/Поглед.инфо/ Като казвам моите два цента, имам предвид не само преносния смисъл на тази фраза, която означава "моето скромно мнение”, но също и прекия, защото бях американски данъкоплатец, когато Конгресът на Съединените щати отпусна 55 млн. долара за българо-американския инвестиционен фонд. Поне два цента има там и мои пари.
За разлика от другите подобни фондове за бившите комунистически държави, българо-американският успя да се развие изключително успешно и да умножи първоначалния капитал осем пъти за няколко години. Рядко срещан успех.
Ръководителите на фонда са достойни да влязат в историята на най-успешните инвестиционни специалисти.
След това, вече с 400 млн. долара капитал, фондът стана фондация за подпомагане на различни хуманитарни инициативи в младата демократична Република България.
Тази фондация е атакувана яростно от проруския печат в България. Много от програмите са нужни и полезни за развитието на демокрацията в България, за образованието и за културата.
И тук спирам с похвалите. Защото “Америка за България" се превърна във финансов източник за малък, затворен кръг от хора. Поне що се отнася до програмите, свързани с обществените отношения, медиите, политиката и съдебната система.
Никой или почти никой извън "богоизбрания" кръг не може да получи грант от "Америка за България".
Онзи ден прочетох анализ на някой си Иван Иванов (възможно да е псевдоним на човек, който работи за Пеевски или проруските кръгове), в който се сипе огън и жупел срещу фондацията. Но работата е там, че макар ударът да е насочен през "Америка за България" към малкото почтени магистрати у нас, всъщност част от изнесените данни са верни. За съжаление. За голямо съжаление. Цитирам:
"Припомням, че след летните протести през 2013 г. фондацията даде на:
Христо Иванов и неговият институт – 1,2 милиона лева.
Антоанета Цонева и нейният институт – 0.3 милиона лева.
Христо Иванов е председателят на „Да, България“, а Цонева е шефка на предизборния щаб на формацията.
От изтеклите стенограми „Арго“ научихме, че в учредяването на проекта са участвали още:
Иво Прокопиев – медиите му прибират над 3 милиона за посочения период.
Стояна Георгиева, “Медиапул” – нейният сайт взима 1,2 милиона."
Това е истина, и не са само изброените горе. Още няколко души, свързани със същия кръг, живеят от години благодарение и на моите два цента. Става дума за петдесетина души. Само те. Там простосмъртни не се допускат. Интересно е, че тази фондация има само едно общо нещо с "Отворено общество" или други инициативи на Джордж Сорос. Именно кръгът на бенефициентите. Нищо друго. Макар че ги слагат в един кюп.
Внушенията на въпросния Иван Иванов не са верни по-нататък. Подобно на други статии, неговият анализ има две цели. Да хули както Америка, така и начеващото гражданско общество в България. И гадното е, че българските чиновници в "Америка за България" му дават добър трамплин за това.
Убеден съм, че ръководителката на “Америка за България" Нанси Шилър и бордът на директорите на фондацията
нямат представа какво вършат назначените чиновници в България.
Кой знае какво им обясняват. Но, за да не бъда обвинен в завист към получателите на огромни средства - никога не съм взимал пари от фондацията, дори когато съм публикувал статии в спонсорирани от нея издания. Моята воля е била хонорарите ми да се даряват на други организации, които работят за граждански права и човешки свободи.
Веднъж си позволих да сондирам мнение с един от помазаните директори на програми там - целта беше да се отпуснат малко средства за млади български историци, които да проучат българо-американските отношения. Бях готов да им предоставя безвъзмездно моя архив - един от най-богатите в тази област. И знаете ли какво ми отговори този чиновник? Написа: "За жалост, идеята която представяте, попада встрани от нашите приоритети в момента и не сме готови да я подкрепим ... "
И когато го запитах ако българо-американските отношения не са приоритет за "Америка за България', то какъв е приоритетът, чиновникът прекъсна кореспонденцията.
Заинтересувах се на кого е било отказано финансиране за важни проекти. Оказа се, че именно хората, които години наред са работили за добрите отношения между България и Съединените щати и за демократичното развитие на България,
всъщност са в черния списък на фондацията. Имам техните свидетелства и тяхната готовност тези свидетелства да видят бял свят.
Ако Нанси Шилър се интересува, готов съм да й препратя тези свидетелства, както и моята кореспонденция с наглия чиновник, за когото говоря по-горе. Засега се въздържам да изнеса сведения за този корупционен модел в американския печат. Иска ми се да вярвам, че "Америка за България" най-после ще започне да изпълнява благородните задачи, за която беше създадена.