/Поглед.инфо/ Предложения документ „Проект Визия за България“ е позитивен опит на концептуално равнище да се предложи изменение на неработещата социална система в страната и функционирането на държавата. Този незавършен документ може успешно да послужи за изготвянето на по-конкретна програма за управление преди следващите парламентарни избори. Визията дава акцент и реални идеи за решаване на няколко възлови и определящи за страната проблема. Тя съдържа редица верни констатации за състоянието на българското общество.

В предложения текст на Визията има редица заслужаващи внимание нови и правилни идеи и послания към българското общество. Това са идеите, свързани с новите процеси, които протичат в съвременното общество в световен и европейски план, идеи свързани с формирането и развитието на дигиталната икономика и живот в дигиталното общество. Предвидено е въвеждането на национални електронни системи. Внимание заслужава идеята за развитието на нови и с висока добавена стойност производства, създаване на български иновационен индустриален модел, макар, че не е достатъчно добре развит. Разбира се има и отделни други позитивни аспекти. Сред добрите идеи са: осигуряването на икономически растеж, базиран на потребление и износ; раздвижване на българския капитал; създаване на социален инвестиционен пакет; подобряване на бизнес-средата; въвеждане на таван на земеделската субсидия на база стопанисвани площи; одобряване от парламента на финансирането на значими инвестиционни, инфраструктурни и енергийни проекти.

Доминиращи са позитивните идеи в сферата на социалната политика, макар че са разпръснати в различни раздели. Сред тях най-значими и интересни са: въвеждане на диференцирани понижени ставки за ДДС за основни храни, лекарства, детски храни, учебници и учебни пособия; въвеждане на прогресивно подоходно облагане; въвеждане на семейно подоходно облагане; повишаване събираемостта на данъчните приходи; преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2015 г.; премахване на максималния месечен размер на социалните и здравни вноски; увеличаване на приноса на стажа за определяне на размера на пенсията като той достигне до 1.33; поемане от държавата на социалните плащания, които сега са за сметка на осигуровките, отпадане на таксите за детски ясли и градини и др. Одобрение заслужават идеите за: премахване на търговския статут на държавните (а може би и общинските?!) болници; заплащане на медицинските услуги в държавните заведения по цени от държавата (НЗОК); осигуряване на достойни трудови възнаграждения на работещите в държавните лечебни заведения; безплатно обучение в университетите и колежите по медицина с ангажимент на робота в страната минимум пет години, финансиране от държавата на медицински специализации в чужбина срещу ангажимент за работа в държавни болници, рязко намаляване на частните плащания от пациентите; повишаване на качеството на медицинските услуги; заплащане от държавата на пълния размер на здравноосигурителните вноски за деца и пенсионери, премахване на обществените поръчки за лекарства и медицински изделия; информираност и прозрачност за търговията (на едро и дребно) с лекарствени продукти и медицински изделия. Има и редица социални идеи за промяна в сферата на образованието, науката и културата като: задължително ранно включване на ромските деца в детски заведения, създаване на условия за целодневна организация н обучението в училище, въвеждане на изисквания за отговорност на родителите за обучението на децата и т.н. със социална насоченост са и редица предложени мерки в сферата на социалната сигурност и обществения ред. Тези социални идеи за мерки ще подпомогнат намалят отрицателното влияние на демографската криза.

Във „Визията“ правилно се посочва „главното – социална държава вместо краен либерализъм и самоуправство“. Правилни са и идеите за върховенство на закона и възстановяване на доверието в съдебната система и превръщането на държавата в равноправен участник в икономиката, идеята за укрепване на държавните активи в икономиката.

Силният социален акцент напълно кореспондира с лявата същност на БСП, както и на всяка социалистическа, социалдемократическа и комунистическа партия. И това е един опит да се смекчи крайният либерализъм, върлуващ у нас като чумата през средните векове в Западна и Южна Европа. Всяко действие към подобряването на хала на народа се възприема добре. Ама дали това, което се предлага, и както се предлага, е достатъчно добре? Ето тук се разминават оценките на експертите, политиците и дори партийните дейци, включително и тези на БСП.

Формира се и разбирането, че във Визията има вътрешно противоречие между леви социални идеи и десен неолиберален подход на функциониране на държавата. А дали е така? Нека всеки сам да прецени. При представянето на визията Нинова, Стойнев, Добрев и компания непрекъснато говорят за някакви 10 милиарда лева равнище на корупция, които пари би могло да се използват за постигане на социалните идеи. Това е фантастика. При доминиращият в България и ЕС неолиберален модел на развитие на обществото със силно доминиращ егоизъм, наричан „предприемачество“, това е невъзможно. Корупцията, контрабандата, спекулата и рекета (бандитски или държавно-олигархически) са иманентно присъщи на всеки либерализъм и най-вече за глобалния неолиберализъм от англосаксонски тип. Евентуално правителство на БСП би могло да намали размерите на корупцията и контрабандата до някакви по-поносими за обществото размери, но това в никой случай не може да е необходимия ресурс за решаване на тежките социалните проблеми на обществото.

Другата идея във визията за осигуряване на ресурс за решаване на социалните въпроси е постигането на по-висок икономически растеж. В нея като ориентировъчен резултат се посочва 6-7% ежегоден ръст. Но авторите на проекта на визията, явно не са отчели изчисленията на Петър Кънев, че около 4.5% от БВП е приход в парични средства от работещите българи в чужбина и че по същество това изкривява икономическата ситуация. За да догони средното равнище на страните от ЕС на България ѝ е необходим средно ежегоден реален икономически ръст от над 8-9%.

Авторите на Визията се страхуват да използват традиционните за левите партии и за благоевското минало на БСП понятия, отразяващи грубата социална действителност в България като: преразпределение на произведеното съвкупно обществено богатство между труд и капитал и експлоатация на труда на наемните работници, специалисти и експерти. И това не е случайно. Авторите, и най-вече техните ръководители, са вътрешно възприели линията на Третия път на Блеър и Шрьодер, на фалиралият Оланд и Френска социалистическа партия, на изчезващите гръцка ПАСОК и нидерландска Партия на труда.

След трикратното внимателно прочитане на документа „Проект визия за България“ излагам само някои частични съображения, които ако се прецени, че са правилни могат да намерят отражения в преработката на визията. Ето някои от тях:

Първо. Главното и най-същественото (според Визията) е промяна на мястото на държавата в производството и преразпределението на произвежданото ново богатство в сферата на икономиката. В увода на „Визията“ правилно е подчертано, че „По силата на договора за присъединяване към ЕС българската икономика става част от европейската и тя трябва да се подчинява на правила, наложени към всички икономики – големи и малки.“ И вярно са разкрити главните слабости: ниска покупателна способност на населението, сред темп на икономически растеж от едва 2.4% (за 10 години), българското население е най-застрашено от бедност и социално изключване (40%), три четвърти от хората са с доход под средния стандарт за водене на нормален живот, огромното неравенство – доходите на 20% най-богати спрямо тези на 20% най-бедни са 8 пъти. Но не се поставя акцента върху главният проблем, който най-силно влияе и върху демографската криза: голямата бедност, ниското равнище на доходите въобще и най-вече на работещите, което силно стимулира емиграцията и износа на интелигентни и образовани хора от България. Крайно недостатъчни са средствата за решаването на социалните проблеми и за действително превръщане на България в социална държава.

Важни са причините. А те много лесно богат да бъдат потърсени и намерени чрез сравненията. Сравненията са голямо нещо. За да се преодолеят всички тези места в опашката на ЕС по доходи, жизнено равнище и т.н. трябва да се открият причините. Най-лесно това се прави чрез сравнение с ключови показатели.

