/Поглед.инфо/ Организацията на местния вот в България поставя под съмнение легитимността на изборния процес. Местни избори 2015 и съпътстващият ги референдум без съмнение бяха най-зле организираните в цялата досегашна демократична история на страната.
Изразът „купени избори" навлезе плътно в медийното и политическото говорене, за да достигне до „откраднати избори". Това се посочва в ежемесечния анализ на Института по социология „Иван Хаджийски". В традиционния коментар на социолозите се посочва още:
Потвърди се парламентарната конфигурация, нюансирана с местна специфика - с категорична доминация на ГЕРБ. Досега след промените не е имало случай една политическа сила да поеме контрол върху 21 от 27-те областни центъра, включително най-големите. Цифрите обаче не съдържат аргументи за предсрочен парламентарен вот и за „нова формула на властта". Същевременно концентрацията на власт в ръцете на ГЕРБ и начинът, по който беше постигната, поставя отново разговора за демокрацията.
Очакванията, че РБ ще претърпи сериозно поражение на тези избори, не се оправдаха. Малкият брой общини, в които РБ печели, се компенсира от качеството - два областни центъра. Двата пробива - в Плевен и Добрич (от представители по-скоро на ДБГ) може да доведат до промяна във вътрешните баланси на блока, а партията на Меглена Кунева да излезе с по-силни позиции.
БСП понесе най-тежкото поражение в местни избори досега. Вярно е, че по брой излъчени кметове и по гласове за листи партията не бележи значителен спад, но липсата на кметове в областни градове има особено значимо психологическо въздействие. БСП остава втора, но става и второстепенна политическа сила. Разцеплението е електорален факт в цялата страна и е по-дълбоко от очакваното. Дублиращите кандидатури на БСП и кандидатите на много леви формации, произлезли от БСП, демонстрират неумението да се привличат обратно техните избиратели. Отсъствието на национална кампания също даде негативно отражение.
АБВ откъсна част от левия електорат, но при балотажите подкрепи десни кандидати срещу БСП. Така БСП е в капан за близкото бъдеще: (прагматично, но безпринципно) единодействие с АБВ или (идейна, но рискова) идентичност.
ДПС не реализира заявката на свои висши функционери за „втора политическа сила", но се представи стабилно. Убеждението, че изборите ще свият влиянието на РБ и ще превърнат оста ГЕРБ-ДПС в централна за българската политика, не получи електорално потвърждение. ДПС ще продължи „десния завой" по отъпкания през изминалата година път на „плавно приближение" към ГЕРБ. Дебатът за президентските избори също им дава нови шансове, защото на формулата за „обща дясна кандидатура" те ще могат да противопоставят идея за обща „евроатлантическа" и „просистемна" кандидатура, съчетана с мантрата, че без ДПС не се избира президент.
Резултатите на разделения в тези избори Патриотичен фронт показват силно представяне на ВМРО и по-скоро посредствено на НФСБ. ВМРО съумя да запише ярък резултат в редица областни градове, а „фотофинишът" (и съмнения за нередности) в Пловдив показаха какво можеше да направи ПФ, ако партиите му бяха заедно.
Персоналното постижение на кандидата на ВМРО за кмет Ангел Джамбазки в София също заслужава внимание. Само по себе си това вече е знак, че ВМРО изпъква като водещата сила в националистическия спектър.
За „Атака" ниските резултати бяха компенсирани от инцидентите с лидера Волен Сидеров край НАТФИЗ. Те отново го върнаха в медиите и създават възможност за сплотяване на неговия електорат.
Общата констатация, че кампанията е била вяла пропусна да оцени наличието на една втора кампания, „под повърхността", в която партии, кандидати и бизнес-играчи по места дълги месеци организираха своите избиратели, без да разчитат само и единствено на публична агитация с митинги, дебати и плакати. Изборните резултати бележат „триумф на ресурса" (административно-властови и олигархично-икономически).
Създава се впечатлението, че политическите сили съзнателно не допускаха включването на централни значими теми в кампанията, за да не повлияят те в една или друга посока и да не объркат предварителните сметки и очаквания - конституционни промени, актуализация на бюджета, полицейски въпроси, енергетика бяха „замразени" за след 1-ви ноември, коментират още социолозите.
Според анализа на Института по социология „Иван Хаджийски" световната икономика влезе в нова фаза на глобализация. Подписа се споразумение за Транстихоокеанско партньорство (ТТП) със зона за свободна търговия на САЩ и 11 страни от Америка и Азия (вкл. Япония), които произвеждат 40% от световния БВП и обхващат около 800 милиона потребители.
Китай, Русия и Индия не бяха поканени на преговорите. Барак Обама изтъкна, че не Китай, а САЩ ще определят правилата на глобалната икономика.
В Маями пък започна нов тур от преговорите по Трансатлантическото партньорство на САЩ и ЕС (ТПТИ).
От друга страна Китайският президент Си Дзинпин договори „глобално партньорство" с Великобритания. Хонконг и Лондон ще бъдат финансовите центрове за интернационализация на юана. Експерти на МВФ вече препоръчаха юанът да бъде включен в „кошницата" с резервни валути.
Русия промени геополитическия баланс в Близкия Изток и стана незаобиколим фактор там. Руският ангажимент в Сирия измества вниманието от процесите в Украйна. Получава се домино-ефект: Донбас сне вниманието от Крим, а Сирия сне Донбас.
Парижката среща на „нормандската четворка" нямаше подобаващо медийно отражение. Натискът за спазване на Минските споразумения от страна на Германия и Франция беше преди всичко върху Порошенко, а Крим не беше споменат.
На фона на руските, американските и китайските действия Европа изглежда лишена от единство и визия за бъдещето. Мигрантската криза демонстрира трудното постигане на работещи решения в ЕС и прави критична липсата на единство. Парадоксално източноевропейски страни звучат по-ясно и разбираемо.
Проблемът „Турция-ЕС" зае вече централно място в европейския дневен ред. Надеждите на Анкара Европа да се съгласи по турския проект за намеса в Северна Сирия засега се отклоняват, но по всички други линии. Но Европа все по-осезаемо отстъпва пред заредения турски имиграционен „пистолет". От визитата на президента Ердоган в Брюксел до посещението на канцлера Меркел в Анкара тази тенденция става ясно очертана.
Европейските лидери са принудени да си затворят очите пред агресивния антикюрдски курс на правителството на Давутоглу, изострил напрежението в страната, и откритата линия на сплашване на журналистите, кулминирала броени дни преди предсрочните избори.
Ердоган успя да извоюва „абсолютна" изборна победа. Така авторитарната тенденция, очертана след 17 декември 2013 г. (силовото „замитане" на грандиозен корупционен скандал), направи нова крачка на утвърждаване. Все още не е ясно дали това ще бъде алтернатива на хаоса или фактор на по-нататъшна дестабилизация в страна, достигнала до прага на гражданска война.
Значението на България като съюзник на Турция, откроено в последно време, нараства. Две са важните обстоятелства - срещата на премиера Борисов с председателя на Европейския съвет Доналд Туск в Евксиноград и визитата на Борисов в Истанбул. Туск е известен с по-отстъпчивата си позиция към исканията на Турция, а Борисов се оказа първият лидер на европейска държава, посетил Турция след най-кървавия атентат в нейната история и изразил пълна подкрепа за нейната политика. Единодействието Анкара-София може да се окаже една от важните оси на отношенията Европа-Турция.