/Поглед.инфо/ На 12 февруари 2018, понеделник от 18 часа в Голямата зала на Централно управление на БАН ще бъде представена книгата на проф. Васил Проданов "Системни цикли и бъдещето на историята, С., Изд. Захарий Стоянов, 2017". Канят се всички интересуващи се накъде отива съвременният свят да присъстват на събитието."

Досегашните лидери от САЩ до България изглеждат като лилипути в сравнение с онези, които са били начело във времената на възходящия цикъл на капитализма е един от изводите, които прави авторът.

След като обогати науката и знанието с такива забележителни трудове като „Познание и ценности“, „Биосоциални ценности“, „Глобалните промени и съдбата на България“, „Насилието в модерната епоха“, „Теория на българския преход“, „Бъдещето на философията“ и още много други, изтъкнатият български философ чл. кор. проф. дфн Васил Проданов предлага на публиката новото си изследване „Системни цикли и бъдещето на историята: Накъде върви светът?“. Тя излиза с марката на издателство „Захарий Стоянов“.

Заглавието на книгата предизвиква асоциации с книгата „Бъдещето на историята“ на американския политически философ Франсис Фукуяма, излязла през 2012 г. - 23 години след като той става световна знаменитост със статията си „Краят на историята“, чертаеща нерадостна съдба на  Източна Европа и СССР и търсеща възможното бъдеще в либералната демокрация и капитализма. В „Бъдещето на историята“  обаче Фукуяма се усъмнява във възможностите на либералната демокрация при съществуващото неравенство в САЩ.

„Настоящето изглежда опасно, а бъдещето неясно. Все повече хора се чувстват несигурни и не могат да намерят спокойствие. Историята се движи с все по-голяма бързина, всичко става все по-нетрайно.“ В такава обстановка са нужни философите, които виждат по-далече от политиците, пък и от всички останали.

Васил Проданов осъзнава своя дълг и прави опит през призмата на определена философия на историята, опираща се на базисни закономерности,  да обясни както миналото, но и да погледне към бъдещето. А то при това ускоряване на промените води до свиване на циклите. Затуй той пространно се спира на цикличността на историята и системните кризи, развитието на света от глобализация към деглобализация, променящите се отношения между труда и капитала, скока на експлоатацията и неравенството, появата на рентиерски и неофеодален капитализъм.

Философът проследява движението от края на историята към края на либералната демокрация, подчертава тенденциите на преминаване от неолиберален цикъл към цикъл на консерватизми и национализми, анализира  разгръщаща се екологическа и биомедицинска криза.

Читателят ще намери отговор на такива трудни въпроси като: „Идва ли краят за Запада?“, „В ход ли е Четвъртата световна война?“. Книгата завършва със сравнителен анализ „Европейският съюз и краят на двете римски империи“.

Един от изводите, които авторът прави, че досегашните лидери от САЩ до България изглеждат като лилипути в сравнение с онези, които са били начело във времената на възходящия цикъл на капитализма. И в България тези, които стоят начело в последните 28 години, изглеждат дребни и нищожни и поради периферния и силно компрадорски характер на формираните политически елити. Когато политическите елити са лилипути, идва времето на интелектуалните лидери и на действията на масите, заключва философът.