/Поглед.инфо/ Преди известно време, в съботното утринно предаване на Нова телевизия гостува депутатът и бивш културен министър Вежди Рашидов. Всъщност, той в последно време обикаля повечето телевизии като някаква естрадна или филмова звезда и говори поучително и мъдро по всички наболели теми за обществото ни: за градивната роля на ГЕРБ, за мъдрия ни премиер, за демокрацията, свободата на печата и словото, културата и театрите / за театрите и оркестрите преди време, в качеството си на министър, представете си, той каза, че били „ като киста в тялото на данъкоплатците!”/. И след това започва да се хвали какви чудеса направил за нашата култура като министър, за чудото „Българския Лувър”, за градивните реформи, за уникалните делегирани бюджети. Да, няма съмнение, че този човек ще остане в историята. Жалко, че директорът на Парижкия Лувър му върна железата, които беше изпратил без да му бъдат поискани, та Лувърът се лиши от тези шедьоври.

И още за: ремонтите в кабинета и в столицата, как се е управлявало у нас преди и след преврата от 89-та година, за исканите оставки, за ежедневните скандали...

Ето и част от тези премъдрости, чути в предаването на Нова тв:

/цитатите са дословни с „правоговора” на Вежди/

Какво е това демокрация?

Като кажеме „демокрация“ и думата „патриот“ като чуеме, вече ми става лошо от това нещо

За скандалите: – Всички са виновни. Вижте, аз имам безкрайно уважение към всичко,

което е около живота ми, защото от всичко има нужда. (…) Всички присъстваме в един процес, който го превърнахме в начин на живот.

За живота:

Ние водим един примитивен живот, евтин.

Вървят едни соросоидни много добре платени млади лица. Ходят с едни фотоапарати, едно дърво не са посадили, цял ден снимат и спасяват София. София трябва да се направи, а не да се спаси. Една бригада на тези деца, една лопата, един ленински съботник – да поработят малко.

Ставаме смешни, разбирате ли ме. Това е пълен майтап вече. Ходят, снимат, вдигат скандали, възбуждат страсти, бъркат се във всичко.

И още истини и премъдрости:

  – Дълго ли говоря? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко ме хвана така… (на пресконференция);

Навремето имаше журналисти, с които заедно ядяхмеме, пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Да, бяхме си като едно цяло тяло;

Абе и аз протестирам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, но какво да се прави?.. (по повод протестите срещу нелепата театралната реформа);

––  Учете, получавайте шестици, защото аз бях тройкаджия и вижте какво ме направиха – министър! (пред ученици от Художествената гимназия в София);

Не може яденето и пиенето да е единствeното, заради което Хомо сапиенс да е създал човека;

Вижте, и Библията почва по един странен начин. Той почва с дух и материя. На едно тяло двете ръце – духът е неговата идентичност, неговата култура, материята е неговата икономика и те вървят паралелно. Ние какво правим сега? Да лекуваме едната ръка, че държи лъжицата да лапаме с нея, другата по-нататък при по-добри времена?

Аз бях нападнат, омърсен и на мен ми е обидно по някакъв начин. Защо смятате, че като съм министър съм лишен от човешки качества? Защо смятате, че аз не съм от кръв и плът като вас? Кое ме прави по-различен като човек и хомо сапиенс от всички вас?

Знаете, културата винаги е малко все така някъде след кюфтетата

Театрите, оперите и оркестрите в България - в момента седят като една киста върху българския данъкоплатец- думи на министъра на хилядолетната българска култура!!!

Предстоят хубави реформи, сериозни реформи.

Шекспир е измислил театъра да се движи

Ще има Музикален театър, докато този театър има публика. От тях зависи. Като не си изпълняват плана по делегираните бюджети, да поканят Софи Маринова...

Мирише на барут - ще се лее лой и кръв

Иначе ще си седим в една паяжина, само защото много искаме да си имаме театри

Знаете ли какво ми каза, преди да си отиде Крикор Азарян, светла му памет. Поседях до леглото му във Военна болница и той ми каза две прекрасни думи: "Майна, ти ако си позволиш да направиш реформите в българския театър, ти ще върнеш ренесанса на българския театър

Та нека да си спомним за книгата на великия Еразъм Ротердамски „Възхвала на глупостта”..

П. П. А ЗА УЧАСТИЕТО СИ В „АПАРТАМЕНТ ГЕЙТ” ВЕЖДИ СКРОМНО МЪЛЧИ....

* На снимката - Вежди – кандидат- академик!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели