/Поглед.инфо/ Преди да го сполети нещастието възприемаха Манол като глупак.

Как инак да бъде определен човек, който през почивните си дни се грижеше за детската площадка край жилищния блок, без да е задължен да го прави и без да му се плаща?

Когато пострада при производствена авария и се наложи да ампутират единия му крак, всички от жилищния блок очакваха, че сега ще се кротне, ще почне да пляска карти както всички пенсионери.

Но не стана така.

Рано сутрин Манол отиваше в градинката и нещо правеше.

Тъй като тук нещо не оставаше скрито, скоро се разбра, че той се е снабдил с чувалчета и почиства градинката - събираше разхвърляните пластмасови бутилки, найлоновите торбички... Даже фасовете събираше. А те бяха безчет....

Наблюдаваха Манол с любопитство и повдигаха рамене – луд по своему.

Даже се смееха, като го виждаха да куцука с едната ръка с патерицата, а с другата да влачи към контейнера пълно с боклуци чувалче. Никой не се сещаше да му помогне....

След това дойде ред на тревата – скубеше я, макар че му предложиха да я напръскат с препарат.

Но Манол не се съгласи – мразел химията. Още едно доказателство, че е глупак, казаха си...

Когато градинката бе почистена от подивелите храсталаци, оказа се, че пред жилищния блок имало две брезички. Манол оформи коронките им и те засияха с нежната си красота.

Тогава дойде най-голямата изненада – Манол донесе отнякъде рози и като ги посади, ги аранжира така умело, че всички ахнаха от нетърпимата красота.

Някак неусетно започнаха да донасят цветя и да му ги предават, да ги сади. Така Манол преобрази градинката и тя се превърна в цветен оазис.

Всички сякаш забравиха, че Манол е еднокрак и даже се учудиха, когато няколко дни не се мярна в градинката. Тогава разбраха, че нещастието пак го е сполетяло – сега пък излязъл от строя и другия му крак.

  • Е, сега вече ще кротне! – казваха.

Да, ама пак не познаха – една сутрин отново видяха Манол в градинката.

  • И как си дошъл?! – питаха, а той само се усмихваше и мълчеше.

Съвсем скоро разкриха тайната на Манол – припълзява до асансьора и после до градинката.

Тъй всички свикнаха, че Манол без труд не може.

Докато една сутрин не го откриха мъртъв в градинката, стиснал в ръка ножицата с която подрязваше.

Сега сигурно се грижи за някоя райска градинка.

Защото Манол без труд не може, няма значение жив ли е или е мъртъв.

_________________

* Разказ от Стоян Вълев