/Поглед.инфо/ Стихийно или координирано е изнасилването на Европа? Каквото й да е, твърдя, че в акта има много политика и нещо още по-страшно – зловещо, извратено предупреждение срещу изконните, най-интимните извори на всяка цивилизация/нация. Мъжът е копие на бога, но жена го е родила. Жената от древни времена във всяка култура е онзи свещен източник, който зачева, износва, ражда, храни, предава, пази, защитава и поддържа огъня на рода, народа, нацията. Няма да се връщам назад към култа за богинята майка.

Посегателството върху колективния образ на жената в сърцето на цивилизована Европа е провокация, при това доста опасна. Една цивилизация казва на друга: „Ние можем да изнасилим жените ви, ние можем да изнасилим извора на вашата сила и култура, а вие сте безпомощни”. И най-страшното подозрение, е че това може би е координирано продължение на посланието – „Ние влизаме и излизаме през границите ви свободно, поставяме бомби и стреляме, когато и където искаме”.

Ако политиката е символ на мъжката сила, то на европейската й показват, че я смятат за импотентен мухльо. Основана на ценности, тя не може да реагира по мъжки, защото, ако удари по изнасилвачите си, ще удари по основите си – солидарност, равенство, права... Кой благоразумен европейски политически мъж ще дръзне да каже, че бежанците са изнасилвачи? Докато растящият страх в сърцата на редовите европейски мъже и жени им нашепва точно това. Поредният капан за цивилизована Европа.

Иначе можем да правим ретроспекции за сексуалното насилие – като започнем от насилената митологична Европа, отвлечена от преобразения Зевс заради сексуалния му нагон или да си спомним за зловещата сцена от Чочарка с изключителната София Лорен. Едното обаче е митология, другото - изкуство. Днес сме изправени пред реалност.

Признавам, че почти всяка вечер, когато минавам през „арабската София” по ул. „Симеон”, на подсъзнателно ниво изскача въпросът: „Това може ли да стане и тук, извън телевизора?”. И това е промяната – страхът. В обществото ни уж интегрирано в безметежните европейски ценности, всеки ден набъбва анонимен страх, който, не дай си боже, може да намери подходящо лице, за да изригне наистина. И в това е смисълът.  Европа трябва да продължи да се страхува, да продължи да бъде държана  в зависимост, което не е нещо ново като политико-историческа реалност. Войни, глад, Източен блок, Западен блок, заплахата на комунизма, заплахата за демокрацията... сега заплаха от поредното изнасилване, буквално...

Наднационалният съюз, основан открито на ценности и по-прикрито на бюрократично-икономически интереси, изглеждаше дълго време като панацеята срещу нов конфликт. Само че той бе замислен като инструмент за сдържане, баланс и регулация вътре в Европа. И се оказа неадекватен пред външния контрол и заплаха. Късогледото, еснафско и презадоволено разбиране, че Европа е центърът на съвременната цивилизация, изнесъл ценности и култура по цял свят, остаря преди  загледания в пъпа си Стар континент да се светне, че той е център само в собствените си харти и бумаги.

И сега лидери от европейското поколение, убедено че е двигател на цивилизацията, стоят ококорени от бруталността на нецивилизованите пришълци. Защото са програмирани да държат статуквото, а не да го променят.      


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели