/Поглед.инфо/ Две пенсии, при сегашната нормативна уредба, категорично са по-малко от една. Това показват разчетите.

Но нека обясня: пенсионната система е доста сложна, в нея има много променливи, параметри, показатели и условия, отнася се за бъдещето. Но в България няма официално министерство, агенция или комисия, които да гледат на тази система като цяло. Затова бях принуден да се заема с тази задача, съвсем доброволно.

Защо твърдя, че две пенсии у нас са по-малко от една? За да има честен отговор на този въпрос, трябва да се направи пълна симулация на целия осигурителен период на дадено лице. Не е възможно да се правят изводи на базата на общи съображения. Е, заех се и направих това.

Някои наши съграждани са чели Кодекса за социално осигуряване, други са го писали, трети са го гласували, вероятно без да го четат, но никой досега у нас не е направил тази сметка. Какво печелим в единия вариант, във втория и какво губим?

Добри, лоши, при първия, при втория стълб до 2015 г., родените след 1959 г. бяха задължени да разделят задължителната си осигурителна вноска на две неравни части. Едната, по-голямата отива в ДОО, срещу която човек ще получи пенсия от НОИ, а другата, по-малката – отива по лична партида на този човек в някой универсален пенсионен фонд /УПФ/, от която се очаква един ден да бъде плащана втора или допълнителна пенсия.

Трябва да си дадем сметка, че две пенсии наистина могат да се окажат по-малко от една. Защо? Защото, ако човек се осигурява само за държавна пенсия и цялата му задължителна вноска отива в НОИ, той ще получи една пенсия, но в пълен размер. Ако, обаче, се осигурява и в универсален пенсионен фонд /УПФ/, държавната му пенсия ще бъде намалена. Логично, защото не цялата му вноска е отивала там. Възможно е, ако пенсията от УПФ не компенсира намалението й от ДОО двете пенсии да се окажат по-малко от една.

Моите изчисления показват, че условието двете пенсии да са точно равни на една, е много просто. Доходността, която човек получава по партидата си в УПФ трябва да е по-висока от темпа на растеж на средния осигурителен доход за страната. Защото държавната пенсия се определя от средния осигурителен доход за 12 месеца преди пенсиониране.

Реално данните за периода от 2002 г., когато се публикува статистика за пенсионните фондове, до края на 2016 г. е следната: нарастване на средния осигурителен доход за страната в реален израз, без инфлация - 4% годишно, доходност на всички осигурени, в който и да е универсален пенсионен фонд - 0.85% годишно.

Сега си задайте въпроса и съответно - отговора: ако аз, тъй като съм роден преди 1960 г., внасям цялата си осигурителна вноска при доходност 4% годишно, а вие я разделяте на две и една част също внасяте при 4% годишно, но другата ви носи само 0.85% доходност, кога втората ви пенсия ще навакса намалението. Отговорът е елементарен: никога.

Някой може да ме попита защо точно сега се занимавам с този проблем, а не го направих преди 4-5 г. Правя го сега, защото едва от 2015 г. хората имат избор. Всеки, който е роден след 1959 г., се е осигурявал в УПФ и ако му остават повече от 5 г. до пенсиониране, може да се откаже от осигуряване в УПФ. За целта се подава едно заявление на 1 стр. в офиса по местоживеене на НАП, образецът се намира на страницата на агенцията, въпросът е да се попълни, да се подпише и да се занесе на това място. Ако направите това, от следващия ден нататък цялата ви осигурителна вноска отива в НОИ, а парите, които до момента сте натрупали в УПФ, които са около 3200 лв. средно за осигуряващите се на възраст между 54 г. и 60 г., отива също в държавен фонд, в т.нар. Сребърен фонд. И пенсията ви няма да бъде намалена с нито един процент. Това е едната възможност.

Много е важна, особено за жените, тази стъпка. НАП ще приеме заявлението на жена за отказ от осигуряване в УПФ само, ако в деня на подаване на заявлението, тази жена не е навършила 56 г. възраст. Ако вече ги е навършила, НАП ще й откаже приемане на заявлението и тя си остава до живот с намалена пенсия, т.е. с две пенсии, които ще са по-малко от една.

А какви са правилата да получаваме пожизнена пенсия, т.е. докато сме живи?

Този въпрос е изключително важен. Освен по размер пенсиите се различават и по степен на сигурност. Всяка пенсия, и от НОИ, и от УПФ е обещание - някой да ви плаща всеки месец определена сума пари. Може да са малко, знаем, че държавните пенсии са ниски, и сега са ниски и няма да стават кой знае колко по-високи. Но… са пожизнени. Всеки месец, докато човек е жив, си получава пенсията, независимо от глобални финансови кризи, от родните кризи. Досега, откакто се помня, прекъсване на изплащането на пенсии в България не е имало. Работил съм в БНБ в годините на високата инфлация, знам усилията на колежката, която водеше емисионното управление при галопиращо нарастване на цените, да има достатъчно банкноти, за да се изплатят пенсиите. А какво можеш да си купиш с тази пенсия при такава инфлация е друг въпрос, но банкноти имаше. Това е пожизнената пенсия.

Докато пенсията от частен пенсионен фонд е много, много, много, в пъти по-несигурна от държавната.

Дори бих казал - пенсията от УПФ в България в момента е илюзия, тя не може да бъде пожизнена. Тук ще се намери някой, който да отвори Кодекса за социално осигуряване и да каже: но там има член, в който се казва, че пенсията от УПФ трябва да бъде пожизнена. И ще бъде прав - има такъв текст. Да, само, че няма пари, за да бъде изпълнено това правило…

Българите трябва да знаят: начинът, по който се изплащат пожизнените пенсии от натрупаните лични средства е един, а той е - сметките на всички, които се пенсионират да бъдат обединени в общ кюп. И от този кюп, с парите на тези, които не доживеят, да се изплатят пенсиите на дълголетниците. Това е застрахователен принцип и действа не от години, а от векове в цял свят.

У нас, обаче, същият КСО, казва, че пенсията ви от УПФ трябва да бъде пожизнена - да, вие запазвате партидата си. И, не дай Боже, но след като си отидете преждевременно от този свят, остават пари в тази партида и вашите наследници би трябвало да ги получат.

Но въпросът е: откъде ще получат пари дълголетниците?

Защото статистиката показва, че 27 на всеки 100 жени ще надживеят средната очаквана продължителност на живот у нас след пенсиониране, която е близо 20 г. И те ще бъдат по-възрастни от 85 г. На тях кой ще им плаща пенсиите, когато по партидите им вече няма пари?

18 на всеки 100 мъже ще преживеят над 16 г. след пенсиониране, на тях също откъде ще им се изплащат парите? Този проблем е наречен бюрократично, за да не е ясно на хората – „законът не урежда фазата на изплащане”.

Е, докато законът не уреди „фазата на изплащане” трябва да знаете, че пенсията от вашата лична партида от УПФ е празно обещание.

Българите трябва да са наясно, че в НОИ има една електронна услуга. Необходимо е да имате код, получен или НАП или от НОИ, и може да си проверите слез 1997 г. за кои години сте осигуряван, за какви доходи и оттам - да си направите оценка за пенсията. Хората, на които им остават 5-6 г., даже и 10 г. до пенсиониране, вече са „изпуснали влака”. И кой знае какво не могат да направят в своя полза.

Но младите, които сега започват да се осигуряват и знаят, че държавната пенсия дори да е повече от сумата на две пенсии, дори и да се откажат от осигуряване в частен фонд, по дефиниция няма да им е достатъчна за достойни старини. Ето, тези хора мога да се погрижат за себе си отсега. Как? Като спестяват и инвестират допълнително средства извън частните пенсионни фондове в България, които са неподходящи, прекалено скъпи и неизгодни.

----------

Любомир Христов, финансист. Бил е главен икономист и член на УС на БНБ (1990-1994), съветник на директора на Световната банка (1995-2000), работил е в американски компании (2001-2006), бил е директор на Централния депозитар (2007-2008), член на експертна група в Европейската комисия (2008-2011), член на Консултативна група към Европейския банков регулатор, Лондон (2011-2016), председател е на УС на Институт на дипломираните финансови консултанти.