/Поглед.инфо/ Промените, които се извършват в БСП, лидерски, уставни и организационни (за програмни промени не говоря, защото все още не виждам да има такива!) изискват безспорно дълги анализи и дискусии.
Но, това, което се вижда с просто око, е, че:
- Няма как, когато в рамките на няколко месеца махаш от ръководството на партията - нейният досегашен лидер, нейният номер 2 и нейният номер 3 - и това да се нарича консолидация на БСП;
- Няма как, когато даже новата председателка на БСП не би могла да отговори днес, кой от ръководството на партията играе ролята на водещ идеолог на промяната й (в нейната политика) - да се хвалиш и да си уверен, че всъщност без идеолог можеш да вървиш успешно напред;
- Няма как, когато на стари, бивши, както и на сегашни кадри и активисти на БСП утвърждаваш активно, че ще спечелиш изборите, да се окаже, че въпреки всичко ги губиш и то без никакво съмнение;
- Няма как, когато на съвършено неопитни кадри на БСП раздаваш върхови ръководни позиции, а твоите опитни кадри, поради различия във възгледите, са изолирани в периферията на партията - да си мислиш, че ще можеш да ги накараш да да повярват в тебе, и че ще активизираш широки леви слоеве;
- Няма как, когато по случай 72-годишнината от победата над фашизма и края на Втората Световна Война, да няма никакъв официален представител от БСП и депутати (БСП) на приема, даван от руския посланик в София, да не уважиш поне официално страната, която постигна тази победа, а в същото време да твърдиш, че си за промяна на стратегическите ни взаимоотношения с Русия.
Очевидно е и за най-неутралните и стоящи настрани от "вършеенето" вътре сред ръководството на БСП, че едно е процесът на консолидация на силите около новата председателка (което, само по себе си, не е лошо!), но съществено друго е процесът на консолидация на всички леви сили около партията и тръгването й по нов път на развитие.
Очевидното засега разминаване между тези два пътя не може да бъде оправдано с логиката на внасяне на една по-ефективна организация и управление сред партийните организации.
Изолирането на вътрешно-партийната интелектуална и идеологическа дискусия, популисткото прегръщане на повърхностни лозунги - драматично резултира в загубата на парламентарните избори.
Изправени срещу една разделена левица, неясна в своите избори и политики, и в своя идеологически и политически път, силите на днешното ни несправедливо социално общество няма как да не се обърнат и да не бъдат обхванати популистки от либералната идеология.
Ако мерките, предприети от новата лидерка на БСП, са критикувани, и ако тази критика е легитимна откъм принципност, правдивост и резултатност (на мерките), то аз лично смятам, че общият климат на промяната на БСП може само да се подобри от този критичен и конструктивен дебат.
В крайна сметка, социализмът не е наука, а е преди всичко един морал. Ако този морал не възтържествува, а е само използван като алиби за лични промени, то тогава и бъдещият път на БСП ще продължи да бъде неуспешен.