/Поглед.инфо/ Парадоксално е наистина, но факт! В Министерството на образованието и науката, което би трябвало да бъде безспорен образец, що се отнася до практическото приложение на знанията, усвоени в българските училища, главните експерти – филолози българисти – системно допускат грешки в изпитните тестове! Вече шеста година! И то такива, които съдбоносно рефлектират с негативен знак върху оценките на зрелостниците и върху получените от седмокласниците точки. Това вече се превърна в традиция.

Не правят изключение и тази година тестовете за НВО и за ДЗИ по български език и литература. Доста бурно се разшумя проблемът със задача 7. от първия модул на държавния зрелостен изпит. Нямаше как и експертите, и ръководителите от МОН да не търсят изход от конфузната ситуация. Тъй нареченият „главен експерт” по български език и литература напористо твърдеше от екрана на BTV, че няма грешка в отговора на задача 7. .Предизвикателно искаше от негодуващите да кажат кое правило е нарушено с употребата на нечленуваната форма на съществителното име „комисия”.

Изречението, в което е използвана, било извадено от контекста. Ами нали и четирите изречения в тази задача са извадени от контекста! Този учен - недоучен „експерт” би трябвало да научи правилата за членуване на имената още в основното училище, а след това и в университета. Невъзможно е пишещият „мотивационно писмо” млад и амбициозен кандидат да не знае пред каква комисия ще представи мотивите си, та тя да е неопределена и затова думата да е нечленувана. Пак в новините на телевизията прозвуча и демагогското обяснение на заместник –министъра Т.М., че нямало грешка в отговора на задачата, но поради развихрилите се реакции сред обществото служителите в МОН решили да се даде на всички зрелостници предвидената 1 точка. В интервюто на 24 май министърът на образованието и науката отговори на журналистката, че грешка има, но тя е в това, че въпрос 7. е попаднал в банката с въпроси. Не, господин Министър, грешката, огромна при това, е в подбора на кадрите в поверената Ви институция. Допусната е от предшествениците Ви, но ... грешките в изпитните тестове всяка година се мултиплицират. И така ... до безкрай!? Защото никой не ги уволни след доказаната им неграмотност, не им поиска оставките. Всички вече имаме усещането, че некадърниците ще заемат длъжностите си пожизнено – като владиците и патриарсите. За да бъдат убедителни, ръководителите на МОН изтъкнаха, че в работата по изготвянето на изпитните тестове участват няколко комисии. Става ясно, че всичките членове на тези комисии са неграмотници, щом като допускат или не виждат очебийни грешки. В такъв случай мястото им там ли е? Нали включването им в състава на всяка комисия става със заповед на министъра!

Има още доказателства за некомпетентността на съставителите на тазгодишните тестове за НВО и ДЗИ. Неправилна е формулировката на въпроса в задача 18.: „Коя от творбите на Иван Вазов се откроява мотивът за разочарованието от следосвобожденската действителност?” В началото на въпросителното изречение липсва предлогът „В”. Знаят ли специалистите от МОН какъв вид е тази грешка? Влудяващ е и фактът, че те не знаят даже точното заглавие на емблематичното Вазово стихотворение – на лирическата изповед „Линее нашто поколенье”. Написали са в думата „поколенье” „и” вместо буквата „ь” в подточка А) на същата задача. Кой им дава право да променят авторовия текст? Знаят ли, че в стиха ритмичната стъпка е ямб?

В задача 19. също е допусната граматична грешка – при членуването. И то в текста на съставителите, а не в „изречение, извадено от контекста”, както се оправдава Трингов. „Стремежът към лично облагодетелстване, презрението към обществените идеали и към културните ценности са характерни проблеми в творби на:”. Съществителното име „творби” в това изречение трябва да бъде членувано – „творбите”. Да обясняваме ли на „експертите” защо трябва? Може пък и да научат нещо!

Неверен отговор е даден и на задача 14. в теста за НВО по български език и литература за седми клас, защото „от 20%” е обстоятелствено пояснение, а не част от съставното именно сказуемо: „е по-малък”. Не са верни само посочените възможни отговори на въпроса от задача 13. в теста за НВО, свързани с цитирането. Изразът „скиорски лавини” е в преносна употреба – това е другият верен отговор. Ще бъде ли оценен подобаващо от проверителите, след като някои седмокласници са го дали?

Несполучливо са подбрани текстът за четене с разбиране, както и информацията от таблицата, защото са строго научни – от областта на метеорологията, а нейната специфика е непозната за 13-годишните деца. Много време са загубили те, за да ги осмислят.

От всички безобразия в изпитните варианти и в отговорите на въпросите в тях през последните 6 години става ясно, че професионализмът е вече отживелица за тези, които са там – горе! Страшното е, че потърпевши са децата: заради некомпетентността на министерските „експерти” те губят точки, получават необективни – по-ниски оценки, а оттам се формира и по-ниският им бал при класирането за продължаване на образованието. Няма ли най-после да ги заяде съвестта тези виновници за опропастяването на съдбата на младите хора?

Защо престъпно мълчат за грешките езиковедите от университетите? Особено тези, които пишат учебници?! За да не бъдат изтикани от „яслите” на МОН ли?! Или достойнството им на учени бива смазано от необузданата печалбарска стихия? Очевидно е – блестящо са усвоили и прилагат на практика философията на Бай Ганьо: „Не се рита срещу ръжена!”, „Келепир има в тия работи.”, „Хората пара натрупаха.” Така де – трябва и те да „ударят кьоравото”!