/Поглед.инфо/ Поредният закон без идея за качествена промяна е факт. Този път ще реформира предучилищното и училищното образование. Очаква се да е основата на реформата в образованието, която се състои в предстоящо пренаписване на учебните програми и стандарти, и в задания за новите учебници. И както се случи и в здравеопазването, ние не чухме:

Кои са плюсовете и минусите на действащата образователна система?

Какво от нея ще запазим и какво ще променим?

Как ще го направим?

Кога ще имаме резултати и какви ще бъдат те според очакванията?

Вместо това, се обсъждат откровено лобистки и партийно-номенклатурни промени, декларирани като основно съдържание на „реформата“: позволението да се предоставя държавна субсидия на частните учебни заведения, създаването на нова държавна институция за контрол на училищата, промяна в продължителността на образователните степени.

Държавната субсидия за частни детски градини и училища беше една от най-оспорваните точки в закона. Едва ли някой, обаче, се е съмнявал, че в крайна сметка ще бъде одобрена възможността за държавна субсидия за учениците в частни учебни заведения, макар и с условия. Аз няма да коментирам справедливостта или бюджетната логика на това решение. Но като данъкоплатец се интересувам, каква принадена стойност към образователното равнище на новите поколения ще донесе това решение? По какъв начин ще развие образователния продукт като взема от тези, които страдат от системно недофинансиране и дават на тези, които инвестират и печелят за своя сметка. Защо не се предвиждат условия за публично-частно партньорство, например, при искане за държавно финансиране? Така поне справедливо ще се регламентира съдружието на държавата с частните инвеститори.

Вторият принос на новия закон към подобряването на образователното ниво на нацията е, че основното и средното образование се делят на етапи. Училищното образование в България се извършва на четири етапа. Освен досегашните - основно образование (до 8 клас) и средно образование (до 12 клас), и двете степени вече ще имат вътрешни деления. Те ще са начален (от 1 до 4 клас) и прогимназиален (от 5 до 7 клас), и първи гимназиален (от 8 до 10 клас) и втори гимназиален (11 и 12 клас). Основното образование вече ще се завършва в седми клас вместо в осми, както досега. И какво от това? Кой възлов проблем на образованието решава тази промяна? Ако тези промени не са обвързани със системата за заплащане на труда, със системата на висшето образование и на продължаващото обучение, ако не са свързани с изисквания за кариерното развитие, за какво се правят? А те не са свързани!

Положително от гледна точка на разходите и на образователната инфраструктура, според мен, е решението за създаване на нов тип училища за обучение от 1 до 10 клас. Основните училища ще трябва или да съкратят един клас и да бъдат до седми, или да бъдат преобразувани в обединени с обучение до 10-и клас. Така вероятно ще могат да се обединят училища, които учат на две смени и създават дискомфортен режим на учениците и учителите.

Интересна хрумка са т.нар. "иновативни училища". Те ще разработват и прилагат новаторски методи на преподаване и развиване на учениците. За тази цел също се въвежда и принципът на автономия в работата на училищата, детските градини и центровете за подкрепа на личностното развитие. Ще могат да определят свои политики за развитието си, да уреждат устройството и дейността си в правилник, да избират организацията, методите и средствата на обучение, да определят свои символи и ритуали и др. Въпросът е защо другите училища да не могат да го правят? Това „елитни“ училища ли ще бъдат и кой ще прецени потенциала на състава да получи такива права? Какво ще се случва с разработените новаторски методи? Къде е задължението да бъдат оценявани и внедрявани тези методи, т.е да има добавена стойност от промяната?

Помощните училища, в които сега се обучават деца със специални образователни потребности, ще се преобразуват в центрове за подкрепа за личностно развитие. В тях ще се обучават децата, за които оценката е показала, че не могат да се интегрират в масовите училища или чиито родители не желаят те да учат там. А къде ще се извършва оценката за професионална пригодност и ще се правят консултации за личностно развити на учениците с нормални образователни потребности? Те не са ли повече и по-важни донякъде за националната икономика в бъдеще?

И за капак: обществени съвети към всяка детска градина и училище. Те ще заседават поне четири пъти в годината и ще помага за взимане на важни решения за учебното заведение като подбора на учебниците и програмите за обучение, ще дават становище за харченето на годишния бюджет и ще изслушват отчета на ръководството за изпълнението на поставените цели. Питам, защо се игнорира традицията на училищното настоятелство, което в българската образователна традиция носи обществената функция на контрола? Защо се налага вместо децентрализираните права на настоятелствата да се създава нова институция за контрол - Национален инспекторат по образованието. Поредната централизирана структура, която според мен, обезсмисля наличието на Министерство на образованието.

Разбира се, законът поражда и множество други въпроси. И, за съжаление, не дава нито един отговор за това, как ще се промени предучилищното и училищното образование в качествено отношение. Бъркотията с националните образователни стандарти, учебниците и тяхното съдържание остава. Опитите за модернизация чрез въвеждане на стандарт за ключови компетенции не могат да прикрият липсата на кардинално нов и модерен възглед за усъвършенстване на образователната система. А точно от такъв имаме нужда. /БГНЕС

--------------------

Доц. д-р Надя Миронова е преподавател в УНСС по управление и комуникации.