/Поглед.инфо/ Президентът Радев трябва да покаже на обществеността и двете стенограми от срещите на „Дондуков“ 2 по казуса „КТБ“ заради обществения интерес, тяхната значимост и заради всевъзможните политически спекулации, които вървят около съдържанието на разговорите. Такава позиция изрази Михаил Миков в предаването „Лице в лице“ по БТВ в коментар на информацията, че единият от двата документа няма да бъде публикуван. Той припомни, че пръв на два пъти е отправял искане до президента Плевнелиев за оповестяване на записите.
„Спекулира се много и от медии, и от участници, и от кибици – от външни наблюдатели, които в нашата политика също имат значение“, каза още Миков. Той подчерта, че президентът е облечен с най-висш имунитет, за да може да в такива случаи да преценява баланса на обществения интерес и закона. Социалистът отхвърли аргументите на Плевнелиев, че участник в такива разговори няма да бъде искрен, когато знае, че те ще се разсекретят и даде обратен пример с дискусиите в Народното събрание. „Президентството да не е масонска ложа, че да се крие какво се приказва там“, попита риторично социалистът.
„Централната банка е отговорна за контрола върху банковата система. В БНБ имаше един сериозен резерв, отчисляван от банките именно за такива ситуации, който съществува и сега. Въпросът беше дали да се използват тези средства, към 4 – 5 милиарда, или да се отиде към решение, което да натовари данъкоплатеца“, отбеляза Миков. Той поясни, че резервните средства са били събрани през годините и нямат нищо общо с тези, които осигуряват покритие на валутния борд.
Михаил Миков отправи нов призив за разсекретяване на архивите около случая с фалиралата Корпоративна търговска банка, за да стане ясно кой какви позиции е имал и отстоявал на срещите, на които е обсъждано преодоляването на кризисната ситуация, за да няма преразкази по спомени. Според него сегашният държавен глава трябва да прецени каква заплаха може да има от едно декласифициране, до което така или иначе ще се стигне след няколко години заради ниския гриф на секретност. „Въпросът е, че има обществен интерес, на който трябва да се даде отговор“, подчерта Миков, който бе участник в консултациите за КТБ при президента Плевнелиев в качеството си на председател на Народното събрание.
По време на разговорите за КТБ е имало идеи за обявяване на банкова ваканция поради определен риск за банковата система, потвърди Михаил Миков. Той припомни обаче, че представителите на Асоциацията на търговските банки, участвали на срещата в БНБ, както и редици други специалисти са дали ясна оценка, че това не може да бъде мотив за прилагане на решение от типа на кипърското. Към това той добави стабилността на банковата ни система и резервът в централната банка, които наред с другите аргументи, са обосновавали решението да не се отива към банкова ваканция.
„За да се приложи банкова ваканция, трябваше да се приеме закон, да се действа внезапно. Но аз лично смятах, че няма основание за извънредно заседание на Народното събрание“, обясни Миков, но отказа да посочи, преди да се разсекретят стенограмите от разговорите за КТБ, кой е поискал извънредната мярка. Наред с това той бе категоричен, че представителите на БСП са били единодушни по въпроса, а позицията на партията е била достатъчно ясна и твърда. По думите му идеята за законови решения е представлявала опит да се прехвърли отговорността върху политиците и Народното събрание, въпреки че е било ясно, че БНБ е имала всички правомощия да действа. Представителят на левицата определи като смешно оправданието на тогавашния гуверньор Иван Искров, че неконструктивното поведение на председателя на парламента е попречило да има по-позитивен финал на сагата „КТБ“.
„Трудно е да се каже от днешна гледна точка, но една по-експедитивна намеса от страна на централната банка, не само по отношение на контролните й функции, може би щеше да предотврати тази ситуация“, заяви Михаил Миков, който обърна внимание, че неслучайно вървят разследвания и има наказателни производства. „Смятам, че прокуратурата е достатъчно добросъвестна да си свърши работата. Ясно е какво се е случило. Имало е редица случаи с икономически проекти, които не са били особено перспективни. Имало е и други, в които фалитът пък е предотвратил възможността да се върнат средствата“, каза Миков, но не пожела да дава експертна оценка за риска на една или друга инвестиция от страна на банката, превърнала се в губеща.
Михаил Миков отбеляза още, че позициите по КТБ са били част и от обтегнатите отношения между партньорите, подкрепящи тогавашното правителство и за пореден път призова за разсекретяване на разговорите при държавния глава, от които стават ясни и те.