/Поглед.инфо/
Така в живота ми се случи...
Внезапно...Не по своя воля...
Прости...Чрез тебе се научих
аз със смъртта да си говоря.
На 7 бях... Пораснах бързо...
Но не забравих този спомен..
Ръцете - с панделка завързани...
Лицето... И ковчег огромен...
Но ето и до днес не мога
наистина да проумея
обречената ти тревога
по тази девствена идея.
По тази чиста, тази свята...
Какъв наивник!.. Татко мили...
По тази същата, която
кой после не я изнасили.
Но не... Ще ти спестя нещата,
Ще дойда ... Сигурно... Не бързай...
Кой е синът и кой бащата ?
Аз - двойно по-голям по възраст.
Там... Знам ли...Нека погадая...
Дори да е самоизмама...
В онази наша стара стая
посрещате ме двама с мама.
Това е... Близката далечност...
Небе... Пространства безпределни...
И цяла вечност... Цяла вечност
ще бъдем вече неразделни.
25 ноември
6 .37 сутринта