/Поглед.инфо/ Финансовите игри на окупирания от роднини "Булгартрансгаз" показват очевадни парадокси - работата намалява, а разходите и цените растат

Не е тайна, че от години държавните фирми се използват като партийни хранилки за кадри на управляващата партия или коалиция, която и да е тя. В техните бордове влизат хора без образование, без опит и квалификация. Единственото им "ценно" качество е, че са допринесли по някакъв начин за изборния резултат, но не са успели да се вредят в парламента и трябва да бъдат "възнаградени".

Но и тук "конкуренцията" е огромна, тъй като има печеливши и губещи държавни фирми. Легенди например се носят колко и какви препоръки трябва да има един кандидат, за да се вреди дори за чистач в РВД или в някоя държавна енергийна фирма, където има гарантирани приходи, покриващи всякакви раздути разходи. Там заплатите са високи, има познати само по времето на социализма социални придобивки и редовно се раздават премии. И тъй като всеки си пази работната ясла, е много трудно да се намери информация за това

какви точно хора и как работят

по високите и средните етажи на тези фирми. Това може да се случи само покрай скандали като "Кумгейт", при който стана ясно, че в държавните енергийни фирми бившият министър на енергетиката Делян Добрев е успял да вреди куп свои съученици и роднини на депутати от ГЕРБ. Шефът на "Булгаргаз" Николай Павлов и колегата му от Българския енергиен холдинг - Петьо Иванов, са завършили същата езикова гимназия в Хасково. Шефът на "Булгартрансгаз" Георги Гегов е син на дългогодишния бивш изпълнителен директор на компанията Кирил Гегов. Кум на Георги Гегов е депутатът от ГЕРБ Александър Ненков, чиято майка Юлия Ненкова ръководи Комисията за защита на конкуренцията. Съпругата на депутата Ненков също се оказа кадър на газовата компания и подопечна на кума си като служител в "Анализи и международна дейност". Това, което БСП не споменаха, че член на УС на "Булгартрансгаз" е и Делян Валентинов Димитров, съпруг на PR на премиера Севделина Арнаудова, на чиято сватба кумува лично премиерът Бойко Борисов. Димитров също е от Хасково и, естествено, е близък приятел на Делян Добрев. Той е и в борда на друго държавно предприятие, което обаче е на подчинение на Министерството на транспорта - "Съобщително строителство и възстановяване". Ненкова си подаде оставката в разгара на скандала. Според телевизия BiT Дилян Димитров е направил същото.

Трогателна е емоционалната пледоария на ГЕРБ, че това са кадърни специалисти, които са се "жертвали" за по-ниски заплати в името на държавния просперитет. По-задълбочен поглед върху финансовите отчети на част от фирмите показва, че всъщност голяма част от тях са печеливши само на хартия, и то не защото са управлявани добре, а защото регулаторните органи одобряват всякакви финансови еквилибристики за сметка на увреждане интересите на граждани и фирми. Нагледен пример в това отношение е именно "Булгартрансгаз".

Прави впечатление, че от 1992 г. насам

разходите на "Булгартрансгаз" са скочили седем пъти

- от 24 млн. долара до 168 млн. долара. Само през периода 2007-2016 г. разходите (без амортизационните) са се удвоили от 60.5 млн. лв. до 122.4 млн. лв. - при положение че пренесеният природен газ е намалял от 20.9 млрд. кубически метра до 18 млрд. куб. м. В резултат на този парадокс - растящи разходи при намаляваща работа - себестойността на преносната услуга на държавния монополист се е повишила драстично - от 4.73 лв. за 1000 куб. м синьо гориво през 2007 г. на 11.54 лева/1000 куб. м през миналата година. Нещо повече - за десет години разходите на "Булгартрансгаз" за амортизация са се вдигнали повече от два пъти - от малко над 38 млн. лева до 85.5 милиона. Според отчетите на компанията след три преоценки, направени през 2008 г., 2012 г. и през 2015 г., активите й са поскъпнали главоломно с 1.2 млрд. лева. При това фирмата не е правила почти никакви инвестиции в газовата мрежа.

Тези числа са много важни, защото са в основата "Булгартрансгаз" да поиска, а енергийният регулатор да одобри по-високи такси за достъп и пренос на природен газ, които са в сила от 1 октомври 2017 г. Според бизнеса това ще доведе до увеличение от 60 до 100% в зависимост от типа потребление, което налага купуването на по-скъпия месечен или дневен капацитет вместо годишен.

Затова големите индустриални потребители на газ и четирите национално представителни работодателски организации - АИКБ, БСК, КРИБ и БТПП, изпратиха серия от гневни писма срещу намерението на "Булгартрансгаз". Факт е, че "Булгартрансгаз" ще натрупа милиони за сметка на ощетените потребители и фирми. При старите, по-ниски такси в периода 2007-2016 г. компанията е формирала средногодишна оперативна печалба от около 150 млн. лв. Само за 2016 г. тя е 155 млн. лв. - при това без капацитетът да е бил използван изцяло. Така се постигат две цели. Освен че ще изглежда просперираща, фирмата

ще има много пари за "инвестиране" в скъпи и нереалистични проекти

като хъб "Балкан", чието предпроектно проучване ще струва 40 млн. лв. според обявения търг. КЕВР вече се съгласи, че необходимите приходи на "Булгартрансгаз" са 277 млн. лв., от които цели 189 млн. лв. ще отидат за инвестиции в някакви проекти, които по традиция се изпълняват от точно определени фирми на доста завишени цени. Отделно при подобни гарантирани финансови показатели всяка банка ще отпусне щедро кредити, които също ще отидат при правилните компании и хора.

В същото време от новите правила е изключен руският доставчик "Газпром". "Това означава, че се въвежда постоянна промоция за "Газпром". Всички български потребители от 1 октомври заплащат над 27 лв. за пренос на 1000 куб. м, а руската компания - повече от два пъти по-малко. Това е дискриминация за българските потребители", пишат индустриалците в едно от своите писма. Според тях така "Булгартрансгаз" дава недопустима държавна помощ на руската компания, което подлежи на санкция от Еврокомисията.

Тарифният произвол на държавната компания се подкрепя и от енергийното министерство, а ресорният министър Теменужка Петкова дори заплаши, че ако той не бъде одобрен, България я заплашва сериозна глоба заради неспазване на европейските директиви. Четирите работодателски организации обаче категорично отрекоха това. "Никъде в директивите на ЕС не пише, че България трябва да вдига цени и такси. Единственото изискване е да бъде въведен "входно-изходният модел", което е трябвало да се случи още през 2011 г.", твърдят работодателите.

Интересното в случая е, че цитираният регламент всъщност е направен, за да защити свободната конкуренция между ползвателите на системите за пренос на газ и да осигури възможно най-ниските цени за потребителите. В България в момента това не може да се случи, защото конкуренция няма - вносител на газ е само държавният монополист "Булгаргаз", а тръбите са собственост на другия монополист - "Булгартрансгаз". Може да има само произвол, узаконен от уж независим регулатор. И това е поредният пример как европейски директиви се побългаряват, за да служат на местни интереси.

Снимка: БГНЕС

Работодателите се обединиха срещи новите такси за пренос. Въпреки това енергийният регулатор ги одобри и те са в сила от 1 октомври.