/Поглед.инфо/ София, 15 февруари 2017 г.
Във връзка със скорошни публикации със заблуждаващо съдържание в български уебсайтове, Представителството на Европейската комисия в България е упълномощено да заяви:
Йоханес Хан, комисар по въпросите на Европейската политика за съседство и преговори за разширяване, никога не е правил изявления с негативен характер относно България. Дори напротив, следва да се отбележи, че в рамките на мандата си като комисар по регионалната политика на ЕС от 2010 г. до 2014 г. той допринесе за реформите в страната с цел устойчивата ? модернизация. Цитатите с анти-българска насоченост, които му се приписват, не отговарят на истината и имат за цел да дезинформират и създават анти-европейски настроения в обществото.
Отдел “Преса и медии”

На 15 февруари т. г. отдел “Преса и медии” на Представителството на Европейската комисия в София, излъчи съобщение във връзка “със скорошни публикации със заблуждаващо съдържание в български уебсайтове”. В съобщението (пълният текст публикуваме отделно) се споменава името на г-н Йоханес Хан, комисар по въпросите на Европейската политика за съседство и политика за разширяване.

Няма съмнение, че съобщението визира информационната буря, която се развихри в нета след публикацията “България след българите” във в. “Нова Зора”, бр. 6 от 7 февруари. В съобщението обаче “Нова Зора” не се споменава. Не се чувстваме засегнати от този факт, но все пак като мислещи хора си задаваме въпроса „Защо?” За характера, за коментарите, за “цитатите” от форума в уебсайтовете, разбира се, не отговаряме. Но и в бележката, предхождаща публикацията “България след българите”, и в последващата статия - “Здравомислието срещу оскверняването на автентичните европейски ценности”, от проф. Орлин Загоров, непочтителни думи към г-н Йоханес Хан не сме си позволявали. Т. нар. “цитати с антибългарска насоченост” на нашите страници, приписвани на г-н Хан, също няма. Но понеже в съобщението на Представителството на ЕК се пледира за истината, случаят става още повече сериозен. В този смисъл в съобщението на почитаемото Представителство, разпространено от БТА,

би следвало да бъдат опровергани на първо място три факта:

1. Състояла ли се е в Брюксел през втората половина на април 2013 г. конференция на тема “Проблеми на демографската политика в Европейския съюз”

2. В конференцията взел ли е участие г-н комисарят по регионалната политика, както сме обявили в нашата публикация, г-н Йоханес Хан?

3. На въпросната конференция г-н Йоханес Хан изнесъл ли е доклад? И ако е изнесъл, какъв е текстът на този доклад?

Отговорно заявяваме, че бихме го приели, превели и публикували на страниците на “Нова Зора”, защото ако докладът се отнася за съдбата на българския народ, то през всичките 27 години откакто излиза вестникът, това е било наш дълг и доказана отговорност.

Ако пък се отнася до съдбата на Европа - също. И тя не ни е безразлична. Заедно сме още от времето, когато г-да европейците носеха нещавени кожи и ядяха сурова херинга, а тук, в богохранимата земя на България, учениците на Светите братя Кирил и Методий разнасяха пламтящия светилник на божието слово и правда. И г-н Хан знае това, защото в публикувания от нас текст на изнесения от него доклад в Брюксел през април 2013 г. той великодушно ни предоставя възможността да се утешаваме с великата си история.

Прочее, докладът на г-н Хан е по немски хладен, обективен и рационален. Всички констатации в него отговарят на горчивата истина за днешния ден на славния някога български народ, както навярно отговарят и плановете за българската земя след българите, и тревогата му за бъдещето на Европа.

Колко жалко е, че до блога на г-н Хан вече няма достъп. Задействани са съответните филтри и само “упълномощените да заявят” чиновници от Представителството на ЕК в София се опитват голословно да ни убеждават кое е истина и кое не е. Мълчат обаче като комунисти пред разпит българските депутати в Европарламента. И на тях не им стиска да отговорят на посочените по-горе въпроси: имало ли е такава конференция? Боляло ли ги е сърцето заради изнесените за България истини? Стряскали ли са се насън от фактите в доклада на г-н Хан?

Безмълвен е r корпусът от 102-ма преводачи на официалния в ЕС български език, и те мълчат за правдата. Мълчат и ведомства, държавни учреждения и чиновници, обявяващи всяка неудобна и конфузна информация за класифицирана. Някаква страшна омерта виси над Отечеството със страшна сила. А България умира. Изтича капка по капка свещената й кръв и няма кой да извика: “О, спи ли Бог, о, Бог не види ли?”

Близо 600 български села, от общо 5000 вече са изличени от картата на България. Със затихващи функции са други 571 села, някои напълно обезлюдени, други с по един-двама жители. Националният статистически институт съобщава, че с всеки изминал час населението намалява с 6 души. За 26 години, без да сме участвали във война, без да сме бомбардирани като в Ирак, Йемен и Сирия, без чума и мор, сме загубили два милиона българи! По данни на ЦРУ към юли 2016 г. българското население е 7 144 653 души. Според него по раждаемост се нареждаме на 212-о място от общо 230 страни в света. По смъртност - на второ. Преди България в тази печална класация е само африканската държава Лесото, в която 93 % от населението са обявени за болни от СПИН или “Ебола”.

Статистиката на ООН е още по-тревожна: населението на България днес е 7 098 000 - почти толкова, колкото е било през 1946 г. - 7 029 349 души. Тогава обаче за същата тази 1946 г. са се родили 179 226 деца, докато през 2015 г. техният брой е бил само 65 950! За 2016 г. от НСИ все още данни не са обявени.

В изпратения в “архив” доклад на г-н Хан има следното откровение: “Ще ви кажа директно - до 40 години България ще изчезне, българите ще изчезнат като народ и този процес е необратим”. Това ли е “заблуждаващото съдържание”, което Представителството на ЕК в България е упълномощено да опровергае и да обяви за дезинформация с цел антиевропейски настроения? Но то напълно отговаря на днешните български реалности, които са функция от т. нар. Харвардски проект и от Вашингтонския консенсус. И те ли са “публикации в български сайтове със заблуждаващо съдържание”? А планът “Ран-Ът” и неговата секретна част, прочетени не от Минчо Минчев, а от Георги Тамбуев, и описани в неговата книга „Власт, облечена в корупция”, да не би да са конспиративна теория? И защо става така, че конфузните реалности от т. нар. конспиративни теории са автентично потвърждение на самия живот, особено по нашите земи, доколкото него самият все още го има?

Технологията на разрухата е прецизна

Нейното ноу-хау пред очите ни включи серия от удари със стратегическо значение. В самото начало, още преди “победата на демокрацията”, България бе сатанизирана с т. нар. българска следа в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори и „българският чадър”. След 10 ноември 1989 г. не само ние, светът стана свидетел на срива на пазарите за българската икономика. Последваха го разпадът на стопанското управление; опустошаването на финансовата и банковата системи; тоталното разрушаване на индустрията и инфраструктурата; унищожаването на индустриалния интелект на нацията... Последва ново световно очерняне на българите, голословни обвинения, че български медицински сестри са заразили със СПИН стотици либийски деца. Докато течеше шумотевицата, тук се осъществяваше погромът върху науката, образованието, армията, службите, железниците и какво ли още не. Разбира се, в самото начало беше “земята в реални граници”, и нямаше никой, нито седесар, нито бесепар, който да прозре последващите ходове спрямо българската съдба. Нямаше кой да каже на този народ, че ще му вземат и най-скъпото - земята, и че това ще стане чрез покупко-продажба,

желязното правило за необратимост

на търговците от храма на демокрацията и свободната воля, и че това ще стане тогава, когато бедността бъде повсеместна. Когато бъдат унищожени 2324 фабрики и заводи, в които според признанията на въпросните Ричард Ран и Роналд Ът, автори на печалния Проект за икономически растеж, „70-80 % от производствените фондове са на съвременно ниво” (бел. ред. - през 1990 г.). Когато вследствие на тази умопомрачителна деиндустриализация безработицата като зимна виелица ще затрупа илюзии, мечти и надежди, и българите ще поемат пряко граници, морета и континенти като

„търсачи на лично щастие”

както ги охарактеризирва комисарят Йоханес Хан. Сигурно е имал предвид инженерите и техниците, преквалифицирани в шофьори на камиони и таксита, в берачи на портокали, мандарини и ягоди; лекарите и медицинските сестри, които работиха като санитари, изумяващи специалистите в съответните клиники със своите познания и умения; или, уви, жриците на любовта от първите години на преселението, които можеха да решават интеграли?!

Само в електронната промишленост работеха 130 000 души, от които 8000 високо квалифицирани инженери. В моя роден град Стара Загора ликвидацията на Завода за запаметяващи устройства остави без хляб 18 000 души, изхвърли като излишни хиляди високо квалифицирани инженери и специалисти в електронноизчислителната сфера. Днес безпристрастната статистика за този град отчита, че броят на неграмотните непрекъснато се увеличава; че расте с ужасни темпове броят на хората над 25-годишна възраст с основно и по-ниско образование и че вече е достигнал 17,6 %; че коефициентът на детската смъртност е ударил 8,4 % на 1000 живо родени деца! Но Стара Загора все пак е град с относително благополучие. Днес България се дели на София, на Северозападнала умираща България, и на Югоизчезваща, която включва креещия Югозапад и умиращия Родопски и Малкотърновски край.

Да,

не ни е виновен г-н Йоханес Хан

Но едни от най-трагичните за България години са след 2009-а, а това е времето, когато г-н комисарят, според съобщението на Представителството на ЕК в София, е допринасял „от 2010 до 2014 г. за реформите в страната с цел устойчивата й модернизация”. Недоумяваме обаче какво е тогава разрухата, която ни заобикаля. Да, тя не е нищо друго освен „реформи с цел устойчива модернизация” и заради тях, извън сатанинския

експеримент за унищожаването на населението на една държава без фронт и война са виновни т. нар. национални водачи, елитите на правилните, на определените като системни политически партии и менте-патриотите. Те са, които подлъгаха народа. Те са, които го поведоха в тресавището на смъртта. Но нали като орлици над тях бдяха и Европа, и Америка.

Но поводът за тези думи все пак беше едно съобщение на упълномощеното Представителство с цел опровержение. То е факт. Печален, но все пак факт. Това, което се набива на очи от неговия текст, е подценяването на интелекта на българина, на енергията, макар и остатъчна, на волята му за живот, за правда и за свобода. Сметката на опровержителите е проста: водачите са слепи. Медиите – глухи. Лековерните са легион.

Това съобщение не е просто отговор през рамо към една конфузна истина. То е ярък израз на безполова колониална досада и високомерие. И същевременно е сигнал за натиск. Не просто информационен, а политически.

Но писано е и не може да бъде заличено и забравено: има съд. И страшен съдия!