/Поглед.инфо/ „Споделям изцяло изводите на екипа на УНИЦЕФ по отношение на състоянието на българското законодателство и съществуващите мерки за закрила на децата, жертви и свидетели на насилие. Смятам, че една голяма част от препоръките на УНИЦЕФ и неправителственият сектор могат да бъдат реализирани след приемането на Закона за детското правосъдие.“
Това заяви омбудсманът Мая Манолова на кръглата маса, организирана в партньорство с УНИЦЕФ в България на тема „Насилието над деца: правни аспекти на превенцията, разпознаването, докладването, отговора и интервенциите от страна на институциите в България“.
Форумът събра на едно място институциите, професионалистите и гражданските организации, които работят в сферата за защита правата на децата. Те обсъдиха реалната ситуацията у нас от гледна точка на действащите международни стандарти и българското законодателство в областта за закрила на децата от всички форми на насилие.
Сред участниците бяха заместник-министрите на труда и социалната политика Росица Димитрова, на образованието и науката Деница Сачева, на правосъдието Десислава Ахладова, Даниела Машева – член на Висшия съдебен съвет, Камелия Димитрова – секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора, Министерството на вътрешните работи, експерти и представители на УНИЦЕФ в България, Национална мрежа за децата, Фондация „Асоциация Анимус“, Фондация П.У.Л.С., Институт по социални дейности и практики, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и др.
„Моят апел е към Министерството на правосъдието в максимално кратки срокове да придвижи проекта на Закон за детското правосъдие до парламента. В него са заложени много мерки за защита на деца свидетели на насилие, жертви на насилие и на деца в конфликт със закона. И нещо, което за мен като омбудсман, е изключително важно – решение за закриване на интернатите, които съществуват в момента и в които са въдворени деца, извършители на простъпки, а не на престъпления. Те пребивават там за една, две, пет години и реално детството им минава зад решетки“, категорична бе Манолова.
По думите й българската държава не е транспонирала в пълен обем Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.
„Мисля, че всички в тази зала са наясно, че в националното ни законодателство са транспонирани само някои от минималните стандарти заложени в тази директива и че отсъстват изцяло изключително важни елементи. Например, прилагането на мултидисциплинарен и междуинституционален подход и пълната подмяна на категоричното изискване за индивидуална оценка на всяко дете, което е жертва на насилие. В Наказателно-процесуалния кодекс тази индивидуална оценка е приела формата на експертиза, която при това не е задължителна“, допълни Манолова.
Тя съобщи, че в институцията на омбудсмана за м.г. са постъпили 70 жалби за насилие срещу деца.
„Да, вярно, не е колосално число, но зад тези числа стоят 70 деца, обляни в сълзи, които чакат подкрепа от институциите срещу нерадостната съдба да бъдат подлагани на насилие в семейството си, семейната среда, в училище“, подчерта Манолова.
Общественият защитник допълни, че статистиката на УНИЦЕФ в световен мащаб е стряскаща. По техни данни всеки един от трима ученици на възраст между 13 и 15 години е обект на тормоз в училище. Около 17% от децата са жертви на тежки телесни наказания. Над 120 млн. момичета по света под 20-годишна възраст, 1 от 10, са били подлагани на една или друга форма на сексуални посегателства.
„Всички тези числа, реалността, с която се сблъскваме в България, би следвало единствено и само да ни мотивират да предприемем необходимите стъпки и да направим всичко възможно като институции да защитим децата от този съвременен бич на насилието и агресията, на които са обект в училище, на улицата, в семейната среда“, посочи още Манолова.
В края на форума стана ясно, че правният анализ на УНИЦЕФ, препоръките на омбудсмана и неправителствените организации ще бъдат допълнени и обобщени с конкретни предложения за иницииране на законодателни промени.