/Поглед.инфо/ Казусът "Техноимпекс" не е в законността на раздържавяването на дружеството чрез РМД и той не може да бъде решен от прокуратурата и съда. Въпросът не е дали сделката е законна или не - ясно е, че е законна. Законна като всички останали приватизационни сделки - от БГА "Балкан" и "Кремиковци" през "Булгартабак" и до най-малкото раздържавено предприятие, извършени съгласно действащите нормативни актове.

Казусът "Техноимпекс" е морално-политически. От една страна, с него се свързва председателката на БСП Корнелия Нинова и претенцията й да бъде носител на нов морал. От друга страна, не всичко, което е законно, е непременно справедливо и неукоримо. 

По въпроса дали едно действие е добро, след като е законно, ще дам един пример. Репресиите, извършени по силата на Закона за защита на държавата, са били напълно законни, включително и разпускането на БКП след Септемврийското въстание през 1923 г. По силата на този закон са изпращани в лагери и са осъждани и разстрелвани хора, преди всичко ремсисти, комунисти, антифашисти. Напълно законно, с присъда, издадена по този закон, на 23 юли 1942 г. е разстрелян и Никола Вапцаров. Ще претендира ли г-жа Нинова, че щом е законно, значи е добро? 

Ами същото е и с приватизацията.

Не в законността на сделката с "Техноимпекс" е проблемът -  какъвто е бил законът (удобно променен при правителството на Иван Костов в частта за работническо-мениджърските дружества), такава е била и приватизацията. 

Самата Нинова преди дни каза пред "Нова телевизия": "Повечето хора смятат, че приватизацията е разбойническа. Преходът е отнел много. Затова трябва целият преход да бъде ревизиран и който е направил разбойническа приватизация или е извършил престъпления, да понесе отговорност." 

Така е - повечето хора смятат приватизацията за разбойническа, но това е оценъчна категория, а не наказателно-правна и обявяването на една или друга сделка за законна, трудно би променило обществената оценка за нея.

Проблемът е морален и моралът не се доказва с документи, проверки и преписки. Сертификат за неговата годност не могат да издадат нито Цацаров, нито съдът, нито дежурните лакеи.

Проблемът е, че чрез участието си в приватизацията председателката на социалистическата партия е участвала в раждането на съвременния български капитализъм. Участвала е в процеса на преминаване на държавна собственост в частни ръце чрез работническо-мениджърска приватизация, който е заклеймен от нейната партия. И точно нейната партия още през 2001 г. е посочила случая "Техноимпекс" в книгата "Корупцията - основен елемент в управлението на СДС: юни 1997 - април 2001 г." 

Това са факти, които не биха породили особени главоболия за който и да е приватизатор, още по-малко, ако идеше реч за лидер на дясна партия. Но случаят не е такъв - приватизаторът е председател на най-голямата лява партия в България, партия, която последователно се е противопоставяла на раздържавяването.

Оттук и проблемът с идентичността - не само на соцлидерката, но и идейната идентичност на БСП. Защото оправдавайки днес собствените си действия в миналото, тя въвлича цялата партия и възниква въпросът ще смени ли БСП оценката си за приватизацията, само защото и Корнелия Нинова е част от нея. 

От "Позитано" 20 прозират паника и отчаяние в опитите да се спре говоренето за "Техноимпекс", като въпросът се праща на правораздавателните органи. Прокуратурата и съдът обаче не могат да дадат отговорите, които г-жа Нинова дължи преди всичко на редовите социалисти и на левите хора в България.

А въпросите ще продължат да стоят, защото още Оскар Уайлд е казал: "Никой не е достатъчно богат, за да откупи миналато си". 

Това впрочем не важи само за нея, а за всички.