/Поглед.инфо/ „Човек може да се отбранява от всяко непосредствено и противоправно нападение. Може да се отбранява и с по-тежки средства, отколкото е нападнат – с по-голяма динамика и интензитет. Но не трябва да се превишават някакви предели, а пределите опират до ценностите. И не може, когато бяга разбойникът, да го застреляш като куче. Тази отбрана е, за да отблъснеш нападението, а не да отмъстиш и въздадеш право. Ако някой смята, че това е начин на правораздаване, то той не е от този век. Той е отпреди 3-4 века.” Това заяви преподавателят по наказателно право в СУ „Св.Климент Охридски” и председател на 42-то НС Михаил Миков в интервю за Дарик радио.

По думите му, жалбата за възрастния човек е доста лицемерна, защото възрастният човек не е въоръжен. Въобще развиването на тази теза е бягство от отговорност на държавата. Държавата трябва да каже ясно – аз гарантирам правата на гражданите, а не принуждавам гражданите да се въоръжават и превъоръжават.

„Към момента има регистрирани законни около 350 хил. оръжия. От тях 125 хил. са за самозащита. Колко са незаконните, от типа на този пистолет в пловдивския случай, никой не знае. Колко да ги направим? Половин милион? Един милион? Знаем, че в страните, в които се продава масово оръжие и едва ли не се пропагандира закупуването на оръжие за самозащита, случаите на масови убийства са много чести. Ето последния случай от Калифорния вчера”, посочи юристът.

Той зададе и един въпрос по пловдивския случай. „Какво щеше да стане, ако въпросният Дживизов имаше и той незаконно оръжие, защото се очаква, че разбойниците са винаги една крачка напред във въоръжаването от мирните граждани? Това ли искаме да предизвикаме – да се гърмят хората с нагласата, че се самоотбраняват.”

Според него, когато се обсъжда неизбежната отбрана, всъщност става дума за фундаментален въпрос на ценности – имотът или животът.

„Ако приемаме, че животът няма значение, то тогава трябва да приемем, че ние не сме общество на страна член на ЕС, за каквото имаме претенция.

Защото днешното общество се превръща все повече в общество на силата, а не на правото. Защото печалбата се превърна в основна цел, независимо със законни или незаконни средства, дали с флагрантни (очевидни – бел. на ред.) престъпления по улиците и по къщите на хората или престъпленията на белите якички с големите данъчни, длъжностни и прочие престъпения. Защото в крайна сметка държавата не може, а и обществото някак си не иска да приеме онези ограничения на свободите, които по времето на можещото МВР правиха така, че престъпността да бъде държава в съвсем скромни граници.”

Миков бе категоричен, че решението не е хората да се въоръжават, решението не може да даде повече свобода или повече защита на пенсионерите по селата, ако децата им купят по един пистолет. „Защото разбойниците ще се въоръжат винаги повече, защото разбойниците са по-арогантни, защото разбойниците имат навици да се бият и да стрелят, а пенсионерите по селата нямат тези навици. Защото там е най-тежкият проблем, там са нагласите и усещането за отсъствие на държавата. И когато говориш за разширяване на възможността за превишаване на пределите на неизбежната отбрана, трябва откровено да кажеш на хората – в тази битка ще оцелеят по-силните, по-въоръжените, тези, които по-малко уважават закона. Няма да спечелят тези, които днес най-много страдат от престъпността и от беззаконието, които усещат най-тежко отсъствието на държавата.”

В разговора стана въпрос и за отменените от Конституционния съд през 1997 г. текстове в Наказателния кодекс за разширяване на неизбежната отбрана. Те бяха предложени от правителството на Иван Костов и гласувани от парламента. Искането за обявяването им за противоконституционни беше направено от Михаил Миков и предствители на „Демократичната левица” и съдът обяви пет от шестте текста за противоречащи на Конституцията.