/Поглед.инфо/ Не обичат българските управници да празнуват с нас. На общонародните тържества обикновено ни пращат много здраве по социалните мрежи. Гнус ги е да излязат сред обикновените отрудени хора на площада, ала за сметка на това с удоволствие се пъчат сред извратеняците на гей парадите.
Та тези образи ни в клин, ни в ръкав решиха да вгорчат Гергьовден като поканиха главния поп на католиците у нас. Падна голямо възторгване от появата на йезуита, но така и не се разбра какви ги върши той на нашата чиста и православна земя. Ясно е, че от политиците не може да се очакват рационални решения. Същото се отнася за журналистите от главните телевизионни канали и вестници – те умеят най-вече да ахкат и охкат, когато им подскажат. Просто е обидно, че държавата се прави за смях.
В случая властимащите отново се изживяват като сводници - потъпкват законите и църковните канони, третират ни като тълпа – лишена от ум, самоуважение и чувство за родова принадлежност. Действително, на кого ли не пробутват народа тези вятърничавите типове? И поне да си кажеха честно: турски ли да учим, или английски?! Или смятат да ни правят ибрикчии – католици? Последното звучи особено мултикултурно - съвсем в духа на настъпилите жалки времена. Тъй че не би било зле, ако след цирка, устроен от управниците и техния личен гост, градът бъде поръсен със светена вода, а още по-добре – с хлорна вар, защото твърде много мръсотия се насъбра.
Всъщност въпросът е не какво папата е търсел на жълтите павета, а за принципа. Ние, народът, отговаряме за собствените ни съдби и души. Ние притежаваме красивата земя и нейните богатства. А православната вяра е нашата орис, гордост и история, и ориентир по дългия път напред. Тя ни прави личности. И ни сродява с още 180 милиона човека по целия свят. Докато я пазим, няма да сме разединени и беззащитни.
Има граници, които не бива да престъпваме. Защото от едната страна са правилното и доброто... А от другата – е, вече сме се вторачили в немигащите му очи. Бог да ни е на помощ!