/Поглед.инфо/ ...Сърцето ми се възрадва от тази гледка: не от 70-те хиляди червени шапки и знамена - виждали сме колко лесно човек може да смени и шапката, и партийното си знаме! Не, не от тях се възрадвах, а от 70-те хиляди червени сърца. Тях не можеш набързо да подменяш според ветровете на времето!

И отново си спомних призива на нашия Продев, на Ремсиста, някога произнесени от същата тази трибуна: "Горе сърцата, другари!" И ги видях, почувствах с всичките си сетива ритъма на седемдесет хиляди червени сърца. Прибавих и моето, умореното, въпреки че не бях там, на Бузлуджа. Не тая обида, че никой не се сети да ме покани и ми помогне да измина пътя, а аз вече съм затруднен да го сторя без чужда помощ: точно преди 80 години, съвсем точно преди осемдесет! - през късното лято на 1938-ма изкачих първото хълмче на Ремса, най-лекото и романтичното, без да подозирам какво дълго и съдбовно изкачване ме очаква по дългия път към Върха.

Изслушах внимателно словата - очаквани и вече изричани, най-често познати и излишно парадни, но и парадите имат своите стереотипи. Корнелия говори добре и от сърце, зададе лесни въпроси с трудни отговори, но премълча няколко думички - основните думички, без които радикалната промяна е невъзможна и които сега срамливо премълчаваме. Може би така трябва, но живея с надеждата, че ще настъпи и тяхното време!

И ако нещо наистина ме впечатли, това е упоритостта на господин Станишев, който би трябвало отдавна да разбере, че мястото му не е на тази трибуна - подобно на един негов немски съмишленик, който мълчаливо слезе от европейската! И как се възрадвах, когато той, както го е правил винаги, когато в своята словесна безпомощност няма какво да каже, се провиква "БСП! БСП! БСП!", с надеждата, че ще го последва вълна от масови възгласи. Но този път... Този път на втория, че и третия път, поляната отвърна с мълчание. Дано се досети, че трябва да взема подръка доведените от него джендъроносци и ги отведе отгдето са дошли!

Защото Бузлуджа доказа своята вековна мъдрост!

И така, на път към Върха! Той ще бъде дълъг, стръмен и труден, но горе сърцата, скъпи мои, мили мои другари!