/Поглед.инфо/ В петък вечер по една от телевизиите на viasat показаха документален филм за извънсъдебните разправи с колаборационисти на фашизма след освобождението на Франция през 1944 г.

Неотдавна в Поглед.инфо се появи моя публикация по същата тема, изградена върху официални изследвания на авторитетни френски институции. Поводът беше необяснимото решение на ръководството на БСП да редактира първоначалния текст на обръщение към Бойко Борисов във връзка с провеждането на „Луков марш”, като от него отпадне определението, че Народният съд срещу фашистките престъпници е „едно необходимо и неизбежно военновременно правораздаване”.Необяснима автоцензура, обясненията за която може да се търсят по няколко посоки. Първата е елементарно непознаване на историята и като последствие изваждане на събитията от историческия им контекст. От споменатата моя публикация би трябвало да стане ясно, че съдебни процеси срещу колаборационистите е имало не само в България, за която това е било дълг, вменен й от съюзниците в антихитлеристката коалиция. Че в онези бурни времена наред с тези официални процеси, е имало случаи, и то доста разпространени, на извънсъдебна разправа, нерядко с мотиви, нямащи нищо общо със справедливото възмездие. И това в никакъв случай не е било български патент.

Ако се връщам към тази публикация, то е защото споменатият документален филм е посветен именно на осъдителни произволни разправи често с напълно невинни хора не другаде, а във Франция, смятана за люлка на свободата и демокрацията. Във филма е показана сградата на „Зъболекарския институт” в Париж, едно от местата, където са били задържани и екзекутирани наред с колаборационистите и абсолютно невинни хора. Вероятно най-потресаващият епизод беше с една млада двойка, която наблюдавала с далекоглед влизането на френските войски, командвани от генерал Льоклерк в освободения Париж. Действащите в Института лица решили, че това е оръжие, насочено срещу тях и арестували двойката. Показано беше как хвърлят младежа под веригите на танк, а девойката я изправят до стената и разстрелват. Името й е Мадлен Гоа, оказва се, че по време на окупацията е приютявала евреи, по-късно й е дадено почетното звание „Загинала за Франция”.

Наистина добре би било да изтеглят този филм и да го прожектират за задължително гледане на „Позитано” за умниците, които си вкараха автогол със съкращаването на подговения от Валери Жаблянов текст за Народния съд като”едно необходимо и неизбежно военновременно правораздаване”. Което пък даде повод на политически палячовци като Биков и & да упражняват красноречието си, говорейки високопарно за „ценностна атрофия в БСП, криеща рискове за обществото”, или Цветето Караянчева да задава невинно въпроса „дали левите няма да поискат диктатура на пролетариата”.

И възниква закономерно въпросът дали заболяването „вечерният Борисов” да опровергава „обедния Борисов” не е станало прилепчиво. А като наблюдаваме дърленето в парламента, което комай се превръща в есенция на опозиционност, възниква и въпросът не отива ли цялата пара в свирката. Е, не призоваваме да се тръгне с голи гърди срещу врага, просто не би било оригинално: през юли 2013 вече видяхме Таня Илиева да тресе цици на Орлов мост, възпроизвеждайки картината на Дьолакроа „Свободата води народа”.