/Поглед.инфо/ Калоян Паргов, председател на Градския съвет на БСП в София и председател на групата общински съветници от БСП Лява България в Столичния общински съвет, в интервю за news.bg

- Догодина София ще разполага с рекорден бюджет. За какво обаче няма да стигнат парите, според Вас и как най-правилно трябва да се изразходват средствата?
- София няма да разполага догодина с рекорден бюджет, защото е имало и по-големи бюджети, но резултатите от тях не са забележителни. Има увеличение на бюджета на столицата заради един единствен факт и това е повишаване на прага на минималната работна заплата и осигуровките. Като цяло бюджетът, като структура и приоритети, е същият, както през изминалата година. Има добавен един нов приоритет - борбата с мръсния въздух. Ако не беше БСП и тази година нямаше да стане ясно, че в София дишаме мръсен въздух, който 5 пъти надвишава нормата. Бюджетът на София няма да реши нито един проблем за поредна година, което е жалко. Единственото съществено, което ще се случи, е изграждането на третия метродиаметър. Нищо друго като проблем няма да бъде решено. Нито ще има достатъчно средства, за да може да оправят разписанията на градския транспорт. Нито ще има повече средства за голяма част от уличната мрежа, която е над 20 000 километра и продължава да е с асфалт от времето на социализма. Нито ще оправим бордюрите, плочките и цялата заобикаляща ни действителност в големите столични квартали - спални, така че хората, което живеят в тях, да се почувстват европейци. Нито с предложените мерки ще се реши трайно проблема с мръсния въздух. Продължава да има още несанирани детски градини, недоразширени, неоправени физкултурни салони и въобще училищни бази.

- Вие какво предлагате като алтернатива?
- Ние предлагаме програмно финансиране на база програми, политики и реално, прозрачно, харчене на парите. Много често липсата на прозрачност е синоним за това, което става в Столична община. Това, което предлагаме, е да се концентрираме върху решаването на проблемите на районите на София, където живее преобладаващата част от софиянци. Към подобряване на инфраструктурата, на всички малки, квартални улички, не само на големите булеварди. Да се сложи ред в паркирането, като започнем да инвестираме в изграждането, дали сами, дали на базата на публично-частно партньорство, на буферни паркинги около идеалния център, за да приберем автомобилите. А не да вдигаме таксата за паркиране четири - пет пъти под претекст, че така въздухът ще стане по-чист. Предлагаме повече инвестиции в култура и по-конкретно в столичните читалища, които са над 100 на брой и са в окаяно състояние, защото Столична община неглижира грижата за тях. Когато искаш да постигнеш нещо съществено, трябва да действаш последователно за справянето с проблемите.

- Как ще коментирате мерките, които предлага СО за справяне с мръсния въздух? До колко те ще са ефективни?
- Те са палеативни. Ние от БСП предложихме три конкретни неща. Когато е мръсно, трябва да се чисти по-често, така както правим в своя дом, а не веднъж или два пъти в годината. Всички ние плащаме данъци и такси за това улиците, булевардите, градинките, които са част от нашия общ дом - София, да бъдат чисти и поддържани. Столична община трябва редовно да мие навсякъде, не само на отделни места. Настояваме ежемесечно да се мият улиците и булевардите. Също така редовно да се чистят канавките и шахтите, защото често пъти, след малко по-силен дъжд, ни трябват гумени ботуши и лодки, за да преминем през реките и езерата, които се образуват. Предлагаме също така да спре използването в обществения транспорт на горива, които замърсяват въздуха, специално за дизела говоря, и да се премине към газ метан и към електробуси. Това най-после г-жа Фандъкова и ГЕРБ го осъзнаха, но след като до преди година и половина купуваха дизелови автобуса, при това със средства от оперативната програмата за развитие на околна среда. Във връзка с големия проблем с ползването на твърди горива в немалко къщи в и около София, предлагаме не само да се затегне контрола, но и да се подпомогнат най-бедните домакинства да използват екологични енергоносители, с помощ от държавата и като отговорност на общината. В противен случай ще продължим да се залъгваме, че инвестираме милиони, а накрая пак ще се окажем с превишени норми на замърсяване на въздуха.

- Общината планира точно в районите, където хората се отопляват с горенето на дрехи, гуми и друг подръчен материал, да ги убеждава с молби да преминат към други средства за отопление. Очевидно тези хора нямат средства, така че дали СО ще има финансовата възможност да ги подпомага, както предлагате?
- Оказва се, че години наред Столична община събира повече средства от такса смет, отколкото харчи за почистване на града. Ние от БСП за пореден път поставихме въпроса къде отива тази разлика. Оказва се, че общината харчи тези пари за други дейности и пълни дупки в бюджета. Когато става дума за екология в съвременния свят, това означава, че трябва да плати повече или нещо да се оскъпи, за да може да се поддържа по-чисто и по-екосъобразно. Столична община, с неизразходвания остатък от такса смет, който на година е 15 - 20 милиона лева, трябва да стимулира тези домакинства или да ги подпомага да ползват екологични горива и енергоносители, като пелети например, както и да се предвидят енергийни помощи. И ако тези хора продължават да използват, каквото им падне, за да се отопляват, тогава да бъдат строго санкционирани.

- Ще реши ли проблемите на столичани т.нар. Закон за София?
- Закон за София няма, макар че много пъти сме настоявали за такъв. Има закон за устройство и застрояване на СО. Проект за изменение на този закон беше внесен в НС, с цел запушване на вратички в законодателството, които позволяват безразборното строителство на високи сгради. Този закон, за съжаление, е съобразен с Общия устройствен план на СО, което е грешна философия. София има нужда от нов общ устройствен план, който да реши всички тези проблеми. Това, което бихме подкрепили, е високо строителство да се осъществява само в определени зони на София, като се предвиди те да не са в близост до централната част. Истината е, че трябва да се намери златното сечение между частния инвеститорски интерес и обществения интерес.

- Има опасение, че този закон ще се отнася за бъдещи инвестиционни намерения, а не за стартирали проекти?
- Наистина законът не може да има обратно действие. На тези, които вече са започнали да строят, промените в закона няма да се отразят.

- Имате ли данни строителството на колко високи сгради са в ход?
- Точния брой може да Ви каже главният архитект, но ако съдим по народното недоволство, има поне 3 - 4 такива сгради в "Лозенец", "Триадица", "Стрелбище".

- Този закон ще запази ли културно-историческия облик на столицата, според Вас?
- Главният архитект работи по темата за нова визия на града. Въпрос на политическо решение на СОС е в каква посока ще се развива София, как ще изглежда централната градска част. Трябва ясно да се регламентира какви ангажименти ще имат собствениците на сгради, които са част от културно-историческото наследство на столицата.

- Ще се решат ли проблемите за опазването на зелените зони и междублоковите пространства?
- Би трябвало. С промените в ЗУЗСО за първи път се конкретизира какво означава междублоково пространство. Това е нещо, което ние приветстваме, тъй като такова понятие нямаше досега. Общината трябва да реши проблемите между инвеститорските претенции и обществения интерес. Мисля, че намирането на този баланс е в интерес на справедливостта.

- Предстои ни европредседателство. Ще успее ли страната ни да се утвърди като равноправен член на ЕС и ще успее ли да наложи своите приоритети и принципи?
- Първо ми кажете кои са принципите и приоритетите, защото приоритети като "трите К" на мен лично ми звучат кухо, а и не зная на кой български гражданин говорят нещо. Ако погледнем последните проучвания, българите не очакват от председателството нищо повече от това да се представим пред чужденците като гостоприемни домакини, нещо, с което сме известни. Каква част от възможности, които ни се предоставят, ще реализираме, предстои да видим в хода на самото председателство. България трябва да отстои своите позиции в транспортната политика. Трябва да заложи възможности за реализиране на своите интереси по отношение на общата селскостопанска политика, насърчаване на българското производство и неговото присъствие на българския пазар за сметка на чуждата продукция, на която даваме предимство в последните години. Приоритетът Западни Балкани е безспорен. Икономическото сътрудничество би трябвало да бъде в основата на нашия интерес по отношение на целите Балкани. Надявам се председателството да мине в един ползотворен дух, не само за България, но и за цяла Европа. Столична община има своите ангажименти към председателството. Надявам се дефицитите, които има в някои отношения, да бъдат наваксани, защото София ще бъде посетена от над 22 000 гости. Като цяло се надявам България да оползотвори шансове, които дава позицията на домакин на Съвета на Европа през първите 6 месеца на 2018 година.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели