/Поглед.инфо/
Сега, след толкова години...
Вървях...Без ум... ​Без глас... Без дъх
по хлъзгавите серпатини
към твоя непристъпен връх...

Обожествявах те...Мадона...
Възкръснала от пепелта...
Ти вяра моя... Ти - икона...
Ти - идеал за красота.

Не се сърди... Съвсем на края...
Разбрах... На времето на пук.
Ти си при мен... Във тази стая...
И винаги била си тук.

Невидима метаморфоза...
И развенчан отдавна мит.
Ти моя орис... Моя проза...
Мой втръснал до баналност бит...

Прости ми... Търсех те... На халост...
Нахално... Глупаво... И зло...
Там някъде... Във оня хаос...
Ела... Във моето легло...

Ела... И нека да ревнува
Онази с дългата коса...
Ръката ти... Сега пътува
по сребърната ми коса...

Душа в душа... И тяло в тяло...
Ах, остарелите следи...
Но почва всичко отначало...
И по-прекрасно от преди.

13 ноември
7.30 сутр.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели