/Поглед.инфо/
Ето, че изтича тази зимна нощ...
Някой ме обича.... А пък аз съм лош...
Будя се и ставам... Вече съм готов...
И не заслужавам толкова любов..
Не, не ща да споря... Ала е така...
Стенният часовник... Бързата стрелка...
Гонгчето, което бие всеки час...
Спи, любима моя... Ще будувам аз.
Ех, че е прекрасен тоз човешки свят...
Сам съм... Жив съм... Дишам... И съм все тъй млад...
Нека да не свършва тази нощ нощта.
Имам да извършвам сума ти неща.
Колко много хора като мен не спят.
Нека не отлагам вече този път.
Бавно ще отпия глътчица кафе
и ще си направя аутодафе...
Ще запаля клада...Огън до зори...
Всяка лоша мисъл нека изгори...
Всяка подла завист...Всеки срамен грях...
Седем милиарда.. Аз – един от тях.
Боже, колко хора има в този свят...
Идват... И изчезват... Вечен кръговрат...
Заедно сме сякаш тръгнали натам.
Заедно... А всъщност всеки си е сам...
Хайде да походим тази нощ пеша.
Не ръка в ръката, а душа в душа...
Хубав е животът... И неповторим!
И ще те събудя... И ще продължим...
9 януари 2018г.
6ч. 15 м. сутринта