/Поглед.инфо/ Тези дни Евростат публикува данни за това, че средните заплати у нас са най-ниските в ЕС – около девет пъти по-ниски отколкото в Дания. Преди четири века в зората на капитализма великият Шекспир написа, че „Има нещо гнило в Дания“. Днес в епохата на глобализирания неолиберален капитализъм би се поправил вероятно и написал „Има нещо гнило в България“. Това гнило се нарича „клептокрация“. Клептокрация е гръцка дума, означаваща „управление на крадците“. Това е такава система, в която управлението е в полза на върхушка, натрупала парите си от кражба. Тя приема закони, които подпомагат тази кражба. Българските закони и българският преход към капитализъм доведоха именно до това.

Така, ако се върнем обратно на въпроса за ниските работни заплати у нас, то ще видим, че те могат да означават две неща.

Първото е онова, което биха ни обяснили например ултралибералните пазарници. Според тяхната логика заплатите са ниски, защото производителността на труда е ниска. Само че, ако направим едно сравнение с производителността на труда и размера на работните заплати у нас и в останалите европейски страни, ще видим че това далеч не е така и при настоящата производителност на труда работните заплати трябва да са поне два пъти по-високи. Следователно няма как да свържем производителността на труда с размера на работните заплати, а ако ги свържем то ще видим, че такава връзка чисто и просто липсва. Тя и поначало няма как да бъде открита в рамките на неолибералния капитализъм, който доведе до ситуация, в която спекулативният финансов капитал надминава в пъти реалното движение на стоки и инвестиции, а стойността на валутите се определя в конкуренцията им с други валути. Получава се така, че стойността на едни нищо неструващи хартийки се определя в конкуренцията им с други нищо неструващи хартийки, което предопредели кризата от 2007-2008 г. и най-вероятно ще бъде предвестник на друга, но много по-страшна криза.

Това повдига въпроса и за второто възможно и много по-логично обяснение за ниското заплащане. А то е, че работещите произвеждат много повече, отколкото получават като възнаграждение за труда си, като останалата част се присвоява от клептократите под формата на печалба, които пък в голямата си част нищо не работят, а само прибират изработеното от другите, възползвайки се от това че са притежатели на капитал. С други думи, печалбата на капиталистите не е нищо повече от присвояване на плодовете на чуждия труд, което пък ако се позова на жирондистите или Прудон означава, че „собствеността е кражба“, или поне голяма част от капиталистическа собственост е такава.

Кражбата и създаването на клептокрацията у нас се осъществиха по четири основни начина.

Първо, собственост за близо сто милиарда, създадена и принадлежаща на всички българи бе присвоена от няколко стотин човека чрез така нар. приватизация, осъществена под флага на неолибералната идеологема „Държавата е лош стопанин“, прегърната ентусиазирано от нашите „демократи“. Първоначалното натрупване на капитала у нас беше един пладнешки грабеж, неизмеримо по-мащабен и по-ужасяващ от грабежа по времето на първоначалното натрупване на капитала в Западна Европа, за което Томас Мор казва, че „овцете изядоха хората“. Тогава новопоявяващите се капиталисти просто заграбват парчета земя, за да отглеждат на тях овце, превръщайки селяните в бездомници, просяци и скитници по същия начин, по който новопръкналата се клептокрация у нас отне собствеността на милиони българи, заграбвайки построеното при социализма от тях. Бедността в България, която през периода на социализма беше изкоренена се за завърна благодарение на неолибералния капитализъм с нова и непозната в историята на страната сила. Така милиони емигрираха или просто измряха, слушайки лозунгите за лошия социализъм, представян като „комунизмът“ и добрия капитализъм, маскиран като „демокрацията“, което доведе до унищожаването на голяма част от най-важния ресурс за  една страна –  човешкия капитал. Новопоявилите се след 1989 г. капиталисти в България заграбиха многомилиардна индустриална собственост и спестяванията на милиони хора чрез мошенически фалити на банки. Това бе кражба, унищожаване на построеното с труда на милиони хора по времето на социализма, обогатяващо един пренебрежителен процент новородени ултрабогаташи, превърнали се неслучайно в най-големите критици на социализма. Което в крайна сметка е донякъде разбираемо, тъй като ако не успеят да обяснят какво голямо зло е социализма, то може би и някой ще се сети да им потърси сметка за ограбването на построеното от него.

Второ, кражба в смисъл на максимална експлоатация. България е страната с най-висока експлоатация на наемните работници от капиталистите. Не случайно Евростат излезе и със статистика, според която най-много в ЕС работят „богатите“ българи и гърци, а най-малко „бедните“ холандци. Тази експлоатация се реализира по два основни начина:

(а) чрез много по-ниското заплащане на труда в сравнение със Западна Европа, включително и много по-ниско в сравнение с производителността на труда. Което пък в прав текст означава, че българинът не стига, че работи най-много в сравнение с останалите европейски народи, но и в същото време е най-много ограбван от капиталистите на принципа – аз работя, а той печели.

(б) чрез системата на плосък данък от 10% и изместване на данъчното облагане от преките към косвените данъци. Така всеки бедняк, включително и просякът плаща 20% ДДС за хляба, който си купува да оцелява с левчето, пуснато му в шапката по софийските улици. Получава се парадокс, при който се оказва, че всичко онова, което капиталистите не успеят да откраднат от човешкия труд, всъщност се присвоява (краде) чрез държавата и от всеки един българин чрез потребителски данъци, за да може най-накрая работещият българин да не получи дори и минимума средства за своето съществуване. Това пък означава, че държавата взема от бедните, правейки ги така още по-бедни, но упорито отказва да взема от богатите, правейки ги така още по-богати. Оказва се, че мизерното битие на милиони и обогатяването на 1% най-богати всъщност е официална и целенасочена държавна политика, прокарвана и чрез данъчното облагане наред с останалите държавни политики, водещи до нищета, бедност и мизерия.

Трето. Това бе кражба, осъществена в угода на външни сили и външни фактори от страна на българските политици като това им осигуряваше идване, запазване на власт или тлъсти комисионни. Както и в угода на няколко „родни“ олигарси и новообогатени политици, които успяха да осребрят по един разрушителен за българската държава начин поклонничеството си пред „евроатлантическите ценности“. Така се реализираха какви ли не грабежи, като се почне от концесията за златните залежи и се стигне до сключването на куп договори с чужди компании, от които българинът обедня допълнително с милиарди. Такива са договорите за закриването на четирите блока на АЕЦ „Козлодуй“, договорите за американските централи. Такива са класическите договори за БГА „Балкан“ на Иван Костов и този за БТК при управлението на Симеон Сакскобурготски. Така можем да изброяваме почти до безкрай, така че ако трябва да обобщим, такава ни беше цялата приватизация, такива са ни всичките концесии, такава ни е цялата държава – инструмент за създаване, процъфтяване и господство на наша и международна клептокрация.

Четвърто. Това е кражбата на европейски и държавни пари с помощта на нагласени търгове или просто без търгове. Чрез клиентелистки партийни мрежи и роднинско-приятелски мафии. Така, всъщност родната клептокрация беше превърната във семейно-феодална клептокрация и днес през ХХI век България е може би единствената страна в света, съществуваща в условията на своеобразен неофеодализъм, при който местният феодал-клептократ държи в ръцете си както хляба, така и ножа.

В крайна сметка това е резултат от българския преход, който лъжливите клептократи, които ни управляват, наричат „преход към демокрация“. Не, това е преход от социализъм към клептократски капитализъм.

Затова и живеем в общество, в което съществуват огромни богатства,  съсредоточени в малък брой хора и ужасяваща бедност за огромната маса от населението, в това число и за един огромен процент работещи и безогледно ограбвани от работодателите-капиталисти. Само днес от 7,30 до 8 ч. сутринта няколко клошари ровиха по кофите пред блока, докато някои други клепто-капиталисти сигурно си пазаруват бентлита и поршета. Това са реалностите на днешния български клептократски капитализъм. В епохата на Томас Мор и Шекспир „овцете“  са „изяждали“ „хората“, превръщайки ги в бездомници, скитници, престъпници. Четири-пет века по-късно в България клептократите изядоха хората, превръщайки милиони българи в безработни, работещи бедни, бездомници, скитници, клошари, обитатели на гета, бегълци от своята страна. България се нуждае от един нов Томас Мор да опише как клептократите изядоха българите.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели