/Поглед.инфо/ Не бързай, читателю, като прочетеш следващите редове, да отсечеш „Ей, този да не смята, че открива Америка”. Макар че ще ти се стори, че не научаваш нищо ново, че това е добре познатото ти от вестници, радия и телевизии всекидневие.

„Населението страда под гнета на неговото еднолично управление и произвола на чиновниците, включително до самоуправството на кметове и общинари. Беззаконие и произвол властват из цялата страна и потискат всички, като започнеш от селянина и работника и свръшиш с учените, издателите, авторите на книги и журналистите, учащата се младеж и т.н.”

„Освен в Русия и още в Турция, никъде в Европа няма нито една държава, където властникът да се смята за пълновластен господар на страната и нейното население”.

„Оня, който е запознат с положението на нашите работници, с условията на тяхното наемане и труд, със страшната експлоатация у нас на трудещите се от всички полове и възраст, с една дума, всеки който знае колко е всесилен у нас произволът на богатите собственици по отношение на трудещите се, лесно ще разбере какво голямо значение има борбата на професионалните съюзи за подобряване на живота на работническата класа”...

Та, не бързай читателю с констатациите, че това го пишат вестниците всеки ден, защото цитатите са от брошура, издадена през 1884 г в Женева като книжка първа на „Работническа библиотека” под общото заглавие „Работническото движение и социалната демокрация” с редактори П. Акселрод и Г. Плеханов.

Имаше навремето в „Панорама” една рубрика „Къде сме ние”. Ами пак там сме си, сякаш не са минали 134 години- с произвола на богатите собсвеници по отношение на трудещите се, с беззаконието, чиято жертва са –всички , и селянина, и работника, и учения, и журналиста. Авторът Акселрод има предвид руския император, когато го определя като пълновластен господар, под чието „еднолично управление и произвола на чиновниците” страда населението. Та да не би да не е пълновластен господар нашият премиер, който разполага с държавния бюджет като със собствения си портфейл, според настроението си сутринта говори за „гьола Белене”, а по обяд го обявява за общ проект на балканските държави. Или най-пресният пример със сагата „Гинка и ЧЕЗ” , която заприлича напълно на играта „тука има, тука нема”...държавно участие.

Е, последно засега е предстоящата епопея със Закона за частната охранителна дейност, която уж трябва да защитава населението, особено в по-малките населени места, от ширещата се престъпност, но всъщност частни охранителни фирми ще гарантират абсолютното подчинение на населението на верните Му местни властници. Да повторим написаното от Акселрод преди 134 години:”Едноличното управление... включително до самоуправството на кметове и общинари”. Но тогава е било произвол на самодържавието, а сега ще е регулирано от нарочния ЗЧОД /Закон за частната охранителна дейност/.

„Стачки, разобличаване злоупотребите на собствениците или на правителствените чиновници във вестниците и на митинги, подаване в парламента на жалби и искания, съдебно преследване на незаконните действия на фабрикантите, такива са приблизително средствата, с които съюзите /професионалните – бел.авт./отстояват интересите на работническата класа в повече или по-малко свободните страни”, пише авторът, но подчертава, че главната цел е „от сегашните революционни кръжоци, всеки от които действа за народа и от името на народа, се образува една социалистическа работническа партия, в чиито състав ще влязат всички истински приятели на трудовите класи”.

Е, такава партия поне е факт у нас. И макар че и от произволът, и от експлоатацията, и от беззаконието страда мнозинството от населението, тази партия вече второ десетилетие не успява да надделее над такова олицетворение на произвола, каквото е ГЕРБ. Дали не е време да се потърсят истинските и дълбоките причини за тази слабост. В ръководния екип на БСП има сериозни, умни, вече със значителен опит хора: Паргов, Зарков, Жаблянов, Жельо Бойчев, Деница Златева, Драгомир Стойнев, Румен Гечев, Таско Ерменков...Виждаме как навират в „миша дупка” своите опоненти и в Парламента, и в телевизионните диспути. Но явно това не стига за да превърне БСП в първа политическа партия, безспорен изразител на интересите на мнозинството от редовите българи.

Беше някъде около 1987-88 година. В „Червената бабичка” – залата за събрания на в.”Дума” на последния етаж на Полиграфическия комбинат, ръководителите на БСП Георги Първанов, Николай Добрев и др. представяха на екипа поредния икономически директор. След края на церемонията споделих с Първанов впечатленията си от предизборната борба /мисля беше за парламентт/ във Франция, където бях командирован от редакцията. Подчертах, че най-силно впечатление ми е направила агитацията „От врата на врата”. Кандидатите обикаляха сградите в района си, позвъняваха и предлагаха разговор. Някъде им затваряха повече или по-малко учтиво вратата, другаде разменяха „на крак” реплики,а някъде ги канеха за по-обстоен разговор. „И ние мислим за такова нещо”, каза Първанов.

Ами мисленето май продължава. Второ десетилетие.

А през това време ГЕРБ намери в лицето на Цветан Цветанов изключителен „партиен строител”, както беше терминът. Той изгради една партия изцяло на корпоративен принцип, създаде финансови, кадрови и по братовчедска и баджанашка линия зависимости на ниво „местна власт” и местораабота. Със споменатия Закон за частната охранителна дейност се цели вече неприкрито силово упражняване на властта, особено в провинцията.

Какво би могла да противопостави БСП, освен превъзходството в парламентарните и телевизионните дебати. На „Позитано” би трябвало много сериозно да мислят на тази тема. От позицията на лаик не бих се решил да давам съвети, но ще споделя впечатления, натрупани през годините като журналист, наблюдавал политическия живот в различни европейски страни.

Във Франция има няколко синдикални организации: Confederation generale du travail, Force ouvriere, CFDT и т.н. Всяка от тях е в пряко сътрудничество с някоя от политическите партии и е източник на кадри и за самата партия. Стачките, всякакви по-значителни политически и икономически кампании се организират в сътрудничество на партията със синдиката. Не съм забелязал съвместни инициативи на БСП с някоя от съществуващите у нас синдикални организации.

Свидетели сме, кажи речи, всекидневно на скандална експлоатация, примерно в шивашкия сектор, на удължен работен ден, неплащане с месеци на заплати. Такива явления отдавна са немислими поне в старите членки на ЕС, но след като у нас са почти ежедневие, не приляга ли именно на партията на социалистите, чрез свои активисти по места, да е душата на борбата на трудовите хора за защита на правата им. Тези, които сме учили Диамат и История на КПСС, си спомняме, че Ленин е предупреждавал срещу „опашкарството” – влаченето подир събитията, вместо те да бъдат оглавявани. Какво по-естествено оглавявани именно от партията, претендираща, че е социална и социалистическа. Струва ми се, че единствено „работата на терен” би могла да даде резултати срещу корпоративните структури, създадени от ГЕРБ и лично от партиен строител № 1 Цв.Цв.

И накрая:малко повече изобретателност и находчивост срещу провокации от рода на „Защо президентът крие стенограмата от срещата с руския патриарх”. Лично за мене много по-интересно и жизнено важно в качеството ми на абонат на електроразпределението е да знам какво са си говорили насаме Бойко Борисов и Гинка Върбакова. Хайде, бе Цветанов, хайде кажи да ти видим куража!

* На снимките Плеханов и Акселрод