Първата причина за голямата бедност е крайно ниското равнище на държавната собственост. За 30 години държавната собственост спадна като дял в българската икономика от 97-98% на по-малко от 9% (по някои неофициални експертни оценки). Огромната част от българската икономика бе плячкосана от чуждестранни инвеститори и български приватизатори. Държавата не е лош стопанин, лоши са само мениджърите. Частната собственост дава 10% отчисления от печалбата в държавния бюджет, но държавните фирми отчисляват цели 75%, а по времето на Дянков и 80%. Логическият извод показва, че колкото е повече държавната собственост, толкова повече средства влизат в държавния бюджет. По дял на държавната собственост България е на последно място в ЕС. Не е случайно че държавната собственост в редица страни от ЕС, които са значително над нашето равнище, държавната собственост е над 30 и дори над 40%, и значимо ни изпреварват. Такива са Франция, Швеция, Словакия, Унгария, Чехия, Полша и т.н.

Визията не предлага увеличаване на делът в икономиката на държавните предприятия. А това може лесно и елегантно да стане чрез различни лостове и механизми, дори без национализация на производствени активи, а предимно чрез целево инвестиране на държавни средства като: построяване на АЕЦ „Белене“ с държавни средства и кредити; изграждане на нови заводи и фабрики; разваляне на приватизационни сделки; обратно изкупуване на възлови предприятия (например, елктроразпределителните дружества и др., ТЕЦ „Варна“ и т.н.); купуване на доминиращ дял от акции на борсата и др. Целевото инвестиране на държавни средства за създаване на производствени фирми ще подпомогне оживяването на икономиката в изоставащите райони на Северозападна и Средна Северна България, Краището, Странджа, Родопите. Чрез подобни механизми до 2025-2030 г. държавният дял може и трябва да достигне средното европейско равнище – около 40%. Трябва да се въведе мораториум върху отдаването на концесии на работещи и печеливши държавни фирми на частни чужди или български лица, както и природни богатства (като „Летище София“ и др.).

Втората причина за голямата бедност е въведената в България абсурдна крайно либералната данъчна система, в която са въведени най-ниските корпоративни данъци (в полза на едрия, средния бизнес и предимно на чуждестранния бизнес) в съотношение между преки и косвени данъци 25:75. При корпоративните данъци в ЕС най-ниска стойност има в България – само 10% при плосък данък, най-високи стойности при прогресивен корпоративен данък до 38% във Франция, 33% в Германия и 31.5% в Португалия, а при плосък – Малта 35%. От 28 страни в ЕС по данни от 2014 г. 6 са с прогресивен корпоративен данък (Ирландия, Германия, Люксембург, Португалия, Италия и Франция), при плоския данък до 19% са 6 страни (Кипър 12.5%, Латвия и Литва по 15%, Румъния 16%, и Словения 17%), между 19 и 24% са 9 страни (Полша, Чехия и Унгария по 19%, Финландия и Хърватия по 20%, Естония 21%, Словакия и Швеция по 22% и Великобритания 23%) и 9 страни с данък над 24.5%. В същото време има изключение в облагането на българските фирми, като едноличните търговци (ЕТ) се облагат с данък 15%, а ООД и АД с 10%. А ЕТ са предимно дребни бизнесмени и семеен бизнес. Това е крайно несправедливо. А май че социалистите са за справедливост и солидарност?

Щом непрекъснато говорим за европейски ценности, то нека да приемем като ценност и норма средните европейски стойности за корпоративния данък – между 19 и 22%, както е в сходните ни източноевропейски страни (Полша, Чехия, Унгария, Хърватия, Естония и Словакия). Една от главните причини за успешните решения в социалната сфера, особено в демографията на Унгария, се корени в по-високия размер на корпоративните данъци. В предложената ни „Визия“ вместо нормалното преструктуриране на данъчната система се отива към нови облекчения за бизнеса – „преференциални ниски или нулеви нива (?!?!), за областите на икономиката, които са национален приоритет“. Такава данъчна система в нулево облагане не е европейски тип система, тя е характерна само за арабските кралства, емиратства, шейхства и султанати в района на Персийския залив и остров Борнео. У нас би трябвало плоският корпоративен данък да бъде поне на равнището на 19%. Подобно увеличаването на ставката му ще позволи намаляване на изтичането на национален доход. Например, унгарската ОТП банк (собственик на българската ДСК) ще намали износа на печалба от България с 9%. Подобна ще бъде и картината с гръцките банки, които ще могат да изнасят с 16% по-малко от реализираната печалба в България. Така стои въпросът и с „Булбанк“ и редица други чуждестранни фирми, банки, застрахователни организации, търговски вериги и т.н.

Във „Визията“ са предвидени редица правилни неща по отношение на ДДС, предимно неговото намаляване, макар и в скромни размери и обхват. Сега в България по отношение на ДДС е възприет най-антисоциалния аспект – еднаква ставка за всичко без хазарт (0%) и туризъм (9%). Действително на България е ѝ потребен диференциран данък ДДС с облекчения не само за туризма. Но справедливо е и въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица, каквато практика има в страните от ЕС (Франция до 5973 евро, Полша 3 091 евро и др.).

Като цяло крайно необходимо е преструктуриране на данъчната система като се увеличат общите приходи в държавния бюджет от сегашните около 37% на около 45%, каквато е средната европейска практика. И това да бъде за сметка на увеличаване на корпоративните данъци и намаляване на ДДС ставките за предложените и за други стоки по примера на Полша (0% за медицински услуги, 5% за храни, 8% за лекарства и пътнически превози и др.).

Европейските сравнения показват още и че българския бизнес има сравнително нисък дял в социалните осигуровки – около 18%, при 28% в Гърция, 27% в Унгария, в Полша между 19.5 до 24%, в Румъния между 22.75 и 38.45%, Чехия 34% , Естония 34% и др. В България в осигурителната система е правилно не само държавата да привежда целия размер на осигурителните вноски за деца и пенсионери, но и да възтържествува справедливостта държавните служители, армията и полицията, получаващи трудово възнаграждение, както всички други български граждани, да имат личен дял в социалните осигуровки, т.е. да им се удържа като процент от заплатата на равнището на всички останали граждани на България. А нали в Конституцията пише, че всички граждани на България са равни?

Второ. Визията за България почти не разработва съществено политиката по доходите и охраната на труда. А това засяга пряко около 80% от гражданите на България. Във Визията пише само: „Политиката по доходите включва цел за минимални възнаграждения не по-малки от 60% от средната работна заплата за страната за предходната година, както и по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд и труда в извънработно време. В момента ставката за нощен труд е 25 ст. на час“. Хората на труда (работници, земеделци, специалисти, експерти, служители и т.н.) очакват разгърнати идеи и цели за преодоляването на бедността. Със 60% на минималната работна заплата от средната за страната не се постига нищо съществено, по-скоро се имитира дейност. Ако вземем публикуваните данни за средната работна заплата за м. юни 2018 г. и добавим още толкова за до края на годината, тя ще достигне до около 1170 лева. Тогава минималната работна заплата ще е около 700 лева, т.е. на равнището на средните заплати в хотелиерство и ресторантьорство – най-ниските в България. В условията на масово нарастващи цени, гонещи европейските, ще има изоставане на равнището на доходите спрямо европейските. Минималната работна заплата бързо следва да нараства с около 75% от равнището на средната работна заплата за страната. Правилно е да се иска повишаване на ставките за извънреден и нощен труд. Крайно наложително е да се променят условията на труд и охраната на труда, да се предвиди реорганизация на Дирекцията по охраната на труда, така, че тя да защитава хората на труда, а не собствениците на капитала. Крайно време е да се приравнят трудовите договори и договорите на хонорар, които сега се използват прекомерно от редица работодатели.

Значителното увеличаване на доходите на наетите лица по трудови договори ще помогне за решаване няколко кардинални проблема. Първият е за производителността на труда. Сега българските работодатели търсят увеличаване на производителността на труда предимно чрез интензифициране на труда на наемните работници и удължаване на работното време, а не чрез внедряване на нова по-производителна техника и технологии. В същото време се оплакват от липсата на работна ръка. А големите си печалби инвестират предимно в луксозни стоки, вили, жилища в чужбина, самолети, яхти, джипове и т.н. Производителността на труда се повишава предимно чрез модернизация и реконструкция на производството, чрез внедряване на нови технологии и нова техника. Дори десният гербер Томислав Дончев (речта при откриването на Пловдивския панаир) разбра, че с ниски заплати, евтин труд не може да се развива съвременна продукция и да се привличат чуждестранни инвестиции, а ръководството на БСП още не може или не иска да го разбере. А истината е проста. Ако работодателите не искат да изчезнат от полето на бизнеса, трябва да модернизират производството си и да плащат по-високи заплати. Вторият проблем, който ще реши по-високата минимална работна заплата в определена степен е демографският. По-високите трудови възнаграждения ще улесняват решенията на младите хора за раждането и отглеждането на повече деца в семействата с по-високо образование и по-висока квалификация и култура. И на трето място по-високите заплати ще доведат и до връщане на част от неуспешно интегриралите се в западните държави българи.

Трето. Думата „визия“ е чуждица и на български тя се подразбира като идея, възглед, стратегия, виждане за това какво трябва да бъде нещо или каква трябва да бъде определена дейност. В случая става дума за политически възглед каква да е България към 2025 или 2030 година. А каква да е тя, като резултат от приложението на стратегията? Следователно е правилно първо да се поставим целта към каква България се стремим. А тя е ясно посочена в Конституцията на Република България – социална държава. А това означава на всеки българин, не само на богатите 20%, да се осигури сигурен, достоен и надежден живот, високо жизнено равнище. Тази цел следва да пронизва цялата визия, всички нейни части и аспекти. А в този вариант на документа не е така. А би трябвало да стане така. Визията е пълна с баласт. Тя трябва да стане кратка и ясна, с използването на по-малко чуждици, за да е разбираема и достъпна до повече граждани на България, а не само и не толкова до политици, специалисти и журналисти.

Има и още много неща, които да се напишат или кажат за Визията. Но главното е в подобряване на икономическата основа за решаване на социалните проблеми чрез преструктуриране на разпределението на произведения БВП, на данъчната система, мораториум върху по-нататъшната приватизация и даване на концесия, нов закон за земеделието, стимулиращ кооперациите и дребните и семейни производители и т.н. И на тази основа – решителното повишаване на доходите и жизненото равнище на населението.

Сегашното ръководство на БСП, след големия успех с избора на Радев за президент, допусна редица грешки, които не позволяват на партията да повиши общественото доверие към нея. Става дума за продясната предизборна платформа за участието в парламентарните избори. Предимно поради нея не се постигна очакваната изборна победа. Последва второ действие – алтернативния бюджет. Огромната маса от хората не го възприеха като значима проява на БСП. Нещо повече, той спомогна да дозатвърждаване на убеждението, че всички партии в парламента са за статуквото. Какво от това, че в бюджета за едно перо ще посочиш половин процент повече или по-малко? Все тая. Няма да се пребори статуквото. Последваха грешни гласувания заедно с ГЕРБ, особено тези за АЕЦ “Белене“ и увеличаването на военния бюджет. Стотиците хиляди хора, гласували на референдума за АЕЦ „Белене“ не могат да простят на ръководството на БСП защитата на герберската проамериканска и антируско-антибългарска позиция за АЕЦ „Белене“. На мнозина избиратели вече им прави впечатление, че Визията мълчи за потребен на България инфраструктурен иновационен проект като АЕЦ „Белене“, но в същото време се предлага намаляването на данъците на бизнеса. Вярната позиция за Истанбулската конвенция не е достатъчна за разрастване на влиянието в обществото. Ако сега с Визията не се покаже желание за радикална промяна на общество, не толкова на ляво, а предимно към средното европейско равнище, БСП има опасност силно да дерайлира.

А на България ѝ трябва истинска силна лява партия, а не партия от продесни политици, кичещи се с леви фрази, като и редица милионери и бизнесмени в ръководните органи.