополучатели от банката. Вие все пак сте човекът, който познава най-добре кредитната част от банката. Имали ли сте случаи в работата си, когато в банката е идвал г-н Пеевски? Или хора, за които в банката се знае, че са изпратени от него? Имаше ли компании, за които се знае, че са на г-н Пеевски?

- Разбира се почти всички комапании, които се свързват с г-н Пеевски бяха на обслужване в КТБ. Аз съм виждал г-н Пеевски, но сравнително рядко. Може би 2-3 пъти буквално.

- Под виждали имате предвид, че той е идвал в банката?

- Да, да. Засичали сме се по коридорите. На обслужване в банката и ползващи кредити бяха „Булгартабак холдинг“ и почти всички фирми около холдинга, придобиването на „Юрий Гагарин“ мина чрез финансиране в КТБ, приватизацията на „Промишлено строителство холдинг“ от „Водстрой 98“ и тяхната последваща строителна дейност също беше финансирана от КТБ. Приватизацията на „Техноекспортстрой“, построяването на новата печатница, стартирането на проекта Lafka, покупката на сградата на ИПК „Родина“ на „Цариградско шосе“. За всичките тези фирми се знаеше, че са свързани с г-н Пеевски. Аз лично с моите колеги от управление „Кредитиране“ си контактувахме с представителите на тези фирми. От разговорите с тях, от изпуснати фрази, си личеше, че тези фирми са контролирани от г-н Пеевски. Но за мен и за моите колеги е било най-важно да работим с представляващия, да учредяваме обезпечението, както е по закон, и дали самият проект има възвръщаемост. По спомен общия обем на кредитната експозиция към тези фирми към края на 2013 г. бше около половин милиард лв.

- Те са получили кредити за 500 млн. лв.?

- Точно така, да. Които в голямата си част, месец-два преди затварянето на банката се рефинансираха от други банки. След затварянето на банката през октомври 2014 г се погасиха чрез прихващания за около 100 млн. лв. със средства на ПИБ. „Водстрой“ получи около 50 млн. лв. от ББР и си рефинансира заемите в КТБ. Останаха задължения за около 7-8 млн. лв. на „Техноекспортстрой“ и на неговия собственик „Сиболе инкорпорейтид България“. Срещу тези дружества обаче синдиците не са подали молба за несъстоятелност, няма изпълнителни действия. По техните партиди в Имотния регистър, както и тази на „Промишлено строителство холдинг“ се вижда, че през юли и август тази година те си прехвърлят имоти. А същевременно имат просрочени кредити.

- Добре де, ама много поредици от съвпадения около г-н Пеевски…

- След като синдиците влязоха в банката, продължи отклоняването на активи от КТБ. Аз с учудване прочетох в едно съобщение на синдиците, че някой бил откраднал „Сана Спейс хотел Хисаря“. Това е голямо дружество, със седем хотела в най-известните курорти. Аз знам, че по кредит на това дружество пред КТБ са заложени акциите му. Всички те се намират в банката. Сега синдиците цитират друг собственик на това дружество. Значи собствеността е прехвърлена при положение, че всичките временни удостоверения и заложни джира се намират в банката.

- Какво означава това? Та те могат ли да излязат от банката?

- Собственост върху акции се отбелязва върху временното удостоверение, което се намира в банката.

- Значи, ако е имало прехвърляне, то трябва да се е случило със знанието на синдиците?

- Точно така. И няма нищо лошо да се прехвърли нещо, но то трябва да е съпроводено с погасяване на кредита. А тук няма погасяване на кредита.

Много са начините, по които бяха отклонени активи. Да припомня набързо: печатницата, която беше закупена през една много бърза процедура за 4 млн. лв., при положение че нейната себестойност е 60 млн. лв.

- Имате предвид печатницата, където се печатат изданията на г-н Пеевски?

- Преди затварянето на банката тя беше точно стартираща и не съм наясно какво точно се печати, но да, става дума за новата печатница в кв. „Васил Левски“. Щетата за банката при нейната продажба е за 56 млн. лв. Има кредит, който е с ипотека за тази печатница. Този кредит е погасен само с 4 млн. лв. Този кредит е несъбираем, защото новата печатница през ЧСИ си сменява собствеността и активът – чист, без тежести отива в новия собственик. Доколкото видях в пресата, той си е директна собственост на г-н Пеевски.

Синдиците може да ми опонират, че това е пазар, никой не се е явил на публичната продан и т.н. Но те съвсем спокойно можеха да намерят купувач за търговското предприятие, а не материалния актив. Да продадат актива като бизнес. Защото една печатница е бизнес. Не е определени квадратни метри площ с машини.

Ако синдиците бяха започнали по едно и също време да продават по този бърз начин всички активи на КТБ, тогава бих ги разбрал. Обаче те се разбързаха да продават печатницата. Но пък за зала „Универсиада“ още няма изпълнително дело. Може би се чака купувачът. В периода април-май 2015 г. един от големите кредитополучатели „Инфраструктурна компания“ си продава директно свой имот. Една година след затваряне на банката и близо 5-6 месеца, след като това дружество спира да си обслужва задълженията, то има свобода да си разпродава активите. Не са наложени възбрани върху активите му. Всеки, който иска, може да види къде отиват тези активи и да си направи изводите.

- Кажете къде отиват тези активи все пак ?

- Къде отиват ли? Сещам се например за бившата сграда на „София прес“. Тя отиде в дружество, което директно се свързва с г-н Пеевски. И след това се учреди ипотека по банкови гаранции издадени в полза на „Водстрой“. Много е чувствителен случаят с „Авионамс“ и „Дунарит“. В целта си да изпълни нечия поръчка, държавата в лицето на Министерството на икономиката беше готова да ощети ФГВБ, който е под шапката на другото министерство (бел. ред. Интервюто е взето малко след опита на ДКК да се впише като заложен кредитор на „Дунарит“ и преди Министерство на икономиката да обяви новия си план за одържавяване на военния завод в Русе). Какво имам предвид. „Авиоанмс“ беше продадено за 26 млн. лв., беше подготвено и „Дунарит“ да се продаде за около 50 млн. лв. Става дума за техните оборотни кредити. Никой не се заинтересува, ако беше минала сделката с „Дуанрит“, какво щеше да се случи с кредита на собственика на двете дружества „Хедж инвестмънт България“. Който е около 80 млн. лв.

- И какво щеше да се случи?

- Щеше да е директна щета за банката.

- Да Ви върна обаче пак към обвинението от прокуратурата. Според нея е безспорно установено, че кредитната политика на банката е водена почти изцяло от мажоритарния собственик Цветан Василев. Вашата работа в процеса по отпускане на кредите в каква степен зависеше от него?

- Да, това е една от основните тези на прокуратурата и в детайли това ще се коментира в съдебния процес. Пак искам да кажа, че г-н Василев се е интересувал и следял състоянието на кредитния портфейл, което аз намирам за плюс в работата на банката, а не за минус. Но в банката имахме изградени структури, отдели, дирекции, които си изпълняваха своята дейност съобразно вътрешните правили и всичките наредби на БНБ.

- Голяма част от тезите на прокуратурата, върху които тя конструира обвинението си, се базират на показанията на един ключов свидетел – Бисер Лазов. Той е представян от прокуратурата като „дясната ръка“ на Цветан Василев. Няма как да не го познавате и Вие. Каква функция имаше той в банката? Влияеше ли на отпускането на кредити?

- Познавам много добре Бисер Лазов. Имали сме много чести, непрекъснати контакти с него. Той беше консултант на банката. Успоредно с това негова фирма осигуряваше и счетоводно обслужване на част от кредитополучателите на банката. С него, аз и той, сме обсъждали много проекти за финансиране. Доколкото аз си спомням, неговата работа по този консултантски договор беше да консултира баката във връзка с кредитния портфейл, с предоставяне на проекти за финансиране. След това сме обсъждали възвръщаемостта на тези проекти. Т.е. след като един кредит е отпуснат, той имаше задължение да се интересува за възвращаемостта на този кредит.

- Под възвращаемост имате предвид как ще се връща кредита?

- Да, до погасяването на кредита, ако се стигне до неговото одобрение. Не само отпускане, а до осъществяването на проекта, който се финансира, до връщането на кредита. Обсъждали сме обезпеченията по кредита. Там, където негова фирма изпълняваше счетоводното обслужване на кредитополучателите, сме контактували и във връзка със следене на финансовото състояние на получателя на кредита.

- Т.е. той е обслужвал счетоводно някои от така наричаните и от него сега „кухи фирми“?

- Да, той така твърди. С оглед на последващите му действия след събарянето на банката може да се направи извод, че той е един от най-облагодетелстваните от това стечение на събитията.

Аз лично, след събарянето на банката, следя състоянието на почти всички активи на кредитополучатели на КТБ. Следя публичните регистри. И, да, аз лично констатирах, че след затварянето на банката активи за около 150-200 млн. лв. са преминали под контрола на дружества директна собственост на Бисер Лазов или на дружества на негови роднини и близки до него лица.

- Това са активи, които банката е кредитирала…

- Точно така, да.

- …и имала възможност да продължи да контролира, но е „пропуснала“ да наложи обезпечения по тях.

- Точно така. Някои от активите са с учреден залог, с учредена ипотека. Но там, където няма ипотека или залог, банката би могла много бързо да възбрани имота и да наложи запор. Защото когато един кредитополучател е нередовен, той отговаря с цялото си имущество, а не само с това, което е предоставил като обезпечение.

Това е нещото, което трябваше да се направи веднага след затварянето на банката. А не месеци след това. Най-големият актив, който Бисер Лазов успя още август 2014 г. да придобие, са дяловете в дружеството „Евробилд 2003“. Това е един от най-големите кредитополучатели на КТБ.

- Това дружество обслужва ли си кредитите?

- Щом е в списъка на некоректните кредитополучатели, публикуван от синдиците – едва ли. В това дружество Бисер Лазов директно придоби собствеността, дяловете на компанията. Не говоря за имоти. Това дружество само по балансова стойност има активи за около 90 млн. лв. Вътре са централата на КТБ, бившата сграда „София Прес“, 160 дка на морето и др. Ставайки собственик на тази компания, Лазов веднага, още лятото на 2014 г. започна разпродажба на активи.

- И през това време какво направиха представляващите банката квестори?

- Ами те незнайно защо през цялата втора половина на 2014 г. не предприеха никакви действия спрямо това дружество. Чак 2015 г. друго дружество под контрола на Бисер Лазов, което се казва „Дивал 59“, пусна молба за обявяване на дружеството в несъстоятелност с една-единствена цел. Датата на несъстоятелност да бъде след датата на тези разпореждания от страна на Лазов.

- За да не могат да бъдат оспорвани от КТБ като кредитор, евентуално?

- За да не могат да бъдат оспорвани. Преди това седалището на „Евробилд 2003“ беше преместено в Кюстендил, откъдето е Лазов. Всичко е по предварително нагласен сценарий.

След „Евробилд 2003“ Бисер Лазов успя да придобие немалко активи от други кредитополучатели на банката.

- Кои активи и как се случи това?

- Става дума за 120 дка във Велинград. Аз лично видях това в Имотния регистър тази година. Това са изпуснати активи на КТБ, тъй като не са били наложени възбрани по тях.

През 2015 и 2016 г. Бисер Лазов придоби доста офиси в София. И така. Тук става дума за тотална щета. Ощетяване на банката. Целенасочено или не, но квесторите и синдиците не успяха да се справят с опазване на активите на банката. Но въпреки това, по мои сметки, в банката все още има активи за около 1 млрд. лв. След три години тотално разграбване. Това са активи, които по някакъв начин са възбранени, не могат толкова лесно да бъдат отклонени. Но сега вариантите се усъвършенстват.

- Активите сега ще бъдат оценявани?

Ще бъдат оценявани. Ще се продават вземания, а не материални активи. Начинът, по който ще бъдат доразграбени, ще бъде друг. Чрез продажба на вземания. Пример. Банката ще продаде вземането си от кредитополучател, който например притежава зала „Универсиада“.

До момента аз лично съм видял само два активи тип „вземане“, които се продават от синдиците на банката. Забележете – тези продажби не съм ги видял в сайта на банката, където си има секция продажби, а съм ги видял съвсем случайно във фоайето на банката. Като обяви на един лист А4. Не знам къде синдиците информират обществеността, че се продава нещо от КТБ. Но щом аз, който се интересувам какво се случва с активите на банката, не мога да видя…

- …най-вероятно и друг не може.

- Ами да, най-вероятно и друг не може.

- Какво се продава?

- Знаете ли, най-фрапантното е, че тези продажби доказват теорията, че обезценката на активите от 2014 г. е целенасочена. Вземания по два кредита, обезценени от трите одиторски фирми със 100%, т.е. струващи 0, сега, след две години и половина тотална разруха, се продават на по 50%. Т.е. сега някой ги е оценил на по 50% от кредита.

- Има ли някаква логика да са поскъпнали междувременно?

- Няма такава логика.

- А защо банките масово отказват да рефинансират задължения на фирми към КТБ?

- Три години след затварянето на КТБ аз съм много учуден от пасивната позиция на банките и тяхната асоциация. Защото те, останалите банки, също бяха ощетени от събарянето на КТБ. Парите във ФГВБ се попълват с вноски от самите банки. И аз се надявах да има някаква по-остра реакция от страна на Асоциацията на търговските банки. Но явно чрез т.нар. стрес-тестове им бяха запушени устите. Защото целта на стрес-тестовете беше банките да измислят някакви счетотоводни трикове да си оправят кредитните портфейли. Препоръката от БНБ беше банките да си подобрят кредитните портфейли. А подобряването на портфейлите става чрез погасяване на кредити. Тъй като знаете каква е икономиката на България това се случва чрез счетоводни трикове.

Но като цяло много малка част от кредитополучателите на КТБ успяха да се рефинансират през други банки. С изключение на фирмите, които се свързват с г-н Пеевски.

Някои може да свързват кредитополуателите с г-н Всилев и да не искат да ги обслужват. Нямам представа за причината, но фактите са такива.

- Казвате, че банките не искат да рефинансират кредити от КТБ да не си каже някой, че финансират Цветан Василев?

- Примерно.

- Но това, че фирмите, кредитирани от КТБ трудно намират рефинансиране, може да значи, че другите банки не са съгласни с вашата оценка за кредитен риск?

- Едва ли. Аз знам за немалко случаи, при които кредитополучател се опитва да вземе кредит от друга банка и още по телефона му се казва, че няма смисъл да ходи до банката, защото не му приемат проекта. Той изобщо не стига до оценка. (Кредитните инспектори от банките) като влязат и видят, или учреден залог в полза на КТБ, или нещо друго и директно отказват. Кредитополучателите на КТБ са вече публични и всеки може да си направи справка в списъците на синдиците.

- Кажете накрая, повече от три години след началото на тази история, как минава един ден на един бивш началник кредитиране в КТБ?

- Искам да Ви кажа, че след като се запознах с материалите по делото и последната велика експертиза от чуждестранна компания, мога да кажа, че аз съм спокоен за изхода на делото. Разбира се, ако съдът е безпристрастен. Иначе в личен план аз и моите колеги се опитваме да оцеляваме. Излишно е да Ви казвам, че в банките в България е невъзможно да си намерим работа. Аз лично с болка проследявам какво се случва в последните три години с всеки един актив, който е минал пред очите ми. Следя ги и ще продължа да ги следя. Единственото нещо, което крепи мен и моите колеги, които са прекрасни хора и перфектни специалисти, е надеждата, че в един по-късен момент истинските виновници за събарянето на КТБ ще бъдат на наше място